Коментар на седмицата №2: Ако погребем цар Фердинанд, ще е първият царски гроб в България
Публикуваме най-четените за изминалата седмица коментари, този е на второ място с близо 25 296 прочитания.
Редно е прибирането на ковчега с тялото на монарха в България да бъде придружено със съответния протокол, полагаемите се държавни почести и церемониал с гвардейска част
Повече от задължително е цар Фердинанд да намери последен покой на българска земя - така не само ще направим една отговорна крачка пред историята на нашия род, но и ще изпълним мечтата му да почива в България. Проф. Петър Стоянович заяви това онзи ден в интервю за “24 часа”, напомняйки за един важен въпрос, който спорадично е бил повдиган през последното десетилетие. Най-често около 22 септември - датата, на която през 1908 г. е обявена независимостта на България - най-безспорната заслуга на цар Фердинанд.
Тази година ще има и още основателни поводи да се обърне внимание на тази тема.
На 10 септември се навършват 75 години от кончината на най-дълго управлявалия монарх от Третото българско царство. Цар Фердинанд умира в Кобург през 1948 г. и оттогава лежи във временен ковчег в криптата на катедралата “Св. Августин” в Кобург, положен в краката на родителите си - принц Аугуст фон Сакс Кобург-Гота и княгиня Клементина Бурбон-Орлеанска.
Над ковчега е сложена кутия с българска пръст
и това засега е единственият досег със земята на България на пожелалия да почива в нея монарх.
На 28 август пък се навършват 80 г. от смъртта на сина му - цар Борис III. Царят Обединител е погребан в Рилския манастир, но през 1946 г. ковчегът му е изровен при милиционерска акция, ръководена от Лев Главинчев - един от най-ужасяващите комунистически инквизитори, и тялото е осквернено. Препогребано е в парка на двореца “Врана”, но през 1954 г. гробът е унищожен, тялото е погубено, а параклисът, построен преди това там, е взривен.
Затова и проф. Петър Стоянович в интервюто си за “24 часа” припомня: “По случайност или знак свише Фердинанд I се оказва единственият български цар, чието тяло е съхранено. В чужбина, слава богу, защото с варварското отношение на миналите властници нямаше и него да имаме на този свят”.
Факт е, че днес на българска земя нямаме нито един царски гроб. Хилядолетна история, три царства и нито един царски гроб. Прибирането на тленните останки на цар Фердинанд в България би направило тази историческа категоричност по-малко безнадеждна.
“Допреди десетина години, когато обективността полека-лека се завърна в оценката за него, цар Фердинанд беше нарочен за най-черната овца на новото ни време. Без да е светец или гений, той има множество заслуги за европеизацията на България. Разбира се, има и големи вини като държавник. Такива като него биват тачени и чествани, без това да пречи на обективното им научно изучаване. Далеч по-посредствени владетели и управленци из Европа - каквито бяха повечето от неговото време - са част от националната памет на своите нации. Ние продължаваме да сме длъжници на обективността, но и тази тенденция ще се обърне”, коментира проф. Стоянович.
Вероятно историкът е прав за промяната в мисленето и осъзнаването на важността на тези действия. Въпросът е колко още време ще е нужно в нашия случай. През годините почит към своите царе и владетели демонстрираха страни като Русия и Румъния, където комунизмът бе много по зловещ отколкото в България.
През 2010 г. Гиньо Ганев казва в едно интервю: “Не толкова желанието на цар Фердинанд да бъде погребан в България, колкото нашето чувство за дълг пред тези, които са я управлявали, повелява да бъде погребан тук. Дали ние сме съгласни с един владетел, или не, има много малко значение. Но той е една голяма част от българската нова история. Така че това усилие, което националният инициативен комитет вече предприема с много аргументи и
чувство за държавност,
има своето значение. Една държава не успява от това, че има политици, които се кълнат в демократични и други модерни идеи. Държавата успява, ако институциите не работят в името на теснопартийни и партизански услуги, а в името на целия народ. Тъкмо тези институции трябва да бъдат попитани сериозно и те да дадат съгласието си да стане това пренасяне в България на неговите тленни останки. Ще помоля и журналистиката да се отнесе с разбиране към нещата и с достатъчна държавническа сериозност към този голям акт. Мисля, че той ще даде резултат.”
