Ани Владимирова: Мъже също ядат шамари у дома, жените им - критични и обсебващи
- Силният пол у нас често не разпознава видовете насилие, убеден е, че може да се справи, и го сподавя, защото го е страх от подигравки
- Млад татко споделя: Ако кажа в полицията, че жена ми често ме замеря, удря, обижда и гони от дома ни, кой ще ми повярва?
- Мъжът рядко е милостив към себе си, ако е твърде млад за големия успех, ако икономическата криза е отнела печалбите му или стартът му е труден
- Насилничката или дълго е търпяла издънки на мъжа си, или с амбициите си нонстоп му създава напрежение
- Обществото ни е събрало много гняв, има импулс за власт от най-нисък порядък
- Загубата на финансова сигурност и контакти в кризите направи много мъже крайно уязвими и засрамени от собствения си статус и справяне
- Колкото и да е модерно обществото, то изисква силна роля от мъжете. Когато я нямат, то ги съди много жестоко и унижаващо
- Средно с около 10% годишно се увеличават сигналите от мъже за тормоз у дома според статистика на МВР. За първите пет месеца на 2022 г. например домашно насилие са претърпели 135 мъже срещу 9 пъти повече жени. Дали затварянето вкъщи по време на пандемията не даде старт на тази тенденция, г-жо Владимирова?
- Трябва да отчетем факта, че обществата стават все по-несигурни и преживяват криза след криза. В такива условия хората търсят всевъзможни начини да оцеляват, а агресията е първичният и най-бърз инструмент за това. Пак заради кризисното функциониране те не просто се приобщават, а хлътват в групи със сходни разбирания, в които радикализирането на възгледите е тенденция. Тенденция е и крайното изолиране и отхвърляне на околните, което издава липсата на различен поглед към проблемите на личността или на двойката. Омразата е доминираща тенденция в социалните отношения. Всеки смята, че има ексклузивни права, и не позволява на другия да навлиза в неговото пространство. Всичко това е предпоставката за влошените отношения и на двойките.
В частност, затварянето у дома заради пандемията, загубата на финансова сигурност и контакти направиха много мъже крайно уязвими и засрамени от собствения си статус и справяне. Колкото и да е модерно обществото, то изисква силна роля от мъжете. Когато я нямат, то ги съди много жестоко и унижаващо. Самите мъже се крият един от друг при несправяне или емоционална слабост, а това ги прави мишени за всякакъв вид тормоз.
Представителите на т.нар. силен пол често рецитират какво трябва да имат или да могат, за да са достатъчни и подходящи за партньорство. Те постоянно се подготвят. Мъжът рядко е милостив към себе си, ако е твърде млад за големия успех, ако икономическата криза е отнела печалбите му или стартът му е труден поради произхода. В този контекст се сещам за конкретен случай, в който съпругът беше загубил бизнеса си в ковид кризата. Отговорен мъж на средна възраст, помогнал да процъфтява семейството в комфорт и удовлетворяване на всякакви желания. Съпругата му, добре образована и също работеща, успява да му намери работа при роднина, но без същия йерархичен статус. Мотивът ѝ: “Той не може да стои у дома и да чака нов бизнес!”. Малко по малко човекът се е смачквал и попадал в капана на собствената си безпомощност, защото постоянно чувал от съпругата си: “Добре че аз те уредих! Ти вече за нищо не ставаш! Аз трябва да се справям с всичко!”, “Не си способен”. Тези категоризации са стигали и до унизително отношение по повод справянето му в интимен план. Естествено, това не беше определено от мъжа като емоционално насилие. Той беше “потърсил” помощ заради съпругата си, която го изпраща, защото “вече не може да се справя с бездействието му!”.
- Любопитна подробност е, че голяма част от подадените от мъже сигнали за насилие са превантивни, т.е. звънят, преди да се е случило, докато жените крият боя и тормоза у дома и се обаждат на горещите телефони, когато заплахата за живота им стане реална. Значи мъжете от страх, а жените от срам - така ли да тълкуваме поведението им?
