Българинът намалява хляб, месо и сирене, но харчи повече за дрехи и развлечения (Графика)
Инфлацията, която достигна пика си у нас през първото тримесечие на годината, се е отразила на потребителските навици на българина. За второто тримесечие на 2023 г. НСИ отчита свиване на консумацията на много основни продукти: хляб, месо, кисело мляко, сирене, олио, зеленчуци, захар. В същото време хората у нас леко разхлабват колана за разходи за развлечения и за дрехи и обувки, показват данните, публикувани във вторник.
През второто тримесечие на 2023 г. най-съществено е намалена консумацията на хляб и тестени изделия - от 18,9 кг на човек за тримесечие през 2022-а на 17,7 кг сега. Потреблението на кисело мляко намалява от 7,4 на 6,8 кг на човек, а при останалите продукти свиването е по-малко но все пак забележимо. Увеличава се консумацията на месни произведения, плодове и прясно мляко но съвсем малко.
Свиването на потреблението на храни
не означава, че българинът плаща по-малко за тях,
дори напротив. Заради инфлацията разходите за храна и безалкохолни напитки от 612 лв. на човек през второто тримесечие на миналата година се увеличават на 738 лв. през второто тримесечие на тази, т.е. се вдигат с 20,6% за една година.
Поскъпването на алкохола и цигарите е довело до увеличаване на разходите за тях от 78 лв. м.г. на 95 лв. през периода април-юни 2023 г. Но заради увеличаването и на останалите разходи делът на алкохола и цигарите си остава все 4%, а на храна дори намалява леко – от 31,2% миналата година на 31% през тази. Това обаче продължава да е най-високият дял на разходите за храна в целия Европейски съюз.
Но разходите на българина за свободно време, културен отдих и образование
се увеличават от 72 на 110 лв. в рамките на една година, т.е. с 52,1%
Разходите за облекла и обувки също нарастват много - с 25,3%, от 68 лв. на човек на тримесечие през 2022-а на 85 лв. за същия период на тази година.
Съществени са и продължават да нарастват също разходите на средния българин за данъци и социални осигуровки. Те са били средно 251 лв. миналата година, а през тази са 348 лв., което прави увеличение с 38,5%. Като дял от общите разходи те са вече 14,7% и надвишават дори разходите му за транспорт и съобщения, които представляват 11,6% от общите.
Заради вдигането на заплатите през второто тримесечие на 2023 г. се прекъсва една постоянна тенденция от последните 2-3 години - доходите от пенсии и социални помощи да се увеличават по-бързо от доходите от заплати.
Ако второто тримесечие на 2022 г. и второто на 2023-а се сравнят, се вижда, че средният доход от пенсия се увеличава от 760 на 812 лв. Но доходът от заплата нараства още повече - от средно 1193 лв. на член на домакинство м.г. на 1528 лв. сега, което е ръст от 28,1%.
При това положение доходът на едно домакинство от работна заплата нараства с 28,1%, докато доходът от пенсия намалява от 34,4% на 30,4%.
Доходите от социални помощи и обезщетения също се увеличават леко, но като дял от общите доходи всъщност намаляват от 2,1 на 1,9%.
Макар да не са съществена част от приходите на едно домакинство, изтеглените спестявания също нарастват. Ако през м.г. средно 108,84 лв. от общия приход на едно домакинство идва от развален влог, то тази година сумата нараства на 150,53 лв.
Като цяло общият доход средно на едно лице от домакинство у нас и разходите му
нарастват с почти един и същ процент
Средният доход е стигнал 2668 лв. за второто тримесечие и на годишна база нарастването му е с 20,9%.
Разходът е 2379 лв. и неговото нарастване за една година е с 21,3%. Това са обаче средните доходи и разходи за всеки член на домакинството, а това включва както децата, така и пенсионерите.