На 40° работят по 12 часа, за да стегнат Хуманитарната гимназия в Пловдив до 15 септември (снимки)
- Ремонтът върви, въпреки че все още не е осигурена по-голямата част от нужните средства
- Автор на сградата – паметник на културата, е италианският архитект Пиетро Монтани – строителите са реставрирали музея в Харманли, който също е негово дело
Страшните жеги в Пловдив не могат да уплашат строителите, които работят по фасадата на Хуманитарната гимназия “Св. св. Кирил и Методий”. Трийсетина души са на скелето от понеделник до петък, за да завършат ремонтните дейности преди 15 септември.
Реставрацията на най-старото средно училище у нас
започна с тържествена церемония и кратък летен дъжд на 26 юни. Началото на чакания с години ремонт уважи и министърът на културата Кръстю Кръстев, който определи гимназията като едно от сакралните места за цялата страна.
“Като си представи човек, че тук е учил Любен Каравелов, че Васил Левски вече е мислил за своята революционна организация, просто потръпва. Може да се каже, че това е люлката на хората, които са строили България”, посочи той.
Днес фасадата на Хуманитарната гимназия е оградена със скеле, а строители
работят от няколко страни едновременно, за да не се бавят
“Започваме още в 7 ч сутринта, преди да е напекло слънцето, и продължаваме до 19 ч вечерта”, заяви пред “24 часа” техникът на обекта Васил Кадийски. Все още горещините не плашат строителите, тъй като около сградата на училището има големи дървета, които пазят сянка, а ако пък въпреки това напече, те се местят на друго място и продължават работата си там.
“Нямаме проблеми и със съседите. Разбират какво правим и съдействат хората”, каза още Кадийски. Той обясни, че макар засега дейностите да се изпълняват само в работните дни, скоро ще се наложи бригадите да идват и през уикенда. По този начин ще спазят обявените срокове и няма да се наложи да довършват по време на учебната година.
Първоначалният план за реставрацията на паметника на културата беше всичко да се случва, докато вътре има деца, а кметът на район “Централен” Георги Стаменов дори искаше строителите да се организират на три 8-часови смени и да има постоянно някой на обекта. Впоследствие стана ясно, че това би пречило прекалено много на учениците.
За първия етап от ремонта, който включва работите по фасадата, покрива, дограмата и част от ел. инсталацията на възрожденското школо, и по който се работи в момента,
са необходими около 6,6 млн. лв. Осигурени са малко над половината
- 2,7 млн. от Министерството на културата и 800 000 лв. от МОН. Местната власт в лицето на районния кмет Стаменов търси подкрепа отвсякъде, за да набави финансирането и да няма проблеми. “Разговарял съм с кмета на Пловдив Здравко Димитров. Разчитаме да намерим механизъм парите да дойдат от бюджета на общината”, обясни той.
“Слагаме орнаментите по фасадата, след това ще сменим дограмата, а работата около тях няма да е проблем. После ще се качим и на покрива, надявам се дотогава най-големите жеги да са преминали”, коментира Васил Кадийски.
Пловдивчани, които наблюдават как тече ремонтът, обаче се питат как ще издържат работниците върху металния покрив, който ще се напича по цял ден.
Новата дограма на училището ще бъде дървена и е изработена по мостри от оригиналната. По този начин
ще бъде върнат старият блясък на сградата,
ще придобие автентичност. В някои части от фасадата вече текат завършителни процеси. “Намазали сме с грунд, чакаме го малко да изсъхне и започваме шпакловката”, обясни техникът, докато трима работници очукваха старата мазилка до входа на училището.
Следващата лятна ваканция се очаква строителите да влязат вътре в Хуманитарната гимназия, за да възстановят интериора, който също се нуждае от сериозен ремонт. Последната част от проекта обхваща двора и зеленината. Целият проект е на стойност близо 16 млн. лв. с ДДС.
“Определено вътре ще бъде по-сложната част от ремонта. Там ще се разбиват стаи, ще трябва да се изгради парното, това е много по-трудно от работата по фасадата и със сигурност няма да може да се съчетае с учебния процес”, каза Васил Кадийски.
Строителите са спокойни, че могат да се справят с паметника на културата, тъй като вече са работили по подобна сграда. Архитект на най-старото средно училище е израсналият в Цариград италианец Пиетро Монтани. Той е получил образованието си в Париж и е работил като архитект на султана в Османската империя. Освен Хуманитарната гимназия в Пловдив Монтани е проектирал и сградата, в която днес се помещава Историческият музей в Харманли. Тя също имала нужда от ремонт, тъй като е построена по същото време - 80-те години на XIX век.
“Ние сме правили реставрацията и на музея. Сградата е почти същата, с красиви орнаменти и специфична дограма. Тя също е паметник на културата, но се справихме без проблеми. Тук работим по същия начин, така че нищо не ни притеснява”, посочи Васил Кадийски.
До реставрацията на най-старото средно училище в България се стигна след години протести. До този момент сградата
никога не е била ремонтирана основно,
правени са само частични освежавания. Процедурата започна през 2019 г., когато общинските съветници отпуснаха парите, необходими за изготвянето на проект. Тъй като гимназията е културна ценност, а и е изградена с много дървени елементи, той трябваше да бъде съгласуван с Националния институт за недвижимо културно наследство и с пожарната, което отне 2 години.
След като всичко това беше направено, в началото на 2022 г. Георги Стаменов представи документите на депутатите от Пловдив. Народните представители от “Продължаваме промяната” сметнаха, че сумата е прекалено висока и район “Централен” направи пазарно проучване, което посочи стойност от 12 млн. лв. - с 4 повече от първоначалните 8 млн. лв. Депутатите отново възроптаха срещу цената, а Росен Костурков от ПП обвини Стаменов, че отказва да раздели поръчката на части. Оказа се, че това е невъзможно заради статута на културен паметник.
В края на юли м.г. тогавашният министър на културата Атанас Атанасов дойде в Пловдив и обяви, че ще отпусне 2,8 млн. лв. за ремонта на Хуманитарната гимназия. С тях и 800-те хиляди от МОН стартира процедура по намиране на изпълнител.
Обществената поръчка бешe обжалвана, което пак забави
реставрацията. Първата избрана фирма също създаде проблеми. Строителят не представи необходимите документи и се наложи общината да подпише договор с класирания на второ място.