90-те: сексуалното разкрепостяване
- Дим Дуков, изпреварил времето си, блести в скромното минало на българската бохема
- Той избира аромата за парфюма на Слави, известен като “Подушвам, че сме от една порода”
Някои хора са родени сякаш за да вдъхновяват и осветяват пътя на останалите. По-ярки са, по-луди и по-благодарни, нетърпеливи от всичко да вкусят, те обичат повече живота и той тях също. Само щракват с пръсти и готово! “Никакъв огън, никаква сила не може да унищожи онова, което човек скатава в бленуващото си сърце”, е цитат от “Великият Гетсби” за факлите сред нас, чието сияние озарява епохи.
Такъв в скромното минало на българската бохема през 90-те години на миналия век е Дим Дуков – изпреварил времето си, символ на сексуалното разкрепостяване, основоположник на съвременната клубна култура и гей обществата, той до ден днешен е непрежалим за безбройните си приятели. Силно любен и мразен, модерен, великолепен и безумно забавен, бизнесмен, авантюрист, естествоизпитател, монах, телевизионна звезда, артист, че даже и малко певец, неговият образ е нестандартен, но и страхотен ракурс към противоречивото време на прага между две хилядолетия.
Последния мечтател го наричат. Човек с неугасващо любопитство, откривател и първопроходец, бохем, който не прогонва нито едно птиче от рамото си, без да му пука за кризите и постсоциалистическия български ступор. Пред самия край дори успява да предаде послание от другата страна: “Има рай, има ад, аз ги видях”.
Поместваме отново статията на “24 часа” по повод внезапната кончина на този колорит на 28 февруари 2012 г. В спомените на майка му Вера и най-близките му приятели наднича по-хубавата страна на 90-те – не мрачна, а блестяща и щура реалност, истинско тържество на свободната воля. Заглавието е “Няма огън без Дим”.
Димитър, Митко, Дамаскин, Дим… За 47 години си смени името 4 пъти. “Той нали непрекъснато раздаваше нови визитки”, спомня си Камен Балкански, един от много близките му приятели. “И ми подава пак една картичка, при което на мен ми се мярва върху нея името Христос Спасител. Викам му: Е, ти вече прекали! Реших, че се е прекръстил за пети път, и ми стана лошо, обаче се оказа, че това е името на новата му фондация. Голям смях се смяхме тогава.”
Само тази бърза история е достатъчна, за да се досетите колко нестандартен и шеметен бе животът на Дуков. Биографията му сама по себе си е интересна, но най-верният начин да се опише този светъл и радостен човек е през спомените на неговите приятели. Някои от тези хора са много известни, други не, но със сигурност всички скърбят за Митко, както се скърби за младостта, която си отива, или за райско кътче, от което си отиваш ти. Защото за всички тях спомените с него са свързани с един весел, безгрижен период от щастливото минало.
Катето Евро е една от приятелките на Митко Дуков, която го познава най-отдавна. Когато си разрови снимките за тази статия, се поду от рев, защото се оказа, че Отеца (така го наричат приятелите му) е почти навсякъде до нея. Рождени дни, кръщенета, пътувания, абитуриентският празник на сина ѝ Сашко, сватбите на всички общи приятели, какво ли не. “И на всяка снимка се смеем”, проплаква актрисата. Дуков наистина се смееше невероятно заразително, но беше и дълбоко емоционален, обичаше да си поплаква. В тази връзка е и историята, която си спомни Катето от началото на 90-те години.
Най-странният обир
В началото на 90-те Митко Дуков и Катето Евро се запалват по бродирането на гоблени. Решават, че това е най-ефективният начин да успокоиш топката и да постигнеш емоционален баланс. Тогава той живее в много модерен апартамент на “Патриарха” с огромна тераса, където всяка вечер се вихрят яки купони.
Някъде в ранния следобед Митко, Катето и още една тяхна приятелка се настаняват на канапетата с гоблените и почват да си бъбрят. По едно време на вратата се звъни. Отеца си оставя гоблена и отива да отвори. На вратата има две момчета. От мястото, където е седнала, Катето не чува какво си говорят, но решава, че са приятели на Митко, и не обръща внимание. Дуков махва на едното момче да го последва и двамата се оттеглят по посока на спалнята. Другият непознат също влиза, но сяда в хола. “Не помня какво си говорихме, някакви общи приказки. Видя ми се симпатично момче, нищо особено”, спомня си Евро.
След няма и две минути Митко и гостът му се връщат, другият младеж казва “чао” на Катето и приятелката ѝ и двамата младежи си тръгват. След като затваря вратата след тях, Дуков се връща в хола, сяда и съобщава: “Току-що ме обраха!”.
Оказва се, че сутринта той е изтеглил 100 хиляди лева от банковата си сметка. “По онова време Отеца имаше много печеливш бизнес - “Спартакус” работеше, а той управляваше и “Ъндърграунд”, припомня Катето.
