Видяла смъртта отблизо на К2, Силвия Аздреева се върна потресена от зверствата над жени в България (Видео, снимки)
- Този връх се опитва да те убие през цялото време и по всякакъв начин
- Посвещавам успеха на българките. Силни сме и можем да постигнем всичко, което пожелаем, без значение дали то се смята за мъжко или невъзможно
Силвия Аздреева - първата българка, изкачила К2 - втория най-висок връх в света, считан за най-опасен от всички 14 осемхилядника, се завърна в България. Видяла смъртта отблизо. Видимо изтерзана - и физически, и психически. Горда от постижението. Но и потресена от новина, която я застигнала със силата на онази лавина, затрупала я в подножието на върха - зверството срещу Дебора от Стара Загора. Посвещавайки своя успех на всички български жени, смелата петричанка се обяви генерално срещу жестокостта и насилието над жени у нас.
"Отново успях да запиша името на България в историята на световния алпинизъм, и то с женско присъствие. Именно затова искам да посветя, а и вече посветих това постижение на българските жени. Защото ние сме много силни. Ние сме можещи. Нека всички българки да знаят, че могат да постигнат всичко, което пожелаят, без значение дали то се смята за мъжко или невъзможно. Те трябва да знаят, че могат да постигнат абсолютно всичко", каза Силвия Аздреева.
"Тук искам да отбележа нещо - случая с Дебора, за който разбрах буквално преди два дни. Наистина съм потресена и шокирана от това зверство. Всички ние трябва да застанем зад жените, жертви на насилие. Обществото като цяло трябва да положи усилия да се спрат тези недопустими зверства", добави тя.
"Между другото, в началото на годината аз и моят екип от фондацията ми "Заедно към върха" стартирахме подготовка на кампания срещу насилието над жени. Но кампанията трябваше да бъде отложена във времето заради моята експедиция до К2. В следващите месеци обаче отново ще се заема активно с тази кампания, защото жените трябва да получат подкрепа и да могат да излязат от бездната на насилието, в която живеят всеки ден", каза още Силвия, току-що върнала се от тежката, но успешна експедиция.
Колко всъщност опасно място е К2 и каква е цената, която се плаща за този успех? "Това, което човек изпитва там, това, което ми остава в съзнанието - както психически, така и физически страдания и болка, няма как да го обясня с думи. Цената е много висока наистина - за малко щях да заплатя с живота си, колкото и да не звучи добре. Но имахме толкова рисковани ситуации, че наистина са трудни за описване. Около 30% от хората, които правиха опит да изкачат К2, се върнаха. Това само по себе си е достатъчно, за да разберете колко беше опасно - за да преценят хората, че върхът не си заслужава риска на техния живот. Аз поех риск. Все пак всеки поема своя риск", каза Аздреева.
Предвид тези обстоятелства, мнозина биха се запитали - защо тогава го прави, защо го правят хората като цяло? "Всеки има своята причина. Може би вътрешно усещане. Това, което обичаш да правиш, то те влече. Аз също така се доверявам и на правилната преценка на екипа, с който работя за изкачването на осемхилядници. Доверявам се на тях, че когато те кажат: "да, може да продължите", аз продължавам. Въпреки че тук всеки сам трябва да направи преценка за себе си, няма как някой да те задължи да продължиш. Решението е изцяло твое. Аз прецених за себе си, че искам да стигна до края", отговаря Силвия.
Кое точно е онова толкова силно нещо, което й вдъхва вяра в най-тежките моменти и се превръща в искрицата, която разгаря отново огъня в сърцето й на минусовите температури в нечовешки условия? "Кара ме да продължавам причината, че аз не се отказвам. Каквито и трудности да видя пред себе си, не се отказвам. Да - падна лавина върху мен - не се отказах. Човек загина пред мен - не се отказах. Още дори не мога да преосмисля колко беше труден този връх", разказва Аздреева.
Емоциите, които са я обзели, когато стъпва на К2 (8611 м), тя разделя на три: "Гордост - когато развях българския флаг и флага на моя роден град Петрич. Изключителна умора. Но най-силното чувство беше страх и притеснение - как ще сляза от този връх, тъй като времето беше много тежко." И продължава: "Времето се влоши много рязко. Имахме много кратък прозорец, може би половин ден, в който трябваше да изкачим върха. Целият този трафик от хора реално изчаквахме екипът, който фиксира парапети, за да продължим веднага след него. Екипът го правеше буквално пред нас, пред очите ни. И ние катерехме след тях. Прозорецът беше наистина много кратък. Нямаше време за фиксиране на парапети предварително, а трябваше да ходим заедно с екипа."
