Помощи за семейства, ако остават по 526 лв. на човек, след като платят ток и отопление
Това предвижда проект за промени в Закона за енергетиката
От 1 януари 2024 г. НЕК няма да прави микс и цена за домакинствата
Битовите потребители остават на регулиран пазар до края на 2025 г., след това купуват от борсата като бизнеса
Ако след плащане на енергийните сметки на човек остават месечно по-малко пари от линията на бедност, домакинството ще се счита за енергийно бедно.
Това предвиждат промени в Закона за енергетиката, публикувани за обществено обсъждане. В момента линията на бедност е 504 лева, а догодина става 526 лв., така че втората сума е валидна, защото промените трябва да влязат в сила от 2024 г.
В закона се посочва още, че право на помощи ще имат хората, които
не могат да си позволят адекватно отопление,
охлаждане, осветление, енергия за
домакинските уреди
Според новите текстове домакинство са човек или хора, които живеят и са регистрирани в едно жилище или част от жилище, имат общ бюджет и разходи за потребление на енергия и други потребности.
Уязвим потребител пък е битов клиент, който е в критична зависимост от електрическо оборудване поради възраст или здравословно състояние и получава помощи за отопление съгласно Закона за социалното подпомагане.
Определянето кое домакинство е енергийно бедно или е уязвимо, както и броят на тези, които имат право на помощ, ще става по условия и ред, определени в наредба, приета от Министерския съвет по предложение на трима министри - на енергетиката, регионалното развитие и на труда и социалната политика.
Социалното министерство ще
поддържа информационна система за
енергийно бедните домакинства
и за уязвимите клиенти. В него се правят и други важни промени, които са за пълна либерализация на пазара на ток. Това са дълго чаканите от ЕК реформи и са едно от условията за плащане на втория транш пари по плана за възстановяване.
Една от другите важни промени в закона е, че НЕК от 1 януари догодина престава да бъде обществен доставчик. Това означава, че се премахват квотите електроенергия, която трябва да се осигурява за крайните снабдители - “Електрохолд продажби”, “ЕВН България Електроснабдяване” и “Енерго-Про Продажби” , а те да я продават на домакинствата по регулирани цени.
Така че няма да има и такава тарифа и на микса от електроенергия, която КЕВР определя и по която НЕК я продава на дружествата.
Те трябва да я пазаруват на свободния пазар - било то по дългосрочни договори, от платформата “Ден напред” на борсата, или откъдето намерят за добре. Тези дружества ще трябва да правят микса от електроенергии, който ще доставят до контакта.
Промените запазват регулираната
цена за домакинствата,
която ще бъде определяна от Комисията за енергийно и водно регулиране до 31 декември 2025 г.
Според новите текстове тя не може да бъде под себестойността на тока, който са купили крайните снабдители.
Регулираният ток може да е под себестойност, ако се налага спешна намеса за справяне с високите цени на енергията, според еврорегламент. Вторият случай е, когато е получена дерогация при обявена от ЕК криза на цените на електрическа енергия на регионално равнища или в целия ЕС.
Разликата между пазарната цена и регулираната ще се покрива от фонд “Сигурност на електроенергийната система”. Това е моделът, по който се компенсира индустрията в момента.
Вижданията на експерти от Министерството на енергетиката са, че във фактурата за тока ще има реалната пазарна цена, а в отделна графа - тази, която клиентът ще плати по регулираната, за да е ясно каква сума покрива фондът “Сигурност на електроенергийната система”.
Според източници от енергото, ако се спази правилото цената да не е под себестойността на купения ток, той ще поскъпне. Например, ако на борсата е 165,97 лв., колкото е средната за базов товар за юни, за битовите абонати КЕВР е определила, че НЕК трябва да направи микс за 115,80 лв. В същото време държавната компания купува същия този ток от централите за 226,98 лева, по която купува тока за регулирания пазар. Тоест има разлика от близо 111 лева, която се покрива от фонда за енергийна сигурност.
В микса влиза евтиният ток от АЕЦ “Козлодуй”, който струва 63,48 лв., и на вецовете на НЕК, който за домакинствата е 83,87 лв. В него обаче са скъпата електроенергия на трите централи в Маришкия басейн, на топлофикациите и малките възобновяеми източници под 500 киловата. След предвидената в закона либерализация те ще продават тока си на борсата, а за разликата ще има компенсации от фонда.
Не по-различно е положението при търговете на платформата за двустранни договори на борсата, на която от началото на месеца АЕЦ “Козлодуй” продава ток между 167,91 до 186,10 лв. за мегаватчас. Така в момента не се вижда откъде може да дойде евтин ток и е логично да има увеличение на цените за домакинствата. Единственият изход е да се предвидят компенсации за крайните снабдители.
Според други експерти обаче електроснабдителните компании ще трябва да правят микса от ток за битовите потребители, като купуват не само от платформата “Ден напред”, а и по двустранни договори, така че нямало основание токът да поскъпва.
Освен това задължителните квоти за централите, и най-вече за АЕЦ “Козлодуй”, за домакинствата вече ще са освободени и ще отидат на борсата, което
било предпоставка токът на
свободния пазар да поевтинее
Според решението на КЕВР за ценовия период от 1 юли 2023 г. до 30 юни 2024 г. за регулирания пазар са заделени 12 222 981 мегаватчаса електроенергия, при общо потребление в страната на 33 876 757 мвтч. След приемането на промените в закона тези над 12 млн. мегаватчаса на година ще отидат на борсата.
С предложените текстове се въвеждат и нови играчи на пазара, което е изискване на европейска директива.
Така например може да има граждански енергийни сдружения, които да произвеждат ток за собствено ползване, а ако се получи излишък, да го вкарат в мрежата. Основно обаче производството е за собствени нужда.
Активни клиенти са онези, които имат инсталирани възобновяеми източници. Те могат да продават енергията си с договори на съседи. Това обаче не трябва да е основната им дейност.
Поне 60% от енергията за бита трябва да е зелена
Предвижда се домакинствата да са нискоемисионни потребители. Крайните снабдители са задължени 60% от електроенергията, която купуват, да е нискоемисионна. А според дефиниция в проектозакона нискоемисионни източници са вятърна, слънчева, геотермална, водноелектрическа и ядрена енергия.
От 1 януари целият ток на АЕЦ “Козлодуй” ще се търгува от централата на свободния пазар.
А колкото до ВЕИ-та, които в пика на горещите дни стигат и до 1500 мегавата, и над 30% от общото производство на електроенергия в страната, има възможност за пазаруване на енергия и от тях. Въпросът е с какво ще ги заместват във вечерните часове, вероятно с въглищен ток.