В своя типичен ексцентричен стил Дуков увива пачките във вестник и ги оставя в спалнята си. Момчетата, които са му звъннали на вратата, носели пистолети. Обяснили му, че ще застрелят него и приятелките му, ако не им даде веднага 100-те хиляди.
Моментално става ясно, че са го следили от банката до апартамента му и че познават навиците му. Докато той давал парите на единия бандит, другият отишъл да седне в хола, за да държи гостенките с гоблените на мушка.
“Беше голям ужас, обаче после години наред се спуквахме от смях, когато Митко разказваше тази история”, спомня си Катето. Тя сподели и още една случка от по-ново време, когато той вече е отец Дамаскин. Една зима ѝ отива на гости. Носи шише троянска сливова и е облечен с расо и калимявка. Когато го вижда Жорж, мъжът на Евро, пита: “Митко, на карнавал ли си тръгнал?”. А когато Катето излиза да го изпраща, по улицата минава катафалка. Спира до тях и шофьорът пита Дуков: “Отче, къде е покойникът?”. “Щях да умра от смях”, признава Катето.
Историята с парфюмите
“Някъде през 1998 г. Митко даде на мен и Слави една извънредно свежа и скъпа идея - да направим парфюми на лицата на “Каналето”. Ние, естествено, моментално клъвнахме.” Така започва една от култовите истории на Отеца и неговия стар приятел Камен Воденичаров.
Дуков веднага се залавя за организацията на проекта и в един слънчев ден двамата с Камен заминават за Париж, за да избират аромати. Целта им е “Живодан Рур”, една от най-големите световни марки, които произвеждат миризми за водещите модни компании.
“Изтрещелите истории”, както ги нарича Камен, започват още на парижкото летище “Шарл дьо Гол”. Оказва се, че Дуков е забравил в София листчето с телефона и адреса на Слава - приятелката, при която двамата трябва да отседнат в Париж. Така че Митко се втурва да търси телефон, за да звъни на майка си, а Воденичаров остава пред летището да го чака с багажа.
Важно е да се отбележи, че по онова време Отеца е една от най-ексцентричните и популярни личности в България. Той е първият изрусен мъж, носи очила с рогови рамки и хиперактуалните за времето маскировъчни дрехи.
“Още преди да излезем пред летището, забелязах един човек, който изглеждаше едно към едно като Митко”, разказва Камен. “Ама всичко му беше еднакво - косата, очилата, дрехите. И непрекъснато ни гледаше.” Най-сетне Дуков се връща и Камен му посочва непознатия: “Кой е тоя, бе? Познаваме ли го?”. Отеца поглежда човека и отговаря: “О, някакъв фен!”. Секунди по-късно пред “фена” спира черна лимузина, отвътре излиза шофьор с ливрея, отваря вратата и изрусеният непознат сяда вътре. В този момент Камен и Митко осъзнават, че това е самият Жан-Пол Готие, на когото всъщност Дуков подражава в този момент.
На следващия ден двамата отиват в лабораториите на “Живодан Рур”, където срещите им започват от 8 часа сутринта и завършват в 18 часа. “Говорихме с маркетинг директора, с тези, които синтезират парфюмите, след това с финансовия отдел, с шефа на дистрибуцията и естествено - с вицепрезидента. Едва си стояхме на краката, защото предишната вечер доста се повеселихме в Париж”, разказва Камен. Със страхотно обиграни движения Дуков пръска аромати върху тестови лентички, леко ги разклаща и мирише. Обясняват им разликите - някои миризми, като “Версаче” примерно, са сложни, имат над 30 съставки, а други като “Шанел 5” са прости - само с пет съставки. Компанията е специализирана в намирането на нови природни аромати и им показват едно току-що открито розово цвете от Андите, което Дуков оценява много високо.
Камен разказва: “След голямо обикаляне на цехове с миризми, шишета и т.н. най-накрая си избрахме аромата и ни зададоха генералния въпрос: Какво количество ще поръчаме. Митко заяви страшно авторитетно, че искаме 50 литра концентрат, от който ще бъдат произведени десетки хиляди флакончета парфюм. Имахме огромно самочувствие, все едно правим сделка за милиарди”.
Същата вечер хората от фирмата ги водят на вечеря в любимия ресторант на Митеран в Париж. Митко пита, ей така, между другото: “С другите си клиенти на какви количества работите?” При което французите обясняват, че само за последната година
“Хуго Бос” например са
поръчали 5 тона концентрат
Тогава двамата българи осъзнават, че все едно са поискали хлебозавод да им достави три франзели. Обаче Дим, който никога не пада по гръб, им заявява: “Ние всъщност вземаме тези 50 литра само за тест”.
В крайна сметка, след още милион перипетии и комбинации, този аромат пристига в България и става известен като “Подушвам, че сме от една порода” - парфюма на Слави Трифонов.
Последният мечтател
Димитър Дуков е роден на 24 декември 1964 г. в София. Баща му, Стоян Дуков, е известен художник аниматор. Майка му Вера Драгостинова Дукова е била стюардеса в правителствения отряд по времето на Живков.