- Често мъжът не разпознава видовете насилие. Също така смята, че може да се справи. Освен това се страхува от подигравки. Както сподели един млад татко: “Кой ще ми повярва, ако отида в полицията и кажа, че жена ми често ме замеря, удря, обижда и гони от дома ни!?”. Всъщност и двата пола не подават сигнали поради срам и заради вяра, че насилието ще се “оправи”. Преди да сподели, че е обект на насилие, мъжът дълго е живял в негативните отношения. Именно споделянето с някого води до революционния съвет да подаде оплакване.
Тези оплаквания често са като контрапозиции: “За да не ме обвини мен в насилие!”, “За да не ми вземе детето!”, “За да не ми навреди в работата...”. Мъжът се страхува и дезориентира от манипулативното поведение на партньорката си и в същото време се срамува от собственото си усещане за застрашеност.
Жените сякаш имат много повече инструменти. Те по-често гледат на ситуацията многопластово. Имат повече познати, с които да споделят, оплаквайки се от мъжа си. Намират начин да получат подкрепа, защото “моят е смотан!”. Тук трябва категорично да разграничим жените, страдащи от насилие. Те мълчат и крият и от страх, и от срам, и от вина!
- Според данните от последното преброяване 12% от българските жени на възраст 18-74 г. поне веднъж в живота си са преживели физическо или сексуално насилие. Но няма нито ред статистика за насилието над мъже от жени. Пренебрежимо ли е, че да липсват данни за такива случаи?
- Когато разговарям с мъже за трудните им отношения с партньорката, те самите първоначално се опитват да неглижират емоционалното насилие или физическата агресия. Мисълта, че ще се оплачат, ги прави жертви в техните очи. Кой в нашето общество толерира жертви, които всъщност нямат право на слабост!? Дори момчетата в училище мълчат и крият синините и раните си от побоя, който може да им е нанесъл съученик. Същевременно именно там - в училищната среда, момичетата стават все по-настъпателни и цинични спрямо всичко. Твърде много момчета са блокирани отрано в отношенията си с другия пол. Те изпитват тревожност, били са обект на емоционален, физически или сексуален тормоз от съученички. В този смисъл статистиката няма да е забележима като цифра заради мълчанието.
Фактът, че все по-често има момчета и мъже, станали жертви на насилие, е ярка червена лампа за разпада на добрите ролеви модели и ценности в обществото. Жената би следвало да е тази, която носи нежност и грижовност. Мъжете все по-често споделят, че жените се съревновават с тях и носят мъжкарски характеристики. Връзките се създават и поддържат все по-трудно и половете се негативизират все по-устойчиво един друг.
- Според данни на неправителствени организации 1 на всеки 4-ма мъже по света е ставал жертва на тормоз или насилие у дома - скандали, чупене на предмети, заплахи, че ще отнемат жилището им или ще забранят на децата да виждат баща си. Кое насърчава агресивно поведение и упражняване на насилие към мъже от жени?
- От практиката можем да изведем няколко основни фактора като провокатори на агресията към мъжа във връзката, а именно:
l Негово несправяне, съобразно очакванията на партньорката, което продължава дълго и мъжът е все по-пасивен. От своя страна жената е по-действена или смята, че е търпяла много дълго. Тук негативната емоция се трупа във времето и жената започва да вярва, че има все по-неоспоримо право да се държи грубо и цинично до степен и на физически нападки.
l Мъжът е направил грешка, която неговата партньорка не може да прости, но остава с него. Тогава при всеки скандал ескалацията върви много бързо и именно чупенето, ударите и заплахите влизат бързо в действие.
l Мъжът е по-лабилен и чувствителен, не е пробивен, а в същото време е изпълнителен, което произхожда от възпитанието му. Ако се е свързал с доминираща партньорка, тя е способна да го доведе и до суицидни мисли.
l Спорове за деца, за финанси и имоти, в които мъжът е променил радикално позицията си и не желае да е внимателен или даващ.
l Ревност, която може да е с психопатологичен корен.
- Попаднах на данни, че 25% от силния пол в Мексико страдат от домашен тормоз, а в Германия 20% от всички регистрирани случаи на насилие у дома са над мъже. Има ли изгледи тази тенденция да набере височина и у нас?
