Две баби и още 68, които не живеят в с. Влахи, в люта битка с 80 кози и 8 кучета
- Сидер Седефчев да измести кошарата извън селото, наредиха общинарите в Кресна - имало тор, бълхи и миришело
- Съхранявам изчезващите български породи, искат да ме изгонят, казва стопанинът
23 г. в кресненското село Влахи в подножието на Пирин мирно съжителстват няколкото местни човека и две стада от 500 овце, 80 кози и 8 кучета пастири. Те са на перничаните Сидер и Атила Седефчеви.
През 2000 г., когато Сидер е на 28 г., братята избират селото, което тогава има един жител, за да създадат в него стопанство с автохтонни породи животни. Успяват да издирят
каракачански овце, кучета и калоферски кози, които са на изчезване
Изграждат две ферми - за около 500 овце и за 80 кози. Братята и съпругата на единия стават и жители на родното село на Яне Сандански. Заедно с още две пенсионерки днес по постоянен адрес там са регистрирани петима души.
Безпроблемното съжителство обаче бе нарушено наскоро. Изненадващо общинският съвет в Кресна прие решение, с което задължава Сидер Седефчев да премести животните извън селото в срок до 30 дни - тоест до 10 август. Задължава го и да не пуска безконтролно кучетата си, както и да изчисти оборския тор на територията на селото.
Решението засяга имота, където е стадото от 80 кози, а към овчарника засега претенции няма никой. Сидер Седефчев го обжалва.
Основанието за решението според съветниците е общинската наредба за отглеждане на домашни животни. Според нея в селата това може да става, ако в имот в регулационните граници на населеното място в количество, необходимо за задоволяване на собствени нужди. Тоест до 5 овце или кози и до 5 сукалчета до 3-месечна възраст.
До решението на общинарите се стига след протестна подписка от 70 души. “В последните две години се надигна недоволство срещу миризмата и мръсотията, които се носят от фермата в центъра на селото. Хората започнаха да ми се оплакват. На улицата е струпан около 20 тона тор. Развъждат се бълхи, кърлежи, мухи. Кучетата на Седефчеви са големи и агресивни, пускат ги свободно навън. Общината му е дала 450 дка земя, да намери там място и да извозва тора”, казва кметският наместник на Влахи Васил Василев. Подписката, която била изпратена до Басейнова дирекция, Регионалната инспекция по околна среда и областната управа, са подписали двете постоянни жителки - баба Лета и баба Кира, и още 68 души от Кресна, Благоевград, София - те
не живеят във Влахи, но имат наследствени имоти или вили
и идват в селото през почивните дни и през лятото. Други десетина казали на кмета, че искат да си купят имот и да си построят вили, но се отказали заради двете ферми, твърди Василев.
“Допреди 2 г. нямаше толкова тор и се търпеше, ама сега вече хората недоволстват. Има дори и по пътеката за водопада, където идват много туристи. Казах на Сидер да си направи яма извън селото, да изнася там тора и да го затрупва, но не го прави. Нищо че има само петима постоянни жители, селото ни е оживено и не е редно в центъра да има ферма. Ще се борим докрай да изнесе животните извън Влахи”, категоричен е кметският наместник.
Казва, че овцефермата също е в регулационния план на селото, но е в края и там нямало хора, на които да пречи. Признава, че досега не е налагана никаква глоба на собственика от никоя институция, която е идвала на проверка. Василев е подал 5 жалби срещу Седефчев за последните 2 г., а сега се готви да пише писмо до земеделския министър Кирил Вътев и да го покани лично да дойде на място, за да се увери, че в селото мирише и има тор по улиците. “Не искаме да изгоним Сидер, а да си премести кошарата, да изчисти и кучетата да бъдат вързани”, казва кметът.
В четвъртък във фермата са пристигнали експерти от Мнистерството на земеделието, БАБХ и фонд “Земеделие”. Те правят пълна проверка на всички документи, замерват отстояния и установяват дали има някакви нарушения.
В същото време в интернет тръгна
петиция в защита на фермата
на Седефчев. В профила си във фейсбук земеделският министър Кирил Вътев защити стопанството от преместване.
Селото произвежда нашата храна! На село има градини, поляни, животни, ниви. Без тях няма магазини в града. От 23 години двама братя - Сидер и Атила Седефчеви, живеят в с. Влахи и отглеждат животни. Селото има 6 (шестима) жители. На трима от жителите животните миришели??? Тези трима жители не се ли хранят? Тези трима жители какво правят с произведенията на храносмилателната им система? На френски парфюм ли им мирише? Селата ни обезлюдяват? Храним се с вносни храни? Болни сме! Защо сме толкова деградирали до степен общинският съвет на Кресна да гласува решение братята Сидер и Атила да преместят фермата си от с. Влахи, защото там искали да има вили??? Селото не е място за ВИЛИ като сгради, а място за ВИЛИ за сено! Без ВИЛИ за сено ВИЛИТЕ сгради са призраци!, написа Вътев.
Кметът на Кресна Николай Георгиев обаче защити решението на общинарите. Според него напоследък зачестили “нечистоплътни опити на мастити неправителствени екологични организации със сериозни финансови и бизнес интереси в община Кресна и по-специално в землището на село Влахи да създават напрежение и хаос около решението на от 7 юли. Георгиев смята, че се водела яростна медийна атака и активиране на хора по високите етажи на властта - атакували се непослушни общини.
