Водата напомпа цената на ориза, фермери питат кой ще го купува?
Поскъпва с 15%, дори държавата да им компенсира разходи за напояване
Новите цени на водата за напояване отново повдигнаха въпроса кой ще купува ориза, когато поскъпне.
Тарифите бяха обявени от държавното дружество “Напоителни системи” през март, а драстичното увеличение провокира производителите на ориз и ранни плодове и зеленчуци да излязат на протест. Оттогава досега промяна няма, а фермерите все още очакват обещаните компенсации.
Служебното правителство бе гласувало 16 млн. лв. за подпомагане на разходите за вода. Чакаше се само одобрение от ЕК, което дойде преди два месеца.
От земеделското министерство посочиха, че
предстои одобрение на указанията за прилагане на държавната помощ,
които ще бъдат публикувани на сайта на фонд “Земеделие”, като мярката ще се прилага до края на годината.
“Има разходи, които са обективни и са на пазарен принцип - за торове, горива, препарати. Водата няма конкуренция, нейната цена не е пазарна, определя се от монопол. Проблемът е наистина голям”, твърди Георги Видолов - председател на Българската оризова асоциация. Според него е нормално да има поскъпване на водата заради инфлацията, но
за две години имало увеличение с цели 70-80%,
а при някои поливни култури стига дори до 300%.
Цената на водата е около 100 лв. на декар, а ние харчим около 350 лв. Големият разход за производството на ориз идва именно от това и е необосновано висок”, смята Видолов.
Той обясни, че земеделските производители нямат изход, защото са планирали площите, семената, работниците и всичко останало, а скъпата вода идва непосредствено преди сезона, когато вече не могат да се откажат от културата. Категоричен е, че тази нова цена веднага ще даде отражение в себестойността на крайния продукт. Засега се очаква покачването да е до 15%, но ако не получат обещаната помощ от държавата, поскъпването ще продължи, смята Видолов.
Друг проблем е разрушената инфраструктура. Това не позволява на водата да достигне до полето и така оризищата пресъхвали. “Загубите стигат до 30%, и площите намаляват. Някои фермери засяват други култури като пшеница, слънчоглед или царевица. Други се отказват, защото искат да живеят по-спокойно, не им се рискува”, казва Видолов. Според него българският ориз отива на пазари, които могат да платят тази цена,
никой не иска да го купува тук,
защото има евтин внос от други страни. Идвал главно от Виетнам и Мианмар, а количествата български ориз на пазара били едва 10-15%. У нас се внасял също и евтин гръцки, но азиатският бил на още по-ниска цена.
“Причината е, че преди години е подписано споразумение с ЕС, което им позволява да внасят стока без квоти, без ограничения и такси и те заливат пазарите безпрепятствено. Доминират там, където покупателната способност е по-ниска, например у нас, в Румъния, Албания.
Преди не беше така, но от половин година положението е такова”, обясни Видолов.
Данните показват, че от 6 месеца насам оризът по магазините поевтинява, макар че е доста по-скъп в сравнение с преди две години. На дребно
цената му е между 3 и 6 лв. за килограм
в зависимост от сорта. По борсите за последните 5-6 месеца падна от 3,30 на 3,18 лв. Вносът от ЕС се декларира с цена средно 3,86 лв., но азиатският влиза в страната за 1,20-1,30 лв. килото.
Цените по нашите магазини са съизмерими с тези в Гърция. В южната ни съседка оризът “Басмати” се продава за около 3 евро за кг, а у нас струва по 5-6 лв. По-евтините сортове са 3-4 лв. за килограм.
Андрей Цеков: Загубите по ВиК мрежата са над 60%
Загубите на вода, включително и питейна, са много повече от допустимите - надвишават средно 60% за страната, заяви в Търговище регионалният министър Андрей Цеков. Поводът за визитата му е нерешеният през последните 35 г. проблем на Омуртаг с режима на водата.
Според Цеков проблемът с нормалното водоснабдяване е национален, защото в продължение на 30-40 години инвестициите във ВиК сектора са крайно недостатъчни. Разчитало се основно на средствата по оперативните програми, които покривали не повече от 15-20 от нужните средства. В резултат на това водопроводната и канализационна мрежа е амортизирана навсякъде, посочи Цеков.
Той добави, че секторът не е реформиран и не успява да се самоиздържа чрез нормално ценообразуване.