Мръсните тайни на БГ история: 1. Неудържимият режисиран възход на “Тексим”
През 1962 г. С начален капитал от едва 7000 лв. групировката за две години печели милиони долари
“Тексим” е обособен като държавно търговско предприятие в системата на Инженерното управление при Министерството на външната търговия на 3 декември 1960 г. Основната му задача е да установи по-тесни връзки с развиващите се страни в Африка и Азия, с особено внимание към Алжир.
Още на 25 април 1960 г. Станко Тодоров, тогава председател на Държавната планова комисия, и Георги Кумбилиев, министър на външната търговия, внасят за обсъждане в Политбюро на ЦК на БКП докладна записка за износ на оръжие, защото “в резултат на намаляване на потребностите на Българската народна армия от някои видове местно военно имущество производствените възможности на военните заводи по някои производства остават неизползвани. Опитите за пълното използване на някои цехове за производство на гражданска продукция не дадоха резултат”. Споменава се, че заради трудностите по “сключването на платежния баланс на страната” както със социалистически, така и с капиталистически страни, трябва да се осигурят поръчки за “износ на военни имущества и се установи пряка търговия с тези изделия”.
Посочват се и страните - Ирак, Индонезия, Обединената арабска република, Тунис, Мароко, Гвинея, Гана, Китай, Корея, Виетнам, Монголия и Алжир, която се бори за своята независимост. Решението е взето на друго заседание на 12 май 1960 г.
В тази връзка се създава фирмата “Имекстраком естаблишмънт” във Вадуц - Лихтенщайн, дъщерна на “Тексим”. Първоначалният капитал е 10 000 швейцарски франка, изцяло внесени от алжирците, но 5000 от тях са регистрирани на българско име.
През 1961 г. “Тексим” изнася за Конго 2000 карабини, 30 леки картечници и милион бойни патрони. Следват Ангола и Сирия, като сделката е осъществена с помощта на сирийския търговец Мамдех Барави.
През същата година се създават и нови български задгранични фирми, с прякото участие на “Имекстраком естаблишмънт”.
Най-много те са в периода от 1966 до 1970 г. До края на 1968 г. обаче няма регламент кой и как може да регистрира задгранична фирма, както и точно и пълно изясняване на техните основни задачи. До началото на 1970 г. са регистрирани 83 собствени и смесени задгранични фирми, от които 23 са изцяло притежание на българската държава. Самостоятелни клонове в чужбина имат “Хеми комерц” - 4, “Родопа комерц” - 2, “Булсинг” - 3 в Азия и “Фруктина” – 2, в Щутгарт. В тях участват 25 външнотърговски организации и едно производствено предприятие - “Перлит”, Кърджали.
От българските задгранични фирми в Европа са 48, като 4 са в категоризираните тогава като “развити капиталистически страни”. В развиващите се са 24 , в Арабския свят - 9, а в Южна и Северна Америка България има по една фирма, свидетелстват документи в Държавна агенция “Архиви”. В тях работят общо 145 българи. Отчита се, че всички имат дългогодишен опит в системата на външната търговия. 70 на сто са членове на БКП, а останалите са безпартийни. В първия анализ в Министерския съвет за тяхната дейност се посочва, че в създаването на задгранични фирми България е далеч пред СССР, изпреварвайки го с 27 фирми, Полша – с 20, и ГДР - с 12.
След нас са и Унгария с общо 28 фирми и Чехословакия с 50. Най-голям е броят на фирмите, в които външнотърговските организации имат квалифицирано мнозинство. В тях са вложени над 80% от всички български капитали зад граница.
Във фирмите с българско дялово участие 50% решения без съгласие на българските членове не могат да се вземат.
Само в 8 от всички фирми, в които дяловият капитал възлиза общо на 150 000 долара, могат да се вземат решения без съгласие от българска страна. През 1966 г. от България в капиталистическите страни е направен износ за 324 милиона валутни лева, а на задграничните фирми от него се падат 11 милиона, което е 3,4 на сто. С други думи, за една година те не само са се изплатили, а и са донесли печалба. На следващата година от общ износ за 332 милиона валутни лева 16 млн. се падат на задграничните фирми, което е 4,9 на сто. През 1968 г. от износ за 351 милиона лева делът на задграничните фирми е 42,5, или 12 на сто, и през 1969-а от 393 милиона валутни лева фирменият дял е 48,3 милиона, което е 12,3 на сто. Заместник-председател на Министерския съвет и министър на външната търговия по това време е Лъчезар Аврамов.
“Тексим” се отделя като самостоятелно предприятие и разполага с капитал от едва 7000 лева. От “най-високо място” му се разрешава “да работи по извънпланов ред, без да получава каквито и да било средства от държавния бюджет и да се разпорежда по-свободно с натрупваните печалби”, отколкото останалите държавни предприятия. “Тексим” започва с 8 души в една стая, които оформят, по думите на директора му, полковника от ДС Георги Найденов, основния принцип – всичко спечелено – за държавата, а ако се губи, губи се за собствена сметка.
Вторият принцип е да се използват някои слабости на капиталистическия стопански и правов ред, като под това се разбира, че в много от тези страни могат да се създават фирми, без да се знае кой точно е собственикът им в търговските среди. Фирмата “Имекстраком” дава възможност да се проникне в Швейцария и във всички други страни на Стария континент, без да излиза наяве българското или алжирското участие.
На 28 март 1963 г. в България е Теуцо Курихара, японски търговец на шевни машини. Той стои месец в страната и договаря реекспортни сделки с “Тексим”. Дал им е представителство на своята фирма за шевни машини за пласмента им в редица европейски и неутрални страни. С японеца е сключена сделка за 800 000 долара, според която “Тексим” ще изнесе машини в Алжир и ще ги продаде срещу комисиона от 30%.
