Остана ли нещо, което не причинява рак? (Графики)
СЗО нареди билката алое вера, орловата папрат и азиатските мариновани зеленчуци до дизела, оловото и работата с химикали като канцерогенни
Ще ги откриете на най-неочаквани места. Избуяли като бурени край пътя, надничащи невинно от рафтовете за здравословна храна в супермаркета, наредени сред екзотичните подправки в шкафа ви. Това са продукти със съмнителна репутация от новия списък на Световната здравна организация, класирани в група 2B като “възможно канцерогенни за хората”.
Тези дни около 2B се вдигна голям шум заради включения в нея изкуствен подсладител аспартам
Но в групата има още 93 артикула и дейности, които Световната здравна организация (СЗО) определя като потенциално рискови за развитие на рак. Някои от тях не изненадват: бензин, определен вид човешки папиломавирус, работа с асфалт, инфекция с ХИВ-2, олово. Но други са повсеместно приемани за невинни и дори полезни, като билката алое вера, орловата папрат, традиционната азиатска туршия от мариновани зеленчуци, коментира Би Би Си. Дори професии като фризьорството и дърводелството са в категорията “опасни”.
Макар че може да се намери в над 6000 продукта по света, аспартамът от десетилетия е заподозрян от изследователите като възможен причинител на рак на черния дроб. Сега за пореден път експертите го обявяват за потенциален канцероген, като същевременно го определят като съвсем безопасен при консумация в ограничени препоръчителни количества.
Класацията подвежда и обърква
Поредната категоризация на изкуствения подсладител си спечели остри критики като неясна, подвеждаща и противоречива. Макар и подкрепена с изследвания и тестове, мнозина я определят като опит на учените „да си вържат гащите”. В миналото подобни заключения са довеждали до съдебни дела на производители, припомня Би Би Си.
Но какво друго освен аспартам може да се намери в списъка? Как е съставен той? И дали всички включени в обща група артикули и дейности са с еднакво ниво на риск?
Листата с възможни канцерогени е съставена от Международната агенция за изследване на рака (IARC)
към СЗО чрез обобщаване на научни данни от изследвания върху хора и животни, както и други фактори, свързани с възникването на болестта. Потенциалните причинители на рак са разпределени в 4 групи по критерия колко силни доказателства има, че дадено вещество или дейност може да причини рак, а не какъв реално е рискът употребата му да отключи тежкото заболяване.
Група 1 е най-опасната – за продуктите там има достатъчно доказателства, че са канцерогенни за хора. Сред тях са тютюнопушенето, алкохолът, слънчевата радиация, определен вид човешки папиломавирус, йонизиращото лъчение и др.
Група 2А включва продукти и дейности, “вероятно канцерогенни за хора”. За тях има ограничени доказателства, че предизвикват рак у човека и достатъчно доказателства, че го причиняват у опитни животни. В тази група са червено месо, работа на нощни смени (заради нарушение в ритъма на съня), дишане на замърсен въздух, инсектициди като ДДТ.
Група 2B е “възможно канцерогенна за хора”. Данните, че продуктите и дейностите там причиняват рак, също са ограничени, а доказателствата при опитни животни са под достатъчните. Освен аспартама такива според СЗО са алое вера, папрат, изгорели газове, олово, както и професии като фризьорството, при които се работи с химикали.
В група 3 продуктите са извън класацията за причинители на рак. За тях има недостатъчно доказателства, че са канцерогенни за хора и дефицит на доказателства, че са канцерогенни за опитни животни.
Там учените нареждат кафе, суров петрол, живак, силиконови импланти, парацетамол и др.
Критиците обаче акцентират върху следната уловка. Според Би Би Си в класацията попадат артикули, за които няма преки доказателства, че причиняват рак у човека. Но механизмът, чрез който това става при животните, бил подобен и при хората. Следователно…
Подобен е случаят с растението алое вера – билка, използвана в медицината и козметиката. Тя е добавена към група 2B след двугодишни тестове върху плъхове, които установиха, че гризачи, в чиято питейна вода е добавен екстракт от алое вера, имат по-голям шанс да развият рак на дебелото черво. А според други изследвания някои химикали в алоето се преобразуват в такива, които могат да увредят ДНК и да причинят рак на червото на плъхове. Така доказателствата за възможна канцерогенност при животни теоретично се прехвърлят и върху хората.
Орловата папрат – растение, използвано в медицината и за храна, също е в 2B. Според проучвания върху животни то носи известен риск от рак на червата и пикочния мехур.
В 2B са включени традиционните кисели азиатски зеленчуци - тестове свързват тази храна с рак на стомаха и хранопровода.
Противозачатъчните на основата на прогестерон леко увеличават риска от рак на гърдата, показват проучванията на IARC.
Употребата в перинеалната област на пудра за тяло на основата на талк е свързана с рак на яйчниците и според СЗО има ограничени доказателства, че може да повиши риска от тази болест.
Сред другите по-известни представители на групата 2B са и електромагнитните полета, които се излъчват от много електронни устройства, включително мобилни телефони. Списъкът продължава с нафталин, растителни изолати като екстракт от кава-кава, използван от векове на островите в Южния Пасифик като церемониална напитка с опияняващи свойства, разказва Би Би Си. Като “възможно канцерогенни за хора” се сочат още екстракт от гинко билоба и прах от мексиканския златен корен, използвани в билколечението.
В групата 2B има и редица професии. Такива са дърводелството заради вдишване на дървесен прах - потенциална причина за рак на белия дроб, фризьорството и химическото чистене заради работа с опасни химикали. По същия повод в списъка са заетостта в текстилната промишленост и работата с битум.
Възможен риск, но какъв?
Всички тези продукти и дейности са разпределени в групи по сходство.
Никой обаче не казва дали артикулите от една и съща група са с еднакъв канцерогенен риск и какъв е той. Еднакво опасни ли са например вдишването на асфалтови изпарения цял работен ден и консумацията на чиния бланширани листа от папрат – популярен деликатес в много части на света, включително в САЩ.
Насоките на СЗО не сочат и количеството, при което вещества от група 2B стават рискови,
нито определят времетраенето на контакта с тях. Просто съобщават колко силни доказателства са събрани за канцерогенния им ефект.
Според американската Агенция за контрол на храните и лекарствата приемливият и препоръчителен прием на аспартам е до 50 милиграма за 1 кг телесно тегло на ден. Тоест един стандартен 70-килограмов човек трябва да пие 14 кутийки диетична кола на ден, за да надхвърли нормата.
Така че хората все още могат да се насладят на кенче подсладена безалкохолна напитка и чиния азиатски мариновани зеленчуци в разумни граници. Стига, разбира се, да се чувстват комфортно със съзнанието, че може би според СЗО поемат риск.