Доц. Емил Гачев: Микроурагани са възможни в Гърция и южна България след 10 септември
- Не е вярно, че вече всяко следващо лято ще е по-горещо от предишното
- В Пирин има два микроледника - най-южните в Европа, и учудващо, но не се топят, казва географът
- Доц. Гачев, какво става с времето - студена пролет и начало на лятото, последвани от жеги с рекордна продължителност, после порои, до вчера пък 10 градуса сутрин през август?
- Времето, знаем, е много променливо нещо - моментно състояние на атмосферата, което се отличава с много силни колебания. Нормално е в рамките на 1-2 седмици температурите и валежите да се колебаят значително. Това е характерно за климата в нашия регион.
Това, което учените считаме за следствие от климатичните промени е, че
се увеличава контрастността на тези явления
Увеличава се тяхната интензивност, без значение дали говорим за прекалено големи валежи, или обратното - прекалено голяма жега и сухота.
Обострянето на тези явления е следствие от затоплянето на климата. Обяснението е, че когато атмосферата се затопля, в нея се събира и задържа повече енергия. Енергията във въздуха идва най-вече чрез изпарението от океана и от земята - когато тя преминава от течно в газообразно състояние, преходът е свързан с поемане на енергия от самата водна пара. И когато се изпарява повече вода от земната повърхност, в нея има много енергия. Когато температурата на въздуха се понижи, парата горе се втечнява. Eнергията, която водата е приела от земната повърхност, се освобождава горе в атмосферата. Тъй като енергията не се губи, тя преминава в друг вид: електрическа, механическа, топлинна. Това всъщност усилва всичките процеси - ветровете, валежите, циклоните и антициклоните.
- Прави ли са колегите ви по света, които предупредиха в пика на жегите, че всъщност това е най-студеното лято до края на живота ни, т.е. всяко следващо ще е по-екстремно?
- Не споделям това мнение. От историята на климатичните измервания, които на най-старите станции се водят повече от 200 години, става ясно, че климатичната система има своите колебания. Никога не може да кажем, че всяко лято ще е по-горещо от предишното. Просто това лято се е случило да има някакъв екстремен период. Както виждате обаче, през август температурите се успокоиха. Няма да се учудя, ако излязат около и под нормата в края. Това са изказвания, които не лежат върху здрава научна основа.
Затоплянето е факт. Може да кажем на базата на прогнозата за въглеродните емисии, че например
след 30 години средните температури ще са с половин или 0,7 градуса по-високи
Не може обаче да се твърди, че всяко следващо лято ще е по-топло.
- Какво ни очаква със завръщането на Ел Ниньо? Имат ли връзка с него пороите в Центална и Северна Европа в началото на месеца, взели жертви?
- Има доста изследвания, които се опитват да открият връзка между този феномен и климата в Европа, но не е доказана. Ел Ниньо е глобален процес, но той обхваща основно Тихия океан, и то южната му част. Получава се едно забавяне на студените течения в южния океан, което води до прекомерно затопляне на водите край Южна Америка. Там се получават аномалии като
проливни валежи в пустинята,
а в същото време в района на Индонезия и Южна Азия става по-сухо. Това са глобални процеси, които вероятно влияят на климата в Европа, но не директно.
- Доколко могат да се прогнозират катаклизми и очакват ли ни такива?
- Ако говорим за изригванията на вулканите например, които са сред най-големите катаклизми и влияят и върху климата, не могат да се предвидят с точност. За климатичните катаклизми има някакво прогнозиране, но то не може да бъде дългосрочно. Прогнозите обикновено са в рамките на 1-2 седмици.
Има нещо, което е характерно за този период от годината и може да очакваме през септември заради високата температура на морската вода, особено в Средиземно море. Това обикновено води до образуването на микроурагани, които засягат част от Гърция, а понякога и южната периферия на България. Така че по някое време през септември сигурно ще има нестабилно време и валежи.
През последните години някои от тези микроурагани имат катастрофален характер. Това трябва да имат предвид хората, които предвиждат почивка в Гърция след 10 септември.