Петричанката стъпи на К2 заедно с Пасанг Нгима Шерпа на 27 юли в 12,53 часа местно време. Аздреева бе част от експедиция с компанията на най-известния алпинист в света в момента Нирмал Пурджа. Развявайки трибагреника и флага на родния град на 8611 м, тя стана първата българска жена и едва третият българин, изкачил втория по височина от 14-те осемхилядника. Досега само двама българи бяха изкачвали К2 - Боян Петров (31 юли 2014 г.) и Стефан Стефанов (25 юли 2019 г.). Други двама - Петър Унджиев и Атанас Скатов, загинаха под него.
Преди година Силвия Аздреева покори най-високия връх в света Еверест (8848 м) и четвъртия най-висок Лхотце (8516 м). Сега успя да изкачи и трети от 14-те осемхилядника - К2. И вече е стъпвала на първия, втория и четвъртия най-високи върха на планетата.
Обичащата планината Силвия, която допреди 2 г. се е качвала на връх най-високо на 2925 м (Мусала), отива уж само на трекинг, но на 11 ноември 2021 г. се качва на Ама Даблам (6812 м). През 2022 г. - отново с експедиция с компанията на Нирмал Пурджа, Силвия покорява Еверест (15 май) и Лхотце (16 май). Прави последователно изкачване за 1 ден, 3 часа и 45 мин. Става втората българска жена (след Петя Колчева) на Еверест, първата българска жена и общо четвъртият българин на Лхотце и първият българин направил успешно траверсата между най-високия и четвъртия най-висок връх.
Кой е най-трудният връх?
"Не мога да сравня К2 с Еверест. Не казвам, че Еверест е лесен в никакъв случай. Нито пък Лхотце. Всеки осемхилядник е труден по свой си начин. Но такова нещо като К2 не бях виждала. Изключително труден и опасен. Този връх просто се опитва да те убие през цялото време и по всякакъв начин", казва Аздреева.
И преди да тръгне към него споделя вярването си, че К2 сам решава кого да допусне. И може би сега трябва да се чувства от онези специални хора, допуснати от този връх. "Определено се чувствам привилегирована. Някакси усетих връзката между мен и върха от самото начало и му се доверих. Въпреки всички препятствия, с които беше осеян пътят ми - не само на изкачване, но и на слизане. Някак усетих, че К2 ще ме допусне да го изкача и, за щастие, наистина се случи", продължава Силвия.
Тя описва и реалното влияние на този най-труден връх върху физическото й състояние: "В момента съм с около 5-6 килограма надолу, трудно се движа. Буквално преди няколко дни слязох от върха. Усещам дори и от изказа си, че все още не мога да се фокусирам, може би все още имам недостиг на кислород в мозъка си. Но условията там са наистина тежки. Губиш апетит, постоянно имаш височинна болест, аз постоянно повръщах, имах пристъпи на задушаване, паник атаки, които са много опасни, защото могат да предизвикат шок в организма и сърцето ти да спре. Много са факторите, допринасящи за отпадане на организма. Със сигурност ще имам нужда от седмици, за да се възстановя. Нямам търпение да се прибера, да бъда със семейството си и да се отдам на дълга почивка и рехабилитация, защото наистина чувствам, че не съм добре физически."
На въпрос за следваща цел дава да се разбере, че мигът след завръщането й от К2 е твърде рано във времето, за да си е поставила такава: "След този връх, от който буквално едва слязох и наистина се страхувах за живота си, сега малко ще задържа топката, така да се каже, и ще се отдам на почивка. Аз не планирам върховете предварително, а ги усещам на момента. Може би 3-4 месеца предварително решавам, че ще замина за някой осемхилядник, изпитвам силното желание да го изкача... Така се случват нещата при мен, не ги планирам толкова предварително."
Да я посрещнат на летището в София логично бяха онези хора, които най-много са треперили за нея - майка й, сестра й, брат й, племенниците й - роднините.
"Семейството ми крие по-голямата част от емоциите , които изпитват. но със сигурност не са само положителни, а през повечето време са отрицателни, най-вече голямо притеснение. Знам, че те се опитват да бъдат силни пред мен, за да не ме разстройват, за да не ме карат да ги мисля тях, вместо да мисля себе си и оцеляването си там. Но със сигурност знам, че са преживявали всяка моя стъпка, всеки мой час и ден. Имаха навигация, с която да ме следят през цялото време и със сигурност това им е причинило доста безсънни нощи и вманиачаване от притеснение. Можете да си представите какво е да следите ваш близък седмици наред - къде е стигнал, дали се е върнал, дали информацията, която те имат, съвпада с моята навигация. Със сигурност техните преживявания не са от най-приятните. Не мисля да им го причинявам много често, искам да ги пощадя", казва Силвия с най-голямата усмивка, която силите й позволяват да извади на показ.