Стремежът на японците по това време е икономическа експанзия – да завоюват пазари както в социалистическите, така и в капиталистическите и неутрални страни, в които е забранено изнасянето на техните стоки. С Ирак, Египет, Алжир и други България има търговски отношения, а с Япония – не. Пресметнато е, че поради това машините могат да минат за български само с поставяне на външни етикети на кашоните, което е и направено.
През 1964 г. “Тексим” проучва възможностите за създаване на нови памукови плантации в Судан, както и разширяване на участието на нашата авиация в пръскането на старите. По това време там управлява ляво правителство и министърът на земеделието Сюлейман е бил 7 пъти в СССР. Чрез човек от съветското търговско представителство влизат във връзка и с министъра на информацията на революционно Конго и от него разбират, че те се нуждаят от още оръжие, храна, дрехи, обувки за техните партизани, което е и доставено. Този министър също е завършил в СССР икономика.
Продажбите на оръжие са повече от успешни, печалбата - твърде солидна, и на 14 юни 1965 г. с разпореждане №124 Министерският съвет дава право на “Тексим” да създава предприятия от всякакъв вид в страната и чужбина и да развива извънпланова дейност.
Пак с разпореждане на Министерския съвет ДСП “Тексим” се обособява на валутна и финансова самоиздръжка като отделно юридическо лице. За разлика от другите външнотърговски предприятия, то е на подчинение към Министерството на вътрешната търговия. Дейността му е определена “да внася с разрешение на Министерството на вътрешната търговия машини, съоръжения, инсталации, апаратури, оборудване, финансирани с чуждестранни капитали, като предварително се договаря с предприятията, които ще ги използват, да ги изплащат с надпланова продукция. Същевремемнно организира и експлоатира в страната и чужбина промишлени, селскостопански и др. производствени поделения със средства на задграничните организации. Извършва с разрешение на Министерството на вътрешата търговия реекспортни, финансови стокови и операции по клирингите на нашата страна. Организира преработката на ишлеме на суровини и материали.
“Тексим” проектира по това време и строи фабрики за безалкохолни напитки в София, Пловдив, Варна и Русе, разполага с 250 декара оранжерии в село Звъничево, Пазарджишко, притежава 17 кораба и извършва превози по всички направления. Закупува и 20 товарни камиона ТИР за международни автопревози. Има и смесени фирми – “Литекс” и учредена българо-ливанска банка в Бейрут, съвместно дружество в Западен Берлин с “Винпром”. Без тези в лимонадената фабрика служителите на “Тексим” са около 280 човека.
От тях 90 са членове на БКП, 30 членуват в ДКМС, останалите са безпартийни и както беше модно тогава да се определя, са членове на Отечествения фронт. От всички тях 11 са бивши, разбирай препратени, служители на ДС, а 15 души - на Министерството на отбраната и МВР.
С посредничеството на немската фирма “Гезелшафт фюр Аусенхандел” “Тексим” внася кафе от Бразилия. То се доставя в Амстердам, където се разтоварва и оттам се разпраща до получателите, като същевременно се заменят и оригиналните сертификати за произход. Българите обаче имат фирма в Лозана и чрез нея, вместо да продават кафето само в България, каквато е предварителната договорка, го пласират и на международния пазар.
“Тексим” работи с почти всички държави в света. С Турция търгуват с пластификатори, машини, моливи, резервни части за шевни машини, които внася от Япония, синтетични и изкуствени влакна, кожи от едър рогат добитък, памучно семе, заешки кожи, леща, памук и мохерна прежда. Общо сделката на българското дружество с отделни турски производители е за 3, 245 млн. долара. Само с фирмата “Телай”, чийто собственик е Фикрет Ераньол, наричан в родината си “краля на стоманите”, се водят преговори за сключване на договор за износ на стоманени блокове от България, от които Турция има голяма нужда, за около 500 000 долара.
Другото е опит да се пласира добре откритието на д-р Иван Богданов относно раковите изследвания от института в Дървеница, както се споменава в документи от 1966 г. Докторът работи върху лекарство, което нарича “Антибиотокум Булгарикум”, по-късно наименованието му е променено, и го определя като противораково вещество. Той го е получил в България, но идеята е да се направи и изпита и в Япония, а ако всичко е успешно, да им се предостави правото да закупят патент да го произвеждат.
От изпитанията в Япония пък българската група трябва да се върне с готова технология за почистване на противораковото вещество и така да започне неговото редовно производство в България. Оказва се обаче, че и японската фирма “Санкьо” е започнала подобни проучвания, но все още в начален етап. “Тексим” продава разработката на д-р Богданов на Япония и сключва договор с японската фирма “Киова”, като за Япония заминава група български специалисти за съвместни опити за получаване на противораково вещество.
Георги Найденов поема на първо време разходите за тяхното пътуване, като после те му се възстановяват от финансовия отдел на МВР. През 1966 г. създава секция за “Противоракови антибиотици” към ДСП “Тексим”.
Висока оценка за изобретението на д-р Иван Богданов дават и след изпитания в тогавашния Ленинград. Пречистват го, за да сведат до минимум токсичността му. Докторът депозира патента в ИНРА и в още 40 страни на света.
В резултат на противораковите изследвания Държавният комитет за планиране предвижда във валутния план на страната разход за 1969 г. на 2 млн. долара за изграждане на Завода за фармацевтични препарати в Ботевград, които многократно са върнати след влизането му в експлоатация.
(Продължава
в следващ съботен брой)