Идва ли времето отново да живеем в землянки
Заради горещините на няколко места по света вече го правят и не се оплакват
Скаутите са хора, които са свикнали да устояват на природни превратности. Добре планират местата за лагерите си и се подготвят прецизно за пребиваването си в тях. Затова събиранията им рядко се превръщат в гореща новина. Тазгодишното скаутско световно джамборе в Южна Корея обаче прави изключение. Заради рекордни горещини и последвал тайфун то приключи предсрочно, като хилядите участници бяха евакуирани с помощта на армията и съдействието на чужди правителства. Операцията струваше над 5 млн. долара и над 700 участници трябваше да бъдат лекувани в болница заради прегряване.
В Югозападен Китай пък се наложи да бъдат отворени бомбоубежища от Втората световна война, за да могат местните хора да се спасят от 10-дневна гореща вълна. На редица места в САЩ и Европа също бяха притиснати да измислят нестандартни начини за охлаждане, което накара някои климатолози да предупредят, че е необходимо да се планирант по-устойчиви на силно слънце сгради, тъй като необичайните горещини, изглежда, ще са новото нормално заради глобалното затопляне на планетата ни. Прогнозите са да има
недостиг на електроенергия, ако всички решат да използват климатици
В специализираната си рубрика за проблемите, пред които е изправен светът, Би Би Си даже публикува информация за най-известните образци на жилищна архитектура, осигуряваща естествено охлаждане. Сред тях е австралийското градче Кубър Педи. Тъй като температурите в него редовно стигат 50°, а през зимата падат до два-три, около 60% от населението му обитава подземни домове. В някои негови квартали единствените признаци на живот на повърхността са стърчащите вентилационни шахти и купчини излишна пръст, изхвърлена в близост до входовете.
“За да живееш над земята, трябва да плащаш цяло състояние за охлаждане през лятото и отопление през зимата”, казва пред британската медия Джейсън Райт, който управлява къмпинг в Кубър Педи.
Освен това подземните домове са значително по-евтини. Една от последните продажби е за апартамент с три спални за около 26 000 долара, докато средната цена на жилище в най-близкия град Аделаида е 457 000 долара. Друго предимство е липсата на насекоми. Когато стигнете до вратата, мухите скачат от гърба ви, защото не искат да влязат в тъмното и студено подземие, казва Райт.
Градът има около 3500 постоянни жители, като голяма част от тях са пристигнали, за да добиват опал. Това е основният поминък на местното население, което се състои от представители на поне 45 националности, включително източноевропейци. Тяхно дело е сръбска църква, която се е превърнала в една от местните забележителности на необичайното австралийско градче.
През последните години то привлича и все повече туристи с атракции като подземен голф и футбол. Повечето от съоръженията са
изградени в изоставени шахти от минната дейност
Има и друга причина, поради която правенето на землянки в Кубър Педи е практично. Местните скали са изключително меки. Можеш да ги надраскаш дори с нокът. Затова и много от жителите му, когато имат нужда от повече пространство, просто започват да копаят и понякога не само получават допълнителна жилищна площ, но и неочаквана печалба, разказва Би Би Си. Мъж открива голям скъпоценен камък, докато си монтира душ, а при строителни работи местен хотел се натъква на опали за близо милион долара.
Освен това структурата на подземните скали е такава, че могат да се направят пещерни стаи с високи тавани и във всяка форма, без да се използват допълнителни материали. Всъщност прокарването на тунели в Кубър Педи е толкова просто, че много местни жители живеят в сложни луксозни жилища с подземни басейни, зали за игри, обширни бани и всекидневни.
Първите заселници в австралийското градче правят домовете си по същия начин, по който създават и мините за опал. Използват експлозиви, кирки и лопати. Днес жилищата се копаят с машини, което означава, че подземен дом в Кубър Педи може да се направи за по-малко и от месец. За да се предпази от срутване, таванът му обаче трябва да е на поне четири метра дълбочина, но пък това осигурява постоянна температура в помещенията от около 23°.
В съседна Турция също има добър пример за устойчива на климатичните промени архитектура. Той се намира в Кападокия и е вълнуваща туристическа точка. Според легендите всичко започнало с изчезване на кокошки. Един мъж обаче се амбицирал да разбере къде отиват и започнал да следи своите домашни птици. Така открил, че влизат в дупка в мазето. Разровил почвата около нея и видял стръмна подземна пътека, която води до лабиринт от галерии и коридори. Това бил един от многото входове към изгубения град Деринкую.
Той е само един от няколкото подземни населени места в района на Кападокия. Смята се, че е построен около осми век пр.н.е. и е бил постоянно обитаван в продължение на хилядолетия. Представлява огромна мрежа от пещери със собствени вентилационни шахти, които
могат да поберат около 20 000 души
в случай на нашествие или природна опасност. Има кладенци, конюшни, църкви и складови помещения.
Тъй като климатът в района варира между горещи лета и снежни зими, местните хора и до днес се възползват активно от постоянната температура в пещерите.
Понеже тя е около 13 градуса целогодишно, съхраняват в тях хиляди тонове картофи, лимони, зеле и други продукти, които иначе трябва да държат в хладилници, за да ги запазят за по-дълго време. Тези складове са толкова популярни, че се строят и нови.
Има запазени и други архитектурни образци, които в древността са използвани за живот под земята. Сред тях са Меса Верде в Колорадо и Петра в Йордания. Създаването на такива места обаче не е възможно навсякъде. Едни от големите предизвикателства за изграждането им са влагата и структурата на скалите, което обяснява и защо повечето не са обитаеми днес. Едно от последните населени скални села в света е Кандован в Иран, където рядко вали.