Бъдещето за Маришкия басейн – още го пазим за ток, но след 10 г. там ще има зелена индустрия
Амбицията на държавата е да привлича
големи инвеститори, предлага опитни хора,
инфраструктура, терени и помощ от ЕК
Въпреки кризата с цените на газа и тока миналата година комплексът “Марица-изток” осигури електроенергията не само за битови и стопански производители в България, но за пореден път покри дефицита в целия регион. И отново електроенергийната ни система показа колко е добре да има микс от ядрена енергия, въглищни централи, възобновяеми източници и големи вецове и ПАВЕЦ. И колко е важно да разполагаме със собствен ресурс с оглед на спрените руски доставки на природен газ, което вдигна цените в цяла Европа.
В сърцето на целия Маришки басейн с четирите му централи са “Мини Марица-изток”, които са държател на концесията на находището на лигнитни въглища, в което има запаси за още десетилетия напред.
В кризисната 2022 година въглищните тецове спечелиха пари и заедно с другите държавни дружества в енергетиката, реализирали свръхпечалби, подпомогнаха бизнеса у нас. И ако до края на тази година цените на борсата минат 200 лв., фирмите отново ще получават подпомагане и всъщност имат таван на цената до това ниво. Други държави разработваха схеми за помощи за битовите потребители, но в България до края на 2025 г. те ще са под защитата на регулирания пазар.
От Министерството на енергетиката коментират, че миналата година е имало рекорден добив на въглища и рекордно производство на електрическа енергия от въглищни мощности, което помогна да се мине без сътресения в най-трудния период и с добри цени за домакинствата и бизнеса.
Сега обаче извънредната ситуация отмина и дойде време за свиване на добива на въглища за тецовете и отново на дневен ред излизат териториалните планове за справедлив преход, както и постепенното намаляване на производството на въглища, до окончателно (според решението на парламента)
спиране на производството на ток от
въглища през 2038 г.
В преходния период до 2030-а остават да работят 1000 мегавата въглищни мощности, предвиждат плановете. Тяхното одобряване от Европейската комисия, което се очаква да стане до края на годината, е условие за получаване на финансовата инжекция от 1,15 млрд. евро за справедлив преход на три въглищни региона - Стара Загора, Перник и Кюстендил. Плановете са публикувани за обсъждане.
Трансформацията на въглищните региони ще е постепенна и през новия зимен период отново ще се разчита на мините и на тецовете, тъй като няма яснота какво ще се случи с цените на природния газ, коментират от Министерството на енергетиката.
Затова паралелно ще се предвиждат мерки - за производство на необходимото количество въглища за работата на централите, но и за всички дейности за безопасното и качествено възстановяване на терените. Ще се увеличи работата за рекултивация и възстановяване на терените в мините, за да бъдат подготвени за бъдещи икономически дейности.
Държавата в лицето на премиера и министрите е амбицирана да се структурира такъв план за развитие и инвестиции в комплекс “Марица-изток”, че да се съхрани енергийният му облик.
Целта е да се запазят всички налични
преимущества
На първо място това са подготвените хора, които са със знания и умения за работа в нови индустрии.
Голяма част от тях имат такава квалификация в автоматизация и високи технологии, че за дни ще си намерят работа във всяка част на света, убедени са хората в екипа на министър Румен Радев.
Другото предимство на държавния комплекс е неговата инфраструктура с големите електропроводи, както и бъдещите индустриални терени, които могат да се използват за нови индустрии.
Настоящият редовен кабинет се отказа от идеята инвеститорите да рекултивират терените, както и да се предоставят земи на парче. По време на служебното правителство беше правен опит да се привлекат фирми от фотоволтаичния бранш, които да рекултивират терените, но задачата се оказа доста сложна за тях. Освен това местните хора не искаха разпарчетосване на земята.
Затова се създава компания “Конверсия на въглищните региони”, замислена още преди години. Главната ѝ цел е да подготвя бъдещите терени за индустриални цели, като все пак основната рекултивация ще е за “Мини Марица-изток”. За да станат обаче земите пригодни за фотоволтаичен парк или за завод за производството на панели например, ще трябва допълнителна дейност за новото предприятие, което трябва да бъде създадено до края на 2023 г. По този начин освободени хора ще бъдат наемани в него, а финансирането му ще е от парите от Механизма за справедлив преход на ЕС, както и с част от натрупаните средства от страна на концесионера, които са заделени за рекултивация.
