Три правителства решаваха казуса със "Зелена карта"- заради "Лев Инс" на Алексей Петров
От 2017 г. две редовни и едно служебно правителство ангажирани да решават казуса на компанията с Международното бюро „Зелена карта“, за да не ни попречи на влизането в Шенген и еврозоната
Близо пет години се точи сагата на българските застрахователи с международното бюро „Зелена карта“. Както „24 часа“ вече писа, страната ни бе поставена под мониторинг още през 2018 г. Причината- български компании не изплащат щети, нанесени от автомобили застраховани у нас. Натрупаните суми били в размер на 40 млн. евро.
Още през ноември 2017 г. българските власти са уведомени от Съвета на бюрата за автомобилно застраховане , че "Лев Инс" има проблеми с покриването на обезщетенията по полиците "Зелена карта" в чужбина и бавят плащания. Ситуацията силно ескалира и през март 2018 г. бе наложен мониторинг над нашето бюро със заплахата, ако сумите не бъдат погасени и казусът не бъде решен, страната ни да бъде изключена от системата, което означава застраховките на българските шофьори да не важат в чужбина.
През 2019 г. покрай фалитът на "Олимпик" проблемът отново излезе на дневен ред. Бюрото заяви, че "Лев инс" му дължи милиони, докато застрахователя отрече и дори заяви, че на него му дължат пари. Обяснението на компанията беше, че отказва изплащането на някои претенции в чужбина, защото са необосновани и става дума за застрахователни измами, основно в Италия.
След известно затишие, през 2022 г. служебният финансов министър Росица Велкова предупреди колегите си, че от 1 януари 2023 г. българските шофьори може да се окажат без застраховка "Гражданска отговорност" при пътуване на територията на 48-те държави от системата.
"Има сериозен риск националното ни бюро да бъде изключено от системата "Зелена карта" на следващата Генерална асамблея, съответно от следващата година да спре издаването на "Зелена карта" от българските застрахователи", е записано в стенограмата от заседанието . Велкова предупреждава, че тъй като решаването на казуса е записано като условие за приемането ни в еврозоната, това може да забави влизането ни в нея.
„Проведени са редица срещи по време на които са обсъдени "мерките, които следва да бъдат предприети съвместно от бюрото и "Лев инс" с цел намаляване задълженията на застрахователя към бюрото и към други участници в системата "Зелена карта", казва Велкова.
На 13 февруари т.г. България трябваше да увери Брюксел, че поетият ангажимент нашето бюро да бъде коректно в плащанията по произшествия в чужбина е записан и в закон. Поправка в Кодекса за застраховането бе внесена от кабинета, но така и не бе приета от пленарна зала, след като заседна в икономическата комисия преди второ четене.
Поправката, която бе одобрена от международните институции, компетентни по темата, въвеждаше принципа „първо плащащ, после оспорваш“. Асоциацията на българските застрахователи обаче внесе редактиран текст, който на два пъти не бе одобрен от международното бюро. Той бе припознат от ГЕРБ опасенията на бранша и страховете на с аргумента, че заради този текст се очаква голямо поскъпване на полицата "Гражданска отговорност". Въпреки, че четирите големи работодателски асоциации - КРИБ, БСК, АИКБ и БТПП единодушно подкрепиха варианта, предложен от кабинета, той така и не бе приет от предишното народно събрание.
Спорното предложение в него, постигнато след няколко напрегнати заседания на работната група с бранша, гласеше: "Бюрото заплаща при спазване условията и сроковете на вътрешните правила на Съвета на бюрата предявените към него гаранционни искания от други национални бюра във връзка със задължения на негови членове." Този текст всъщност преповтаря, но вече в закон правилата, по които работят всички бюра- членове на „Зелена карта“.
Между двете четения се появи добавка към този текст: "...когато са представени документи за валидност на претенцията, включително банково извлечение за плащане на увреденото лице или неговите наследници." Аргументът – да не се позволи източване на наши компании през застрахователни измами в чужбина. Точно тя бе припозната от депутатите на ГЕРБ, „Възраждане“ и „Български възход“.
По време на дебатите председателят на българското бюро „Зелена карта“ Борислав Богоев заяви: "Правилата бюрото ги спазва, но то има управителен съвет от седем души. Когато те решат да спираме да плащаме, минаваме на авариен режим - банкова гаранция". И обяви още, че проблемът, заради който се правят тези промени всъщност вече се изчиства, като старите задължения от близо 20 млн. евро през 2018 г. вече са свити до 792 искания за гаранции за 4,8 млн. евро към 2021 г. Според него, в същия период, гаранционните искания към други бюра са нараснали над 6 пъти.
Това лято , по време на сегашния парламент настъпи пълен обрат по спорния казус. ГЕРБ, ДПС и БСП, които бойкотираха промените в предишния парламент, изненадващо ги подкрепиха. По същото време, изпълнителният директор на Съюза за стопанска инициатива и учредител на "Лев инс" Алексей Петров заяви пред БНР: "Видях новото предложение и сега казвам на вас и вашите слушатели: Аз няма да се занимавам с това. За мен абсолютно всичко е приемливо. За мен е приемливо и да не се променя законът, и да се приеме каквото и да е. Въпросът е след това да се носи отговорност. Ако това, което се приеме, донесе нови щети, очаквам, че застрахователите ще съдят държавата. Нека да го приеме така парламентът и да видим след 2-3 години какъв ще е резултатът".
И добави: "от момента, в който е възникнал този проблем с източването, с краденето на пари на българските граждани през застрахователите от кореспонденти по "Зелена карта", аз и немалък екип се занимавахме близо 4-5 години и сведохме исканията към България на щети, на банкови гаранции между 7 и 9 пъти. От 19 млн. евро са стигнали до 2-3. В същото време в другите страни исканията са се увеличили с 8-10 пъти. Това означава, че ние сме си свършили работата, в частност "Лев инс" си е свършила работата, защото "Лев инс" е финансирала предотвратяването в някаква степен, бих казал, противодействието на тази престъпна схема, в която има и хора от България, били на високи позиции, и от друга страна имаме някакви данни за опити за лобиране и към европейски чиновници".