Тези циклони приличат на тропичните във Флорида, Мексико, Филипините,
но с много по-малък размер. Въпреки това е свързано със силни ветрове, проливни валежи и наводнения. Обикновено се случва в Гърция, но макар и рядко, и над Черно море - веднъж на 10 години се наблюдава и такова явление.
- Вие сте експерт по водите - има ли съществени промени в нивото на световния океан и какво е тяхното значение?
- За последния век е установено, че нивото на световния океан се е повишило с около 20 сантиметра, като това отчасти е резултат от топенето на ледниците. Резултат е и от затоплянето на водата. Като се увеличи средната ѝ температура, тя се разширява. Когато кажем 20 см, не изглежда много. Но нивото на световния океан полека пълзи нагоре, макар и с милиметри. Морските вълни разрушават бреговете. Когато нивото се покачва, разрушителната им сила постоянно се подхранва. Нужни са големи инвестиции за стабилизирането на бреговете, това е основният проблем.
- Стеснява се и жизненото ни пространство.
- Така е.
В България покачването на световния океан активизира свлачищата по северното ни крайбрежие
Те не могат да се стабилизират заради покачващото се ниво.
Според прогнозите на учените в зависимост от това колко ще се затопли климатът, до края на века се очаква повишение на нивото от 40 см до 2 метра. Има много гъстонаселени страни по света, а и се намират на много малка надморска височина. Бангладеш например е с почти 200 млн. души и почти цялата страна лежи на ниво 6-8 метра над морето. За такива страни подобно повишение на нивото би било катастрофално.
- А наистина ли България вече добива климата на Гърция?
- В известна степен се наблюдава такова явление. Говорил съм и с родителите си, които казват, че
това, което преди беше зима в Петрич, днес е зима в София
Действително климатът ни заприличва на гръцкия, но за сметка на това гръцкият климат заприличва на либийския.
- Изследвате снежниците в Пирин, какво е тяхното поведение и какво подсказва?
- В Пирин има два постоянни снежника, които в последните години, се доказа, че имат естеството и поведението на малки ледничета. За момента се оказват най-южните в Европа. Тяхното поведение наистина е много интересно. Те са малки - колкото едно футболно игрище, а дебелината им е 10-12 метра. Оказва се обаче, че от 500 години не са се стопявали напълно. Научни екипи правят измервания вече няколко десетилетия.
Нашите измервания показват, че тези малки плочи са учудващо стабилни на фона на наблюдаваното затопляне. Свиват се все пак, но не година след година, а с големи колебания. Това е дългосрочната тенденция, установена след 30 г. наблюдения. Но климатичната система по принцип е система на колебанието, няма еднозначен тренд и ако някой го твърди, не е научно обосновано.
- Докога ще става за море? Наистина ли сезонът ще се удължи поне до 20 септември?
- Мисля, че ще стане така. Виждате какви високи вълни има сега по нашето Черноморие.
Сигурно опасните вълни ще продължат още няколко дни. Може би едва от края на месеца ще става за хубаво, пълноценно море
- Вие самият кога ще почивате?
- В края на август, началото на септември и се надявам на добро време.
CV
- Роден е в София през 1976 г.
- Завършил е НПМГ “Акад. Л. Чакалов”, профил “Науки за Земята” през 1994 г., магистратура по география в Софийския университет през 1999 и докторска степен в Алма матер през 2005 г.
- От 2005 до 2010 г. работи като научен сътрудник в Географския институт при БАН, а от 2008 г. е преподавател в катедра “География, екология и опазване на околната среда” при ЮЗУ “Неофит Рилски”, Благоевград, доцент от 2017 г.
- Ръководител на Лаборатория за изследване на въздуха и водите към Природо-математическия факултет на университета. От 2019 г. работи и към Департамент “География” при НИГГГ-БАН
- Занимава се с изследвания в областта на хидрологията, геоморфологията и климатичните промени. От 2008 г. изследва малки ледници и снежници в планините на България и Балканския полуостров
- През 2021 г. издава книгата “Води на Земята”