Досега дейността на мините е била структурирана за десетилетия напред. Спирането на дейността им през 2038-а с поетапно намаляване на добива крие сериозни рискове, тъй като има открити хоризонти с пластове въглища. Работата трябва да се настрои така, че да се стесняват в годините тези хоризонти. Рекултивацията на терените в мините по много предварителни оценки е между 500 млн. и 1,5 млрд. лв.
Сериозна задача пред бъдещата трансформация е да се привлекат освен малкият и средният бизнес, които да бъдат позиционирани в индустриалните паркове, включително и този в комплекса, да бъдат убедени инвеститори да вложат парите си в големи предприятия на територията на мините, насочени към зелената индустрия. В такива случаи ЕК допуска подпромагане, тъй като срещу това трябва да има гарантирани и добре платени работни места.
Затова и от Министерството на енергетиката търсят инвеститори с производство, което да осигурява добри заплати, адекватни на сегашните в бранша, за да не се “разбягат” квалифицираните работници на мините и тецовете.
На сайта на ведомството е публикувана покана към инвеститори в големи предприятия, които да заявят интерес. Бъдещият индикативен списък с тези инвестиционни намерения ще е част от териториалните планове, които ще бъдат изпратени в ЕК.
Към момента има заявен инвеститорски интерес, свързан с производство на фотоволтаични панели, на биометан, системи за производство на водород - електролизьори. Намерението на екипа на министър Румен Радев е привличане на инвеститори за производство на термопомпи.
Задачата е, освен да се привличат нови, да се задържат онези, които вече са поели риска да инвестират в държавата ни. А защо не да се привличат и компании като тези в автомобилната индустрия - за производство на компоненти за автомобили, коментират от министерството.
Важен критерий за инвеститорите е да са компании, готови да плащат добри заплати
Преди време имало фирми с интерес към района на Стара Загора, но се отказвали, след като разбирали какви са заплатите в комплекса. Предпочитани са такива индустриалци, които са готови да инвестират в компетентните работници и имат опит в голямо индустриално производство.
Намерението е да се работи и по веригата на
зеления водород
- освен предприятие за производство на електролизьори, на самия терен с енергията от фотоволтаични паркове да се правят инсталации за зелен водород. Той и сега се използва в химическата индустрия и в рафинерията. Оценката за годишното му потребление е между 100 хил. и 140 хил. тона само в две от тези големи предприятия. Той може да намери приложение и като заместващо гориво в циментова промишленост и в металургията, където е необходима декарбонизация, което означава да бъдат заменени изкопаеми горива с нещо различно. Все още е рано за производство на електроенергия от него, тъй като е скъпо гориво. Могат да се произвеждат горивни клетки за товарни камиони, за морски транспорт, има различни приложения не само на място, но и за износ.
Към 31 декември т. г. кандидатите за инвеститори трябва да надвишават два пъти два от тези показатели:
- балансова стойност на активите - 38 000 000 лв.;
- нетни приходи от продажби - 76 000 000 лв.;
- средна численост на персонала за отчетния период - 250 души.
В крайна сметка териториалните планове за справедлив преход се базират на няколко основни цели: да се гарантира енергийната сигурност на страната и да се използва пълният потенциал на средствата от ЕС за инвестиции в подкрепа на плавния преход. Да се развие нов тип регионална икономика, базирана на по-ефективна и устойчива енергетика, включително чрез създаването на индустриални зони. В същото време се залага на човешкия капитал и уменията на местните работници, които имат предостатъчно опит за работа в промишлена среда, който задължително трябва да бъде използван в процеса на енергиен преход.
Именно местните хора, със съдействието на държавата и инвеститорите, с финансовата подкрепа от Европа, могат да превърнат регион Стара Загора от въглищното сърце на България в нейното “зелено” икономическо сърце, център на ВЕИ генерация, производства, свързани с енергийната ефективност, новите технологии и т.н. И вероятно точно на този процес ще сме свидетели в близките десетилетия - част от местните хора ще продължат да са заети в мините и тецовете, полагайки грижа за баланса на електроенергийната система, докато други ще се грижат за конверсията на част от терените, върху които пък ще се изградят новите ВЕИ мощности, системи за съхранение на енергия и новите иновативни производства.