Хасан Азис: В България се неглижира европейският принцип - важните въпроси да се решават от местната власт
- Имаме около 20 социални услуги, които се предлагат в общината, и в тях са ангажирани около 450 души
- При всяка възможност поставяме пред централната власт въпроса за необходимостта от изграждане на околовръстен път на града
- Г-н Азис, с какво се различаваше изтичащият кметски мандат от предходните?
- Всеки мандат е специфичен и носи своите характерни белези. Изтичащият беше особен, различен и разнопосочен. През този мандат ние
бяхме част от отговорността за преодоляването на една непозната криза,
свързана с пандемията. Заедно с медицинските работници местните власти се оказаха на първа линия и се борихме с един невидим враг.
Този мандат е различен и по друг признак и е свързан с непрекъснати избори. Средностатистически 7 избора в един мандат - 5 парламентарни избора и два тура президентски, означава, че 3 години сме правили избори средно на всеки 5 месеца.
Това се отрази в няколко посоки на местната власт. От една страна, тя е част от организацията на изборите и отговаря за техническата част.
От друга, тези избори показват една политическа нестабилност и липса на редовно правителство, което неизбежно се отразява на работата на местната власт.
Не на последно място в този мандат се случи небивалата финансова криза, която беше част от световната и неизбежно даде отражение върху общините.
Други характеристики на изтичащия мандат са негативните процеси, свързани с енергийната криза и с военните действия, които се водят на нашия континент.
Всичко това постави на изпитание местната власт и готовността да поеме и реагира адекватно
на всички тези негативни фактори, много от които в определени моменти действаха едновременно.
Въпреки всички тези негативни тенденции местната власт изпъкна със своята стабилност, отговорност и с това, че получихме най-широка обществена подкрепа като най-стабилната институция в рамките на държавата.
- Как се отрази върху местната власт политическата криза на централно ниво?
- Няма как да разгледаме политическата криза само в един аспект. Създалата се ситуация показа същността на местната власт.
Политическата нестабилност се отрази деструктивно и негативно с много големи поражения в политиките, които се залагат в началото на мандата на всяко управление.
Всеки кметски състав начертава своите приоритети в началото на мандата.
Тази политическа нестабилност не даде възможност за разгръщане
и за реализиране на проектите, които бяха заложени в кандидаткметските програми.
Политическата нестабилност се отрази неблагоприятно и върху финансовата стабилност на общините. Ние се оказахме в позицията да разговаряме в кратък срок по един и същи въпрос с двама различни министри.
Имахме пълен застой на всички проекти, които бяха заложени и на местно, и на национално ниво.
Разбира се, това се отрази и на реализирането на европейски проекти.
Политическата нестабилност буквално прекъсна процеса на реализиране на проекти, свързани с европейските програми. Оказахме се в невъзможността за реализиране на плана за възстановяване и устойчивост.
Всички тези процеси на централно ниво доведоха до това този документ да не бъде съгласуван с представителите на местната власт.
Иначе казано -
представителите на централната власт си направиха свой план за възстановяване
и устойчивост,
който да бъде реализиран и с местната власт, за което пък ние нямахме възможност да посочим своите приоритети и нужди на хората.
В случая имаме напълно неглижиране на един от основните принципи в европейската философия за местната власт - субсидиарността, т.е. въпросите да бъдат решавани на възможно най-ниско ниво, защото местните власти познават най-добре проблемите на хората и решенията трябва да дойдат от тях.
Политическата нестабилност за поредна година постави под съмнение формулираната политика за финансова децентрализация на общините. Никое правителство, особено през този мандат, не стигна до този въпрос.
Повече от 2 години Съветът за децентрализация към Министерския съвет не действа, защото няма институция, която да поеме отговорност по този въпрос.
- Как се управлява една община без приет бюджет?
- Липсата на бюджет е липса на възможност за реализиране на каквато и да е политика. Това означава, че ние оставаме на предишното си ниво. Ние нямаше как да реализираме повече от това, което е било в предходната година.
От друга страна, общините са едни от големите работодатели, като пример за това е Кърджали. Освен наетите в администрацията, общинските фирми и предприятия ние имаме наети по социални услуги, които реализираме с европейско финансиране.
Имаме около 20 социални услуги, които се предлагат в общината, и в тях са ангажирани около 450 души.
Въпреки ситуацията не сме прекъснали нито една от функциите,
не сме се отказали от нищо, допринасящо за подобряване живота на уязвимите групи хора. Напротив, продължаваме да увеличаваме услугите.
Правим го с преразпределение на вътрешните ни ресурси и с натрупване на дългове. Това е истината.
Сътресенията в политическата система и липсата на бюджет доведоха до нарастване на вътрешния дълг на общините.
Нереализирането на плана за възстановяване и устойчивост и двугодишното закъснение в национален мащаб по наши разчети
отне на общините възможността да реализират проекти от 5 до 7 млрд. евро
А това е ресурс, който можеше да намали инфлационните процеси, да влее свежи средства в икономиката, а като резултат щяхме да сме реализирали всички заложени политики.
Огромен пропуск за българската икономика, за българските местни власти в най-критичния и труден момент.
- Кои са проблемите на община Кърджали, които трябва приоритетно да се решат?
- Всяка община е едно голямо семейство, а всяко семейство има своите проблеми. Приоритети са всички въпроси, засягащи живота и стандарта на хората. Това съм приемал като основа, върху която съм изграждал нашата политика.
В началото на този мандат бяхме изготвили програма за подобряване на жизнената среда на жителите на Кърджали. Като институция дължим на хората по-добра жизнена среда - улици, тротоари, зелени площи, паркове.
Това са неща, които все още липсват на града ни, независимо че в този мандат реализирахме един от големите и мащабни проекти по отношение на инфраструктурата - ремонтирани са няколко десетки километра тротоари, 10 улици, площад и пешеходен мост.
Един от най-често поставяните пред мен въпроси е защо входът към града - бул. “Беломорски”, не е ремонтиран. Много хора не знаят, че това е част от републиканската пътна мрежа и очакваме държавата да си свърши работата.
При всяка възможност поставяме пред представителите на централната власт и въпроса от необходимостта от изграждане на околовръстен път на Кърджали.
Само през летния туристически сезон през самия център на града преминават транзитно над 1,2 млн. автомобила в едната посока, а те след това се връщат.
Това означава, че през града преминават почти 2,5 млн. коли за няколко месеца
Това води след себе си освен дискомфорт, но и задръствания, много изгорели газове, прах, шум и вибрации. За това околовръстният път е изключително важен за града.
Освен това е от стратегическо значение за страната ни. Най-важното е, че не бъде ли решен този въпрос, това ще означава, че институциите не са се обединили и не са си свършили работата.
В община Кърджали решаваме проблеми, които във вътрешността на страната са били решени преди повече от половин век. В началото на мандата си бяхме поставили за цел да решим въпроса с водоснабдяването на всички малки населени места.
Не може в XXI век да има хора, които да живеят без достъп до вода. В момента полагаме всички усилия да го постигнем.
Повечето от проектите, които реализираме в малките населени места, са с наше общинско финансиране, защото липсва държавна политика да подпомага голямата цел - вода във всеки дом. Ние го правим със собствени средства и сили.
След няколко месеца ще можем да кажем, че във всички 117 села има вода в домовете на хората.