Румяна Бъчварова: В политиката и земетресенията само гъвкавите сглобки са устойчиви
Фактът, че част от участниците в коалицията между ГЕРБ и Реформаторския блок от 2014 г. са отново заедно, доказва, че общото им управление е обективна необходимост за страната, каза още бившият вицепремиер в кабинета "Борисов" 2 и посланик в Израел в периода 2019 - 2023 г.
Още акценти от интервюто:
Трябва да преосмислим разказа си за отношенията с Русия - не като нова идеология, а като исторически истини
В последните години реакционни партии и лидери използват антисемитизма с цел трупане на някакви политически дивиденти
През очите на израелците виждаме това, в което сами не можем да повярваме за себе си – че сме добри, достойни и смели хора
Дебатът за преименуването на катедралата “Св. Александър Невски” не е излишен, особено когато обсъждаме промяна на датата на националния ни празник. Да помислим и за големи улици с имената на спасителите на българските евреи, признати за “праведници на народите”
- Г-жо Бъчварова, преди няколко дни в свое телевизионно участие предложихте да се преименува патриаршеската катедрала “Св. Александър Невски” на “Св. св. Кирил и Методий”. Идеята за преименуването на катедралата не е от вчера и днес, защо вие я лансирате сега?
- Храм-паметникът “Св. Александър Невски” е изграден със средства на българските граждани, които са събирани десет години в края на 19-и и началото на 20-и век. Светецът, на когото е кръстен храмът, е известен с това, че е бил покровител на руския цар Александър Втори, но животът и делата му не се пресичат по друг начин с българската история. Когато обсъждаме промяната на датата на националния празник, е естествено да мислим и за символите, които изразяват българската идентичност.
В този смисъл името на най-големия български православен храм е част от нея. Веднага искам да кажа, че промяната му не може да стане без решение на Светия синод на БПЦ, защото става въпрос за патриаршеската катедрала. Но това не означава, че разговорът и дори общественият дебат по тази тема са излишни.
Храмът “Св. Александър Невски” е символ на столицата ни, но историята му все още е непозната на широката общественост. Кой от днешните поколения например знае за бомбардировката на Варна от руската армия на 14 октомври 1915 г. и последвалия артилерийски обстрел срещу града и пристанището? Това нападение с 24 жертви и много разрушения е извършено в момент, когато България воюва срещу Сърбия. То става повод и да се предложи и приеме промяната на името на патриаршеския храм на “Св. св. Кирил и Методий” през 1916 година.
- Софиянци ще бъдат ли съгласни обаче? Самото име “Александър Невски” е станало органична част от културната визитка на столицата - всеки българин или гост на държавата ни, като чуе това име, и се сеща за София, и обратно.
- Софиянци имат право на мнение по този въпрос и е добре да бъдат запознати с пълната историческа картина. Защото формирайки позиция по този въпрос ние говорим не за навици, а за ценности и символи, които да изразяват националния ни дух и идентичност. С именуването на паметници и улици формираме не само публичната среда, но също знанието и съзнанието на поколенията напред. Затова аз лично много бих искала да има големи софийски улици с имената на спасителите на българските евреи, признати за “праведници на народите”. Така не само ще почетем имената на тези достойни и смели хора, но и ще възпитаваме децата и младите хора с примера на тяхното дело.
- Вълната със смяната на имена тръгна от управляващото мнозинство, което предложи за национален празник 24 май вместо 3 март. Трябваше ли подобно предложение да влиза в проекта за конституционни промени - не предизвика ли темата повече разделение, отколкото самите празници?
- Мисля, че идеята за смяната на националния празник придизвика дебат, който досега показва, че идеята той да е на 24 май има повече поддръжници. Това е най-хубавият български празник и той всяка година ни кара да съпреживяваме емоцията да сме горди с това, което сме дали на света. Мисля, че идеята за тази промяна може да събере по-голяма обществена подкрепа, отколкото специфичната материя за устройството на съдебната власт.
