Психолог: Момичета си мислят, че гаджетата им се грижат с шамар за тях, някои са им благодарни

09.08.2023 19:00 Петя Минкова
На протеста в подкрепа на 18-годишното момиче от Стара Загора имаше много тийнейджъри.
Психологът Валерия Симеонова СНИМКА: ЛИЧЕН АРХИВ
Тийнейджърите на протеста припознаха проблема на Дебора като свой.

Смятат, че приятелят им е "отворил очите" по какъв “лош” път са тръгнали, като ги е ударил - трябва да знаят, че е адски унизително и не им е мястото там, казва психологът Валерия Симеонова

Историята с 18-годишното момиче от Стара Загора ще помогне на тийнейджърите бързо да разпознават насилниците, допълва тя

Възпитаваме ги да са мили и възпитани, някои се притесняват да отблъснат нахалници, които ги прегръщат

Като държава не успяхме да защитим децата си, толкова много загинаха от неглижиране на зловредна среда

Валерия Симеонова е клиничен психолог, който консултира деца над 6-годишна възраст, тийнейджъри и младежи. Преминала е обучение по програма, акредитирана от Американската психологическа асоциация, член е на Международната асоциация по контекстуална поведенческа наука. Автор е на уроци за правата на децата в предучилищна и прогимназиална възраст в сътрудничество с фондация “Заедно в час”, УНИЦЕФ и Министерство на образованието.

- Г-жо Симеонова, как истории като тази с Дебора се отразяват на детската и тийнейджърската психика?

- Подрастващите е добре да са наясно с опасностите, особено в тийнейджърска възраст, когато вече правят причинно-следствени връзки и е важно информацията да се поднася, така че да е щадяща и разбираема. Не да се завоалират фактите, но и да не се влиза в големи подробности за различни зверства. В момента обаче живеем в ерата на “информационните наводнения” и децата имат достъп до новини, видеа, които дори не можем да си представим. Това определено е проблем, защото някои са на възраст, в която не са готови да видят и чуят определени неща, а когато ги видят, това си има последствия. Примерно, при по-чувствителните това може да доведе до тревожни състояния,

натрапчиви страхове,

някои не могат да се справят - това се наблюдава най-вече при по-малките. Освен това може да се появят проблеми със съня, да се отключи една продължаваща тревожност, която да прерасне в страх и притеснение от непознати, от учители, притесняват се да играят с връстници, понякога при деца се наблюдават и панически атаки.

- На протеста в подкрепа на момичето от Стара Загора и срещу беззаконието имаше много тийнейджъри и деца, които припознаваха проблема като свой.

- Най-важното е да са наясно с опасностите навън, защото масово децата не са подготвени и не разпознават различните актове на насилие и тормоз - срещу тях и техни приятели. От една страна, е ужасно да се излагат на такъв тип съдържание, но благодарение именно на медиите, се даде гласност на случая от Стара Загора, който можеше да бъде потулен. Затова, колкото и да е кошмарна тази история за тийнейджърите, тя ги кара да осъзнаят, че това се случва около тях, и трябва да се научат да разпознават насилниците.

- Как?

- Често момичетата дори не осъзнават, че нещо във връзките им не е наред. Идват при мен по друг повод и между другото споменават за тези неща, защото не смятат, че са проблем. Не смятат, че е проблем приятелят да им удари шамар, за да ги “превъзпита”, че пушат или че е излязла с “грешната” компания или

че се е облякла

“долнопробно”

Тези момичета няма нужда да са им “благодарни”, че им е "отворил очите" по какъв “лош” път са тръгнали, а да знаят, че е адски унизително да бъде направено насаме и още по-унизително е, когато е пред компания. Че това не са нормални, здравословни човешки взаимоотношения и че въпросното момиче няма място там. Те трябва да знаят, че не е нормално приятелят им уж между другото периодично да споменава колко по-развит е от тях, колко е по-интелигентен и ерудиран, че тя е тромава, безинтересна, безперспективна и въпреки това той не е окей, ако тя си пише с други и излиза със свои приятели. В същото време той може да го прави, защото другите момичета постоянно го преследват и не могат да му устоят... Както и че не е нормално да пращат снимки на приятеля си къде са на всеки 15 минути и

нонстоп камерите

да са включени

Защото през деня има още много значими неща, които се случват и без него. Също така трябва да са наясно, че не е нормално, когато е ядосан, да ги псува или обижда, защото е “по-избухлив и гневлив”. Имам още много примери от практиката, когато момичетата не припознават тези нездравословни отношения като проблеми, а те са навсякъде около нас.

- Как подрастващите да изградят здрав “имунитет” към тези токсични отношения?

- С осъзнатост в семейството, но в училищата също може да се работи по този въпрос. Много е важно да ги научим да си отстояват позицията, да държат на мнението си, да могат да казват: “Не, аз не се чувствам добре в тази ситуация, ако искаш да продължаваш по този начин, отношенията ни приключват.” Трудно можем да ги научим на това само с говорене, необходими са примери, но понякога самите родители прекрачваме границите. Примерно детето казва: “Не”, ние отговаряме:

“Ти ли ще ми

казваш?”

