От 3-ма ще избира президентът за служебен премиер – шефовете на БНБ, на парламента и на КС
Народното събрание ще излъчва временно правителство, ако 7 дни след като служебният премиер му го предложи, президентът не го е назначил
Мандатността на кметовете отпада от общия проект за конституцията, а 24 май за национален празник остава
ВСС се разделя на съдебен и прокурорски съвет с мандат от 4 г. А тримата големи ще бъдат назначавани за 5 г. без президентски указ
Пращат в пенсия съдебните инспектори след мандата им
Служебният премиер да се избира между шефа на отиващия си парламент, председателя на Конституционния съд (КС) или управителя на БНБ. Това е записано в общия проект за промени в конституцията, който ПП-ДБ, ГЕРБ-СДС и ДПС внесоха в парламента в петък следобед.
Така в последния работен ден беше спазено уверението, че дълго обещаваните предложения ще бъдат в деловодството преди лятната ваканция. Проектът е подписан от 166 депутати от трите групи и внесен от три дами - Десислава Атанасова от ГЕРБ-СДС, Надежда Йорданова от ПП-ДБ и Ертен Анисова от ДПС. Всяка от формациите обаче коментира поотделно в кулоарите на парламента.
Миналата неделя представихме букет от идеи, на база на него и на други концепции на колегите от ГЕРБ и ДПС в конституционната комисия бе решено да се потърси обединяването на тези текстове в един. Тази работа бе свършена, заяви Христо Иванов.
Решението ни беше да подкрепим проекта на ПП-ДБ с участието на ГЕРБ-СДС.
Подкрепяме безусловно. Няма да внасяме наши предложения, обяви Делян Пеевски
Депутатът заедно с лидера на ДПС знаково дадоха два гласа при гласуването на кабинета “Денков” именно като гаранция за конституционно мнозинство. После Пеевски бе излъчен за член на комисията по промените в основния закон, но впоследствие се оттегли. Все пак вчера той остави вратичка за корекции - “ще видим между първо и второ четене какво ще решаваме”.
Намерихме добър експертен баланс, той се демонстрира с факта, че събрахме 166 подписа, каза шефката на групата на ГЕРБ Десислава Атанасова. Това гарантира, че има мнозинство до края на годината да се приемат промените, увери тя.
По-голямата част от текстовете не са особена изненада, защото бяха коментирани през последните седмици. Миналата неделя ПП-ДБ представиха своите идеи. Във вторник беше и първото заседание на комисията по конституционните въпроси. На нея стана ясно, че от ГЕРБ-СДС са против да бъде въведена мандатност на кметовете, а за служебното правителство държат да се запази, но в променен вариант.
Какво съдържат предложенията.
Новото е, че в основния закон на страната ще се запише, че образованието, науката, културата и културно-историческото наследство стават национални приоритети. Сега текстът гласи, че държавата ги подпомага и създава условия за развитието им. Както се очакваше 24 май е обявен за национален празник. В чл.170 е записано, че националният празник е 24 май е ден на българското слово, просвета и култура, и на кирилицата.
В проекта отпада забраната за двойно гражданство на депутатите,
а за такъв може да бъде избиран “български гражданин, който е навършил 21 г., не е поставен под запрещение и не изтърпява наказание лишаване от свобода”. Сега в конституцията изрично пише, че депутатът не може да има друго гражданство. Конституционалисти коментираха, че новото предложение е доста тревожно.
Променя се и срокът, в който след изтичане на мандата на парламента се провеждат избори за нов. Сега той е фиксиран на два месеца от датата на разпускането на НС. Предвижда се това вече да става не по-рано от 2 месеца и не по-късно от един след изтичане на срока на пълномощията му. Предлага се обаче нов текст, който казва, че пълномощията на предишния парламент се прекратяват с конституирането на новия.
Институтът на служебното правителство се запазва, но в променен вид. Според проекта, ако в 7-дневен срок президентът не назначи служебното правителство, предложено от служебния премиер, то тогава то ще се избира от Народното събрание.
Държавният глава насрочва изборите за ново НС до два месеца след назначаването на служебното правителство.
Парламентът спира да заседава месец преди изборите
Друго съществено предложение е, че Висшият съдебен съвет в този му вид престава да съществува, а на негово място се създават два съвета. Единият ще се нарича Висш съдебен съвет, който ще отговаря за съдилищата, и Прокурорски съвет - за прокурорите и следователите.
Това всъщност е поправката, по която и трите формации са на едно мнение. Тя обаче е и най-спорната, защото според водещи юристи трябва да има свързващо звено между двата съвета. Сега това е пленумът. В противен случай тази промяна можело да противоречи на решение на Конституционния съд. Поправките в основния закон, които се правят от обикновено Народно събрание, може да бъдат отменяни от КС. Такъв случай вече има през 2007 г.
Според проекта ВСС ще назначава председателите на Върховния касационен и Върховния административен съд за срок от 5 години. Сега мандатът им е 7 г. Но пък вече ще имат право да повтарят мандат, макар и само веднъж.
Както се очакваше, президентът е изваден от тази процедура,
след като досега той издаваше указ за назначаването им.
Председателите на съдилищата се назначават също за 5 г. и имат право само на още един мандат.
ВСС се състои от 15 души, като шефовете на ВКС и ВАС остават по право. Осем от членовете се избират от съдиите, а петима от НС с мнозинство 2/3 от депутатите, но не трябва да са действащи магистрати. Номинираните юристи трябва да са с минимум 15 г. стаж и да са с високи професионални и нравствени качества. Съсловните организации може да дават становища.
Мандатът на съвета се намалява с година и става 4 г. Той ще се председателства от шефа на ВКС, а в негово отсъствие от шефа на ВАС. Министърът на правосъдието и главният съдебен инспектор може да присъстват, но без право на глас.
Главният прокурор е определен в проекта “като административен ръководител на върховната прокуратура”. Той се назначава и освобождава от Прокурорския съвет за 5 г. Има право на повторен мандат, но само един. Предложения за главен прокурор могат да правят не по-малко от трима от Прокурорския съвет, както и министърът на правосъдието. Президентът няма да издава указ за назначаването му. Вкаран е и механизмът за разследване на главния прокурор. Посочено е, че при извършено престъпление от общо характер обвинител №1 се разследва от специален прокурор, който е съдия.
Самият Прокурорски съвет се състои от 10 души. Главният прокурор е по право, двама са избрани от прокурорите, един от следователите, а шестима - от парламента с 2/3 мнозинство.
Дават се и нови права на министъра на правосъдието. Той ще управлява имотите на съдебната власт,
съгласувано с ВСС и Прокурорския съвет. През годините съдебните имоти ту бяха към ВСС, ту към правосъдното ведомство. Министърът ще има право да предлага за назначаване, освобождаване, преместване на прокурори и следователи, както и за освобождаване на съдии.
Инспекторатът, който сега се води към ВСС, става “независим орган, който се подчинява само на закона”. Избира се от парламента с 2/3 мнозинство, като има право на още един мандат. След края му главният съдебен инспектор и инспекторите могат да се пенсионират.
За бързи промени в конституцията - не по-рано от 1 месец и не по-късно от 3 месеца след постъпването на предложението, се изискват 180 гласа. Ако няма 180 гласа, но повече от 160, предложението се поставя за ново разглеждане не по-рано от 2 и не по-късно от 5 месеца. При това ново разглеждане то се приема, ако за него са гласували не по-малко от 2/3 от всички народни представители, т.е. 160 депутати.