Войната на Русия в Украйна също наложи да преосмислим разказа за отношенията ни с Русия. Не само защото в обществото и политиката ни се забелязват различия, но и заради осветяването на факти и обстоятелства в отношенията между България и Русия, които предполагат по-различен техен прочит. Той налага по-детайлизирано тълкуване на историческата ни доктрина, в рамките на която бе определена датата 3 март за национален празник.
Не става въпрос за нова идеология или пропаганда, а за историческата истина. Българската следосвобожденска история от началото на миналия век ни дава доста поводи за национално самочувствие и съдържа обяснения на процесите, които са съпътствали изграждането на българската държавност. За съжаление, тази част от съвременната ни история беше неглижирана и съзнателно прикривана. Аз съм от поколението, в учебниците на което имаше празнина между Септемврийското въстание и 9 септември 1944 година. А точно тогава са корените и обясненията за събитията, които погубиха и засегнаха живота на много поколения.
- Какво смятате за правителството, или “сглобката”, както стана модерно да се нарича? Вие бяхте вицепремиер по коалиционните въпроси и държавната администрация във втория кабинет на Бойко Борисов, когато бе в коалиция с Реформаторския блок. Някои от тогавашните участници са в парламента и днес.
- Това, че някои от предишните участници в коалицията между ГЕРБ и Реформаторския блок от 2014 г. са отново заедно на политическата сцена, доказва, че общото им управление е обективна необходимост за страната. Резултатите в поредицата от 5 изборни вълни показват, че все по-малко вероятно е да имаме еднопартийни мнозинства и правителства и в бъдеще. Затова партиите трябва да са подготвени за неизбежното формиране и възприемане на широки коалиции и възможните политически щети и ползи от тях.
Вече е очевидно, че трудно се изгражда добра политическа култура, а още повече усилия изисква формирането на коалиционна култура. И в това е актуалното предизвикателство пред политиците ни на този етап. Те трябва да намират оси на съгласие и да работят по тях, а не да затъват в противоречия и различия. Това са трудностите и пред сегашното правителство. Те не са леки и затова мисля, че самото му формиране само по себе си е постижение. А от него, ако има добри резултати, ще спечели българската парламентарна демокрация и всички ние.
- Според вас така структуриран и с намеренията за ротация кабинетът може ли да изкара 4-годишен мандат? Или стои върху твърде тънък лед?
- Оказва се, че в политическия живот е като при земетресенията – най-устойчиви са постройките с гъвкава конструкция. Трудно е да се прогнозира продължителността на политическия живот на този кабинет. Ротацията е нещо ново за българската практика, но ако се окаже, че може чрез нея да се работи за националните интереси, ще имаме още един вариант в повече за политическо маневриране и в бъдеще.
Според мен има няколко препятствия пред сегашното правителство. Това са приемането на бюджета за 2024 година, формирането на конституционно мнозинство за промени, европейските избори през следващата година. Извън тях правителството може да се разпадне и ако някоя от двете формации се почувства много по-силна от другата, за да тръгне към нови предсрочни избори.
- Ако този кабинет падне, ще отидем на шестите предсрочни парламентарни избори за 3 години. Някои ни сравняваха с Израел, където от 2018 до 2022 г. имаше 5 пъти избори за Кнесета. Наскоро ви приключи мандатът като посланик в Израел - какво може да вземем от тях като пример за справяне с политическата криза? Има ли почва за сравнение между разделенията в българското и израелското общество?
- В Израел казват, че изборите са “празникът на демокрацията”, но признават, че от толкова много празници започва да им се вие свят. Имаше много синхронни съвпадения в развитието на политическия живот и в България, и в Израел в последните години. Имаше дори календарна близост при падането на правителствата и провеждането на извънредните избори. Почти еднакви се оказаха и трудностите за формиране на стабилни правителства и голямото раздробяване на политическото представителство. Израел е държава с много повече различия – религиозни, етнически, политически, и всички те намират представителство в 120-местния Кнесет.
