Ударният редизайн на конституцията - ще счупи или слепи държавата?
Днес за първи път се събира най-новата комисия в парламента, чийто състав се смени в името на новия консенсус. На политиците ще им се наложи да чуят и едни от най-уважаваните юристи
Защо е цялото бързане кой първи не само да измисли и внесе промените в конституцията, а и колкото може те да са “най” и “повече”?
Въпроса си задават депутати от всички групи, но в името на новия консенсусен тон този дебат се води в кулоарите. И без лидерите. Защото витае усещането, че те искат промените, без да задълбават какво ще донесат, защото така животът и на парламента, и на правителството ще е дълъг. А това съответно ще прави президента Румен Радев нещастен.
Вторник се очертава като горещ ден
не само заради адските прогнози, но и заради политическите очаквания. За първи път се събира чисто новата комисия за промени в основния закон. Това всъщност е втори вариант на комисията по конституционни въпроси (както е официалното ѝ название), след като съставът бе основно променен именно в името пак на този консенсусен тон по темата. Дали обаче той ще се запази? Заради заседанието днес “Продължаваме промяната” и “Демократична България” представиха още в неделя своя редизайн на конституцията.
От смяна на националния празник през изчистване на дългогодишните кметове и всесилен главен прокурор до отнемане на най-свидното за президента - служебното правителство.
ГЕРБ замълчаха, както успешно го правят от месеци, въпреки че и те говорят за свой вариант за промени. ДПС първи извадиха проект, готов от миналия парламент. Румен Радев така и не показва своя модел за конституция, който беше готов преди втория му мандат. Корнелия Нинова пък постави в понеделник като условие да не се пипа 3 март, за да седне с Христо Иванов и Кирил Петков по темата за конституцията.
Днес на заседанието на комисията за конституцията най-вероятно ще стане ясно може, или не да ѝ се прави основен ремонт, без да се свиква Велико народно събрание. ПП и ДБ са убедени, че и този парламент ще свърши тази работа.
Известни юристи, за което се договориха преди месеци политиците, са поканени да чуят и евентуално да охладят или сгорещят политическите страсти и амбициите. Така конституционалисти като Пенчо Пенев, Евгени Танчев, Румен Ненков, Пламен Киров, Наталия Киселова, Стефка Начева, Благовест Пунев ще обсъждат дали ударният редизайн на конституцията ще счупи или ще слепи държавата.
ГЕРБ, ПП-ДБ и ДПС са поддръжници на конституционната реформа
Преди време, когато Десислава Атанасова публично попита дали ще правят общ законопроект, или всеки ще излезе със своя, другите две групи бяха уклончиви. В крайна сметка всичко ще се решава в комисията, която започва работа днес.
ДПС първи извадиха проекта си, представен още миналата година не само в нашия парламент, но и в Брюксел. Но лидерът Мустафа Карадайъ остави вратата широко отворена, за да има консенсус.
ГЕРБ все още не са представили публично проект, но се предполага, че или ще разчитат на документа, който подготвиха още през 2020 г., или просто ще допълнят с нюанси идеите на ПП и ДБ.
Затова и хората на Бойко Борисов бяха така лаконични след неделния ентусиазъм на колегите си - гарантираха своите 69 гласа за нужното мнозинство за промените в Конституцията, след като те получат одобрението на трите парламентарни групи. Ключът е в думите “одобрението на трите парламентарни групи”, защото не всички идеи засега го имат. В
ГЕРБ например не били убедени, че отпадането на служебен кабинет няма да остави държавата в ръцете на едно провалило се правителство
Сега Христо Иванов и Кирил Петков трябва да ги убедят, че парламентът ще контролира министрите и ще е спирачка към авторитарната власт, която би проявил президентът, ако отново получи възможност да реди кабинет. Затова се очаква и всички партии да се съгласят депутатите им да работят при служебен кабинет и да почиват само в предизборната кампания, а не както досега по 3 месеца. Насърчаващ мотив е, че другото забавя законодателството и оставя страната в безвремие.
Не е ясно защо 24 май се оказа част от конституционните промени, след като може да стане национален празник и с промени в Кодекса на труда.
А сега критиците на новата власт придават с 24 май някакъв геополитически жест към Анкара. Но пък може и да е жест към ГЕРБ, тъй като миналата година хората на Борисов издействаха текста за 24 май като национален празник да влезе в пленарна зала, но всички от ПП се въздържаха, а ДБ се разделиха във вота. ГЕРБ и ДПС тогава събраха 77 гласа в опит да заменят 3 март с 24 май.
“Има риск цялата енергия около конституционните промени да се фокусира върху темата за националния празник, но дали това ще стане, зависи от политиците” - така пък разчете внесените промени от ПП-ДБ преподавателят по история на държавата и правото и бивш син депутат проф. Екатерина Михайлова. Тя обясни, че никога досега националният празник не е бил вписван в нито една от българските конституции. Нямало подобен запис и в конституциите на други големи държави.
Намерението за ограничение на кметските мандати до два също е разделителна линия между трите формации. Още повече че и ГЕРБ, и ДПС имат знакови фигури начело на местната власт от години.
Най-бърз и най-често говорещ, е Христо Иванов, който иска да подпише лично финалната точка на съдебната реформа и да обезсили прокуратурата.
Не са изчистени обаче въпросите за разделянето на ВСС на прокурорски и съдийски съвет.
Засега бившата правосъдна министърка Надежда Йорданова успокоят, че имат подкрепа от ГЕРБ и ДПС за голяма част от предложенията предложенията и пак заговори за консенсус.