“Нито кметът на община Кресна, нито който и да е от общинските съветници имат личен проблем със Сидер Седефчев. Нашите отношения от десетки години се градят на взаимно разбиране, изключителна толерантност и сериозна подкрепа за бизнес инициативите на г-н Седефчев”, посочва Георгиев и припомня, че Седефчев разполага с 450 дка пасища, предоставени му от общината.
“Не е работа на министъра на земеделието и храните, бил той и поредният назначен, да коментира решения на общинския съвет, взети на основание на Закона за местното самоуправление”, категоричен е Георгиев.
Сидер няма обяснение откъде е дошла тази атака срещу него. Можело да са намесени интереси, за които той не подозира. Предполага, че може да има и прояви на шовинизъм, защото с брат му не били местни жители. “В същото време сме единствените, които се заселихме тук, в запустялото село - без нормален път, който едва сега започна да се прави, страдащо от липса на достатъчно вода, лош сигнал на телефоните. Опитваме се да го съживим, да съхраним стада с изчезващи породи, да работим”, коментира Сидер Седефчев. Мисли и дали фактът, че
съпругата му Елена е активистка на екоорганизация,
която протестира срещу строежа на магистрала “Струма” през Кресненското дефиле, не е друга причина за атаките. Не вижда обаче никаква връзка между фермата и магистралата. Наричат го еколог, а той казва, че е само художник, фермер и природозащитник (кой е той - виж карето вдясно).
За решението на общинския съвет да премести фермата разбрал от медиите. Едва на 9 август - ден преди да изтече даденият срок, кметският наместник му го връчил в присъствието на двама полицаи. Стопанинът е категоричен, че ще го обжалва. Казва, че общинската наредба за отглеждане на домашни животни противоречи на европейското законодателство и Закона за ветеринарномедицинската дейност.
“Животновъдните обекти нямат никакви ограничения да съществуват в рамките на регулаторните граници, стига да изпълняват ветеринарносанитарните изисквания.”, казва Седефчев.
Германци и датчани пазят наши екземпляри
Изложба с картини на изчезващи животни от света - мечтата на художника, предпочел обора
Братята Атила и Сидер Седефчеви са синове на известния пернишки художник Филип Седефчев. Завършват Националната художествена академия. Като ученици и студенти рисуват най-често животни, защото просто ги обичат. За тях колеги и преподаватели казват, че са едни от малкото истински анималисти у нас.
“За съжаление, последните ми картини са рисувани, докато бях студент и малко след това. В последните 20 г. обаче нямам време. Животните ми изпиват енергията. Сега понякога вечер правя мои си драсканици, но нищо сериозно. Имам идеи, имам и 2-3 незавършени творби живопис. Рисувам от дете. И до днес в съзнанието ми са онези щастливи моменти, когат дядо ме водеше на егрека, бабите, които вечер чакат животните си да се приберат от паша, лаят на кучетата нощем”, разказва Сидер. Сменил няколко стила на рисуване, последните му творби са като пъзели. Мечтае някога да направи изложба с рисунки на изчезващите животински видове от всички континенти.
От дете има и друга страст - каракачанското куче. Сидер е решен да възстанови породата и успява с години търсене на чистокръвни животни. После братята издирват и възстановят популацията на каракачански овце. Обикаля малки селца в Рила и Родопите, търси в Гърция и Македония. Открива в Калоферско и виторогата дългокосместа коза - също българска порода на изчезване. Изключително атрактивна, с дълъг и лъскав косъм. Братята направили проучване и установили, че български витороги кози живеят в Германия от близо половин век. Министерството на културата на ГДР през 1968 г. е купило 23 екземпляра българска виторога дългокосместа коза. Те били настанени в зоопарка на Ерфурт, провинция Тюрингия.
Директорът проф. д-р Дитрих Алтман искал да запази автентичен генетичен материал от домашната ни коза. Така нашите животни се превърнали в атракция за немските туристи и за тамошните животновъди, които се занимават с екологично земеделие. При специални грижи и контролирано развъждане в Германия била запазена чиста нашата порода. От зоопарка в Тюрингия разпространили и на други места българската коза. Срещала се в стада на любители колекционери на редки породи.
Зоопарк в Дания също се сдобил с наши екземпляри. Преди няколко години отново пристигнали германци и взели от стадото на Седефчеви 15 животни, за да си опреснят популацията. От тази порода не може да се печели. Дават много малко мляко - около 1-1,3 л на ден. В последните години е направено пълно научно изследване, което установило изключително устойчив ген, както и отлично качество на хранителните продукти, произведени от виторогите кози.
Така стъпка по стъпка с много усилия и желание автохонните породи са запазени в двете стада. Те са изключително издръжливи на болести. Овцата може да пасе на голяма надморска височина в скалисти пасища с голяма денивелация. Всеки ден може да изминава по 10-15 км по баирите на Пирин нагоре и още толкова, за да се върне обратно. Затова породите са подходящи за високопланинските села.
“Исках да възстановява природосъобразното животновъдство с наши български породи животни. Успях с труд и лишения. Ощетил съм много синовете си, защото те израснаха в София с майка си, буквално без баща. Аз бях отдаден на каузата си във Влахи. Когато пораснаха, започнаха да ми помагат, а сега са депресирани от това, което се излива върху мен. Страдат от човешката злоба, защото знаят, че работя денонощно и неуморно. Големият учи в Художествената академия, малкият се занимава с приложни изкуства, но им харесва да са във Влахи. Пари не съм изкарал, всичко спечелено е вложено обратно във фермата. Не съм милионер, както се говори. Щях ли да съм тук в кошарата, редом с работниците, ако бях милионер?”, споделя Сидер.