Пенчо Маркишки, физик: При реален удар по астероид опасен рояк “изтървани” отломки ще летят към Земята
- Тогава е образуван кратер от 1,2 км при падането на метеорита, тежащ близо 300 000 тона. Врязал се е със скорост 45 000 - 60 000 км в час, казва още физикът в Института по астрономия при БАН
- Забележителен е успехът на телескопа “Хъбъл” да заснеме на такова разстояние разпръскването на тези скални късове
- Каньонът на дявола е кратер в Аризона, образуван преди 50 хил. години след сблъсък с тяло, подобно на наблюдаваните сега
- По-големият проблем е, когато астероидът е скоро открит, но все още е с неуточнена орбита
- Г-н Маркишки, когато се обърнах за молба към колегите ви в катедра “Астрономия” да коментират метеорния поток и потенциално опасните астероиди през август, всички единодушно ми казаха: “Пенчо Маркишки е най-запознат с тези теми, обадете му се”. На какво се дължи този изумителен поток Персеиди, на който ще сме свидетели през уикенда?
- Максимумът на метеорния поток Персеиди през 2023 г., за съжаление, ще се случи през деня за географските дължини на България – на 13 август около обяд, по-точно – в интервала от 10 до 15 ч българско време. Въпреки това в нощите на 12 срещу 13 август (събота срещу неделя) и на 13 срещу 14 август (неделя срещу понеделник) също ще може да се наблюдава повишена метеорна активност, макар и по-слаба от обичайните 90 – 100 метеора за час, характерни за Персеидите в момента на самия техен максимум.
Този метеорен поток се поражда от метеорни роеве – облаци от космически частици, отделящи се от кометата 109P/Swift-Tuttle. Тя е дългопериодична и преминава през централните части на Слънчевата система веднъж на 133 години. При всяко такова преминаване тя разпръсква след себе си нови частици – прашинки или по-едри скални късчета, формиращи праховата опашка на кометата. За последен път 109P премина по този начин около края на 1992 г.
Всяка година от 17 юли до 24 август Земята прекосява тези метеорни роеве, поради което в безлунните нощи през същия период се наблюдава повишена метеорна активност. За последната допринася и фактът, че Персеидите се застъпват по време с по-малко активните метеорни потоци Южни делта-Аквариди и Алфа-Каприкорниди, както и с още няколко по-слаби. Така на практика всички сега активни потоци дават своя принос в общата висока метеорна активност през летните нощи.
Видимо изглежда, че метеорите от Персеидите долитат откъм съзвездието Персей, което веднага след свечеряване е видимо на хоризонта в посока север-североизток. До края на нощта това съзвездие се издига все по-високо в небето, с което условията за наблюдение на Персеидите принципно се подобряват.
- С каква скорост навлизат в атмосферата?
- При навлизането си в земната атмосфера със скорост около 60 км в секунда частиците се нагряват до светене и започват да се изпаряват, образувайки така светеща следа от йонизирани газове.
Именно това явление наричаме метеор. Светенето на метеорите започва на височина около 100 км и продължава, докато метеорното тяло се изпари напълно. По-ярките метеори слизат в атмосферата до височина около 50 – 60 км, т.е. те “изгарят” много преди да успеят да достигнат земната повърхност.
- Столичани и хората в страната откъде най-добре ще могат да наблюдават този метеорен поток?
- Ако искаме да наблюдаваме добре даден метеорен поток, е нужно да сме далеч от нощните светлини на градовете. За целта са подходящи по-тъмните места в Родопите, Рила и други планини, откъдето не се вижда заревото, създавано в небето, от големите градове.
Около София тези места не са много. Плана планина например е един компромисен вариант. Поради силно застроеното ни морско крайбрежие, почиващите на море нямат добри възможности за наблюдения.
- Тъй като сте специалист и по астероиди, не мога да не ви попитам за петте потенциално опасни според НАСА само през август. Три от тях са с големина на самолети, един е с тегло на автобус и един е приблизително като фамилна къща.
Защо по-големите над 150 м и намиращи се на разстояние до 7,5 млн. км астероиди са потенциално опасни? Все пак това е 19 пъти разстоянието оттук до Луната?