С това изказване преди 13 г. Гиньо Ганев всъщност посочва и основния проблем пред възстановяването на историческата правда - желанието на държавните институции да се занимават с това.
Редно е прибирането на ковчега с тялото на монарха в България да бъде придружено със съответния протокол, полагаемите се държавни почести и церемониал с гвардейска част.
Такива символи за наличието на държавност, каквито всяка уважаваща себе си страна би трябвало да демонстрира.
Акад. Георги Марков: Направи държавата ни европейска, с него в София дойде операта
Не може катастрофите и войните през последните му 6 г. на власт да изчерпват направеното от него за 25 г. управление
Около гроба на цар Фердинанд има история. През 2011 г. за 150-годишнината от рождението му се прави опит останките му да бъдат пренесени от германския град Кобург в католическата катедрала в Пловдив, където е погребана жена му Мария Луиза.
Тогава ми се обади Гиньо Ганев и ми каза, че едва ли ще се получи. Той имаше добрия спомен за бащата на Симеон Втори - цар Борис III, тогава даже върнаха името му на булеварда. Но и до днес няма върнато име на булевард “Цар Фердинанд” - сега е “Васил Левски”. Самият Симеон Втори също не беше убеден, че идеята ще се осъществи.
Тогава създадохме комитет и се обърнахме към Цецка Цачева, която тогава беше председател на Народното събрание. Тя посъветва: “Бойко като министър-председател да каже!”. Той прецени:“Не му е сега времето”, явно познаваше обществените настроения.
Отидох при Славчо Атанасов, тогава кмет на Пловдив, с когото се познавахме от ВМРО. Казах му за комитета, а той реагира:“Ти, който си писал и за войните, и за националните катастрофи, как може да предлагаш такива неща за Фердинанд?”. Отговорих му:“На 2 август 1912 г. се навършва четвърт век от възшествието на царя на престола. Големи тържества има из София и Велико Търново, излиза и юбилейна златна монета. Със сигурност, ако цар Фердинанд беше починал през 1912 г., той щеше да е добър владетел. Защото направи от България европейска държава. С него операта дойде в София за учудване на Кемал Ататюрк, тъй като в Истанбул опера по това време няма.” Цар Фердинанд определено има заслуги към България. Не може катастрофите и войните през последните 6 г. от управлението му да изчерпват 25-те му години на власт. Трябва да се намери равновесие в оценките за него.
След това беше дадена идея да бъде погребан в гроба на самарянката Елеонора в Боянската църква. Аз обаче възразих с аргумента, че там е много вероятно гробът му да бъде осквернен. Което след 9 септември 1944 г. се е случило - не само оскверняват гроба, но го и заличават. Единственият начин това да не се случи пак бе да го погребем в катедрала.
Убеден съм, че и сега, след предложението на уважавания от мен историк проф. Петър Стоянович, пак ще има разправии и сред депутатите, и чрез медиите.
Проф. Пламен Павлов: Да намери покой на наша земя, е последната му воля
Независимо от греховете си, той има големи заслуги за България
Последното желание на цар Фердинанд е да бъде погребан в България и по тази причина, както знаем, и досега саркофагът му е над земята в Кобург. Това е последната воля на един човек, който има много големи заслуги за България. Независимо че има и грехове, и грешки, като цяло това е една много положителна фигура в нашата история. Неговите недостатъци са известни, но те са и много силно преекспонирани. Освен това много е удобно върху един човек да се хвърли вината за всички възможни катастрофи на България. Не бива да забравяме, че в крайна сметка тогава има премиери, военни и той да бъде изкупителна жертва за погрешните действия на други хора, е нечестно. Аз като малко еретик в историческата наука задавам един такъв контрафактуален въпрос: Ако България беше победител в Първата световна война, тогава може би в момента всеки площад щеше да се казва “Фердинанд” или “Васил Радославов”.
Не бива от гледна точка на нашите предубеждения и натрупани пластове от злост и хули към монархическата институция Фердинанд да се превръща в изкупителна жертва. Аз съм републиканец, но да не забравяме, че тогава сме били конституционна монархия и че не всичко е по силите на Фердинанд.
Той има много големи заслуги за модернизацията на България. За привличането на предприемчиви специалисти от чужбина. Крайно време е, 100 години и повече след онова време през 1918 г., когато той е принуден да абдикира, да снижим емоциите и да се отнасяме с максималното чувство на обективност към него и други личности от онази епоха.