Понякога се стига до остри ситуации и ако се наложи наказание или шляпване и ако това се случва системно, то изпраща следното послание към детето – “Хората, които ме обичат, могат да ме нараняват, това е допустимо”. Същото е, ако се заровим в телефона на подрастващ, за да знаем, че е добре - това също не е начинът, защото така

нарушаваме личното

му пространство

Тоест ние му пращаме сигнал, че е нормално, който те обича, да навлиза в него. Така, ако приятелят удари момичето за това, че пуши, тя ще му е благодарна и ще смята, че той мисли доброто. Затова е важно като родители да уважаваме личното им пространство, да можем да преговаряме. Да, има ситуации, в които трябва да се наложим, но заедно с това трябва да уважаваме мнението му. Само тогава, когато детето излиза с приятели и види, че някой навлиза в личното му пространство, то може категорично да каже: “Не”.

- От друга страна, мнозина се опитват да възпитават децата си да не реагират на агресията с агресия.

- Така е, това важи най-вече за момичетата – казваме им да не противоречат, да са мили, да не нараняват, но понякога това води до неприятни ситуации. Момиче в шести-седми клас се притеснява да не обиди момче, което я харесва,

опитва се да

я прегръща

и да нахалства. Това е част от посланията, които изпращаме до подрастващите вкъщи.

- Къде са корените на тези побоища и агресия при подрастващите?

- Комплексно е, едва ли има един отговор. Единият е свързан с възпитанието в семейството. При деца, израснали в тежка среда, това може да прерасне в агресивно поведение. Друг възможен отговор е, че сякаш народопсихологията ни подтиква да се месим в живота на другия, да му казваме какво е правилно и какво не. Към всичко това се намесват алгоритмите на социалните мрежи. Когато “разберат” какво е интересно за някого, започват да го засипват с подобно съдържание и тогава тези, които са агресивни и се правят на мъжкари, решават, че са прави, че като тях има много и могат да се налагат със сила. Влизат в затворени групи и срещат потвърждение на убежденията си. Затова ЕС разработи програмата “Еразъм”, за да могат младите да се опознаят, да видят, че си приличат, че не са различни, и по този начин да се намалят конфликтите. Включително военните. След Втората световна война стана ясно, че националистическите движения водят само до смърт.

- Какво още може да се направи?

- От една страна, е чувството на безнаказаност – забележете, всеки казва: “Там имам човек”, следователно му е позволено да прави каквото си иска. Имаме страхотна нужда от реформи и борба срещу корупцията, но това явление

така е внедрено

в психиката ни...

От друга страна, училищата могат да са много полезни - там има един невероятен ресурс, който се пропилява. Знаем, че резултатите от образованието не са добри, класациите ни отреждат доста задни позиции. В същото време вече не само в САЩ, а и в други страни има програми за засилване на социално-емоционалните умения на децата. В България има няколко организации, които се занимават с това на доброволчески принцип. За съжаление, в това отношение няма държавна политика. Пропилява се ресурсът на училищните психолози. На много места воденето при него се ползва като заплаха, а е необходима програма детето да може да “влезе”

в обувките на другия

Да знае как дадено негово действие ще се отрази на другия и в същото време трябва да е наясно как да отстоява себе си, без да наранява, без да унижава останалите. Да е адаптивно и да работи с всички в екип. Пазарът през XXI век изисква именно това – да сме готови да превключим от едно към друго, да живеем заедно с останалите, а не да профуча с джипа си през хавлиите на плажа с надута “до дупка” музика. Както при Алеко – държим да ни чуят и да ни видят.

До момента не можем да си защитим децата като държава. Толкова много загинаха от неглижиране и от това, че растат в зловредна среда. Необходими са програми за осъзнатост, че не всичко, което ти мине през ума, трябва да се прави. При малките е нормален инстинкт да посягат и ако вкъщи му казват: “Браво, тате, удряй и ти!”, докъде ще се стигне? Необходимо е да се тренира в хода на възпитанието, че импулсите се задържат.

Други от Интервюта

Малолетни сами се снимат голи в Онлифенс за пари

Георги Еленков е юрисконсулт на Национална мрежа за децата (най-голямото обединение на граждански организации и експерти в България, работещи за деца и семейства) и координатор на Мрежата за правна

Адриан Николов, ИПИ: В Северозапада плюс още 6 области училищата са с лоши резултати. Но гладът за работници расте

Трябва да говорим за числова грамотност - тя е важна колкото езиковата По-добро образование дава 30 млрд. лв. повече богатство у нас до 2045 г. За пръв път в историята заетите над 55 г

Йонко Мермерски: Описват Доналд Тръмп като неадекватен, а той си е съвсем на място

С ракетите от Украйна срещу Русия Байдън или прави капан на Тръмп, или му дава коз за преговори Когато бизнесът работи на принципа на меритокрацията, а не на квотите

Илиан Илиев: Годината за нас беше турбулентна, но вкарахме 15 000 на стадиона, вместо да се бият с полицията отвън

Илиан Илиев е давал десетки интервюта за "24 часа", но за първи път го прави като треньор на националния отбор по футбол. Затова при уточняването на темите всички от спортния отдел се събраха на т

Камен Колчев: Съветвам да не инвестирате в имоти, при влизане в еврозоната цените ще паднат с 10-20%

Ако имахме добре работеща държава,  икономическите ни показатели щяха да са като на Естония и на Полша, казва председателят на Съвета на директорите на "Елана финансов холдинг" В САЩ 50%

>