През 1985 г. Митко Дуков заминава за Австралия, където се жени за Анита, дъщеря на български емигранти. Тогава той получава второ, австралийско гражданство. Докато живее в Сидни, печели солидна сума за онова време от местната лотария - 100 хиляди долара. Развежда се и се връща през 1989 г. “Щях да получа удар тогава”, спомня си майка му. Той ѝ изпратил пари от Австралия, за да си празнува рождения ден луксозно в Клуба на кинодейците - много атрактивно място за времето си. Вера поканва гости и в разгара на партито се появява един огромен букет, носен от самия Митко. “Сърцето ми щеше да спре! Оказа се, че е пристигнал тайно и с приятелката си Джеси два дни се крили на морето. Носеше страхотен костюм “Армани” и бели ръкавици.”
След това Митко заминава за Берлин, където работи в един много престижен фризьорски салон. Остава там 6 месеца. После отваря в София кафене с билярд. През 1990 г. прави първия луксозен фризьорски салон в “Шератон”. Започва да се грижи за прическите на всички известни личности, политици, дипломати, телевизионни водещи. Отваря втори салон. От този момент Димитър Дуков става безспорна звезда в българските светски среди. “Много вярваше в синята кауза, правехме безплатно косите на седесарите”, разказва майка му. По-късно тя поема този бизнес и го ръководи 10 години.
Междувременно Митко отваря и първата модерна пицария в София - на “Витошка”, естествено. Вера си спомня със смях и за големия му удар след това - “Спартакус”, първият микс клуб в България. Прави и втори “Спартакус” във Варна, също толкова успешен. “Звъняха ми денонощно по телефона, за да уреждам членски карти. Беше толкова престижно, все едно да си член на Политбюро”, казва Вера.
Някъде по това време Дуков завършва икономика. След това става управител на много атрактивната тогава модна агенция “Ъндърграунд”, собственост на Мая и Жоро Илиеви. Приятелите му разказват с респект за свръхмодерния му офис и за двете игуани Пенчо и Марийка, които асистентката на Митко Габи отглежда там.
Следващият му ход е още по-изненадващ - записва богословие във Великотърновския университет, като едновременно става и преподавател по дизайн там. Купува си къща на брега на Янтра с изглед към Царевец и работи като водещ в местно радио. Също така се впуска в организацията на спортни клубове за скачане с бънджи.
През 1994 г. светската какофония му идва в повече и той се оттегля в манастир. Приятелят му Камен Воденичаров разказва как е отишъл да го види в Троянския манастир. “Като кадър ми е запечатан този момент в главата - как Митко в монашески дрехи мете есенните листа в двора.” След това отива в Чекотинския манастир и през 1999 г. приема монашеското име Дамаскин.
През 2000-2001 г. той прави следващия си бизнес удар. Отваря нощния клуб “Луна”, който съпътства възхода на българската поп музика. В този клуб се събират всички звезди от онова време - Руши Видинлиев, “Каризма”, Нина Николина, Любо и група “Те”, Дони и Нети и т.н. Малко след това отново смайва с бизнес начинание - прави първите и единствени засега по рода си гей френдли хотели в София. Може би за днешната младеж най-паметно е участието му във VIP Brother. След това става водещ на предаванията “Голямата уста” и “Пирамида” и се снима в клип на фолкпевеца Константин. Както и с кампанията анти-СПИН, която водеше до последно.
Почина на 28 февруари 2012 г. след тежко боледуване. “Отиде си една епоха! Това беше последният мечтател!”, казват приятелите му.
Краси, вторият пилот
Последните 12 години от живота си Дим Дуков споделя с Красимир Георгиев. Това е човекът, с когото създават гей френдли хотелите и един много уютен дом, превърнал се в средище на софийската бохема. Там отглеждат и две “деца” - Кинг Джордж и Куин Елизабет от породата “Британска синя котка”. Радват се и на четири поколения “внучета”. Правят и общ бизнес - отварят шоурумове за една от най-елитните италиански марки, производители на дрехи и обувки. Краси е с него до края.
Запознават се на откриването на бар “Луна” на 14 февруари 2000 г. Това, което се случва между двамата, е не просто любов от пръв поглед. Описват го като искра, след която осъзнаваш веднага и напълно, че сте създадени един за друг и няма съмнение, че ще изживеете дните си заедно. Оттогава за всички, които ги познават, те са просто Отеца и Краси.
“Ние не сме се прощавали, защото не вярвах дори и за миг, че той ще почине", казва Краси. Но има един факт, който звучи някак успокоително за хората, които обичат Дим Дуков. Докато е в болница, след поредната коремна операция той изпада в алергичен шок по време на преливане на кръвна плазма. Когато идва в съзнание, е на командно дишане и не може да говори. При него са майка му и сестра му. Митко показва, че иска лист и химикалка. Дават му и той пише: “Има ра...”. Те решават, че има предвид “рак”, и започват да го успокояват, че няма рак. Но той махва с пръст и с много разкрачен почерк дописва върху листа: “Има рай, има ад, аз ги видях”.