Но извън общата прилика със ситуацията в България има съществени отличия. Израелските политически кризи са сблъсък между силни институции и общности – бизнес, професионални, медицински, военни. В България проблемите идват от срива вътре в институциите, които не работят добре и предизвикват кризите. Значим фактор в обществения живот на Израел е армията заради външните заплахи към страната. В йерархията на ценностите и факторите в израелската политика най-високо стои сигурността и защитата на гражданите.
Съществено различие с България е и силната гражданска активност в Израел. Вече осми месец има постоянни масови протести срещу новите закони за съдебната власт. Управляващите твърдят, че с тях те подобряват израелската демокрация. Опонентите им от опозицията са убедени, че ограниченията в правомощията на съдебната власт води страната към доминиране на политическата власт над съдебната и възможна диктатура. Запомних един слоган на протестиращите израелски медици: “Без демокрация не може да има добро здравеопазване”. С такъв мотив протестират също и бизнесът, банките и финансовите институции, транспортът, учителите. Много силно визуално впечатление прави и морето от национални знамена, които могат да се видят навсякъде и дори отдалече преди, по време и след протестите. Израелският национален флаг е техният символ и знамената са навсякъде – в ръцете на хората по улиците, на колите, по прозорците на жилищните и офисните сгради. Оказва се, че религиозните, етническите и политическите различия не са пречка за общите действия на гражданите, когато става въпрос за каузи.
- Наскоро еврейски организации у нас сигнализираха за пълзящ антисемитизъм в България, последваха обвинения към “Възраждане” за антисемитски и ксенофобски послания. Според вас антисемитизмът може ли да пусне корени в България?
- България е известна като държава, в която антисемитизмът няма корени и масови проявления. Затова толерантността към етническите различия и готовността да се отстояват правата на различните групи ни прави пример за останалия свят. Но се оказва, че в последните години реакционни партии и лидери използват антисемитизма като предизвикателство към политическия и публичния живот с цел трупане на някакви политически дивиденти. Мисля, че дори съзнавайки тяхната маргиналност, не трябва да подминаваме и пренебрегваме какъвто и да е опит за насаждане на антисемитизъм, ксенофобия и език на омразата, както и спекулациите с тях. Това означава непрекъснато внимание върху процесите в страната, както и бърза и точна реакция на българските граждани и институции. В това отношение мисля, че организацията на евреите в България “Шалом” изпълнява по най-добрия начин своята мисия да сигнализира за всяка проява на антисемитизъм.
- От Израел какви чувства изпитват към България - приятелски или партньорски?
- Не мисля, че има друга държава, чието население в цялост да е така приятелски настроено към България и българския народ. През очите на израелците ние виждаме това, което сами не можем да повярваме за себе си – че сме добри, достойни и смели хора, а България е гостоприемна и красива страна. Този образ на страната ни дължим на българските евреи в Израел – спасените през 1943 година и техните наследници. Те са част от изграждането на израелската държава и уникален пример за искрена човешка благодарност към България, която надхвърля границите на една държава и една епоха. Това е създало здрава основа за развитие на двустранните ни отношения в много области. За да видим убедителни резултати от тях, ни е необходим по-дълъг и стабилен политически хоризонт в двете държави и силно желание и настойчивост те да бъдат постигнати.
CV
Родена на 13 март 1959 г.
Завършила социология в СУ
През 2009 г. е началник на политическия кабинет на Бойко Борисов в първото правителство на ГЕРБ
През 2014 г. е избрана за народен представител
Същата година става вицепремиер по коалиционната политика и държавната администрация във второто правителство на ГЕРБ, а през 2015 г. е назначена и за министър на вътрешните работи. Остава на постовете до 2017 г.
Извънреден и пълномощен посланик на Република България в Държавата Израел в периода 2019 - 2023 г.