- Близо до орбитата на Земята се намират четири групи астероиди, наименувани Амур, Аполо, Атен и Атира. От тях потенциално по-опасни за нас са Аполо и Атен, тъй като те понякога пресичат земната орбита. В историята на човечеството рядко се е случвало по-голямо тяло да удари Земята, но по останалите ударни кратери можем да съдим за възможните щети. Например в Аризона съществува кратер, наречен Каньонът на дявола, известен още като кратер на Берингер. Той е с диаметър 1,2 км и е образуван при падането на метеорит, голям около 50 метра, тежащ близо 300 000 тона, ударил Земята със скорост между 45 000 и 60 000 км в час. Инцидентът се е случил преди около 50 000 г. Виждаме, че става дума за тяло с размери, близки до някои от астероидите, споменати от НАСА. Но освен кратер, при падането на такова тяло имаме мощна взривна вълна, вдигнат прах в атмосферата и други последствия, които могат да засегнат сериозно всяка държава.
- Ако обект с подобни размери като тези през август нахлуе в нашата атмосфера?
- Каква част от тялото ще се изпари в атмосферата при неговото нагряване и каква ще удари Земята, зависи от пътя на тялото през нашата атмосфера. Ако навлезе косо и лети по-дълго време преди удара, ще “изгори” по-голямата част от него, но ако падне вертикално, пресичайки бързо атмосферата по най-краткия възможен път, тогава то ще достигне Земята почти цяло.
Астероид, който преминава на няколко милиона километра от Земята, практически не ни заплашва, макар да изостря вниманието на астрономите. По-големият проблем е, когато астероидът е скоро открит и все още е с неуточнена орбита. Тогава не може да се предвиди точно неговият път при преминаването му покрай Земята.
- Едва наскоро стана ясно каква “буря” е предизвикала мисията на НАСА с астероида Диморфос. Каква е причината телескопът “Хъбъл” чак сега да я улавя? “Уловената” струя от отломки ще помогне ли на учените в бъдеще?
- Астероидите са сравнително малки космически тела, имащи много слаба гравитация на тяхната повърхност. Затова при експеримента с удара на половинтонният апарат DART в малкия астероид Диморфос на 26 септември 2022 г. намиращите се на повърхността на астероида свободни скални късове логично са се разлетели в околното пространство. Това е напълно очаквано. Тук по-скоро е забележителен успехът на телескопа “Хъбъл”, заснел от такова разстояние бавно разпръскващия се рояк скални късове.
Целта на експеримента на НАСА бе да промени орбитата на Диморфос, който обикаля около по-голям астероид. Това бе първият опит в историята на човечеството да се повлияе директно върху орбитата на астероид, като част от плановете за разработване на системи за защита на Земята от евентуални сблъсъци с астероиди.
- При евентуален следващ удар има ли опасност тази астероидна “буря” да ни засегне?
- При една реална ситуация с отбиване на астероид, заплашващ Земята, чрез подобен удар от космически апарат, отделянето на скални късове би било нежелано усложнение, тъй като те биха продължили пътя си към Земята във вид на рояк “изтървани” отломки.
***
“Бурята” на НАСА, която би убила цели градове
НАСА и учените от Калифорнийския университет едва тези дни установиха каква опустошителна и смъртоносна буря са предизвикали с Теста си за двойно пренасочване на астероиди (DART).
По време на тази първа мисия, след като е ударен Диморфос, се е отприщил рояк от 37 камъка - всеки с ширина около 7 метра, летящ с 20 хил. км в час. Целта бе да се провери дали Диморфос може да бъде отклонен от орбитата му около астероида Дидимос.
Тези дни телескопът “Хъбъл” изпрати подробни снимки какво се е случило след успешния удар в края на 2022 г. и учените излязоха със статия в Astrophysical Journal Letters, където заключението им бе смразяващо - ако който и да е от тези камъни или дори двойно по-малък от тях се бе забил в Земята с тази скорост, освободената енергия би била равностойна на тази при хвърлянето на атомната бомба в Хирошима.
В случая за Земята няма никаква опасност, тъй като тестовата програма се проведе с астероид, отдалечен на над 9 млн. км, а за потенциално опасни се считат само тези на около 6 млн. км. Проблемът е, че в бъдеще, ако все пак небесно тяло се устреми към Земята, тази система може да го отклони, но не е ясно какви поражения ще нанесат отломките.
Затова според учените е много важно да се изучи траекторията на тези летящи камъни. Но заедно с това е от критично значение да се познава и движението на астероидите около Земята. Именно затова НАСА влага огромен ресурс да ги картографира и да ги следи. Но същот така космическата агенция сега ще трябва да търси и нови инженерни решения за допълнително разбиване на опасните отломки или отклоняването им, за да не унищожат цели градове.
Това са 37-те смъртоносни отломки след операцията на НАСА.