- Такава тенденция има вече в България. Разликата е, че тук много често споровете и пререканията в двойките стават с физически нападки почти поравно, разменени между двамата партньори. Обществото ни генерално е лабилно и събрало много гняв. Въпреки патриархалния модел, който традиционно носим, жените все повече доминират и омаловажават мъжкия свят.
- Кое най-често прави мъжете по-уязвими?
- Мъжете са уязвими поради различия в статуса с жената и ниска самооценка. В този контекст жената - насилник е често високообразована. Възпитателни модели, в които майката е била доминираща и обсебваща за сина, също лесно отключват агресия от партньорката.
Ако мъжът е по-интровертен, склонен да чувства вина и да се раздава, за да бъде приет, също лесно става мишена за емоционален тормоз и физически нападки.
- Какъв е образът на жената насилник? Например за мъжа насилник у дома знаем, че обикновено е без всякакво образование, има доминантен характер и става агресивен, когато му противоречиш.
- Образът на жената насилник има две страни. Едната е на жена, която много дълго е толерирала, разбирала, помагала и създавала условия за партньора си с идеята да имат по-добро бъдеще. В един момент, както сподели млада жена: “Не издържам и започвам да го замерям, да удрям където ми падне и да го обиждам!”. Тя е давала огромни суми назаем за неслучващи се бизнес идеи, без възвръщаемост. Прикривала е лъжи и шофиране без книжка. Търпяла е постоянни обещания, които не са ставали реалност. Изразът, че гневът на търпеливия човек е най-страшен, тук е валиден.
Другата страна е образ на жена насилник, която е амбициозна, напориста и егоцентрична. Научена още в родителското семейство, че има право на всичко. Често този ролеви модел е довел до добро развитие в кариерата и контакти, които са подчиняващи или според нуждите ѝ. Този тип жена няма толеранс, иска най-доброто и създава постоянно напрежение у партньора си. Той пък е склонен да вярва, че не се справя, и така приема вербалното или физическото насилие като продукт на неуспеха си.
Не бива да забравяме, че насилието се поражда изключително бързо при употреба на алкохол и всякакъв тип зависимости. Има много жени, които са хазартно зависими и въз основа на патологичните си нужди стават агресивни към партньора. Други употребяват алкохол и поради липса на цензура действат насилнически.
Има и още една тенденция, свързана с нагласата на женския пол към мъжете. Младите жени силно обезценяват мъжете. Смятат ги за слаби, несправящи се, без емоционална интелигентност, незнаещи какво, кога и как да направят. Обвиняват ги в безотговорност, липса на зрялост, вятърничаво поведение и глупост. Критиките и “женското обединение” срещу мъжкия пол създават силна реактивност към всяка грешка на мъжа. Жените сякаш се научиха да дебнат мъжа за негативи.
Вярно е, че в съвременната култура жените вече могат всичко. Вярно е, че заради това мъжът става все по-пасивен в стъпките към жената. Жените все по-често казват, че те трябва да канят мъжа, да му казват какво да прави, да му пишат първи и да го ухажват. Оттук много лесно и бързо у тях се формират доминантност и бурна вербална агресия.
- В последните години се наложи ясен модел на горещия мачо - епилирано тяло, ежедневни тренировки във фитнеса, къса прическа, татуирани бицепси, дрехи по тялото, бели усмивки. Това изравняване между мъже и жени в суетата и грижата за външния вид влияе ли върху чувството за равенство и съответно за уеднаквяване на поведението им, включително и в склонността към агресия не само вербална, но и сексуална?
- Мъжете трудно намират ролеви модели в примера на бащи, дядовци или ментори. Традициите в малките общества, в племенните форми на живот, където е имало учене на мъжество и на мъжки дейности, а след това препятствия, за да се наречеш мъж, отдавна са отпаднали. Ролите са все по-размити и човеците все повече прекрачват границите си.
И за двата пола има изключително високи летви за визия, придобивки и опитност. В тези съревнования обаче жените имат преимущество едва ли не на клетъчен принцип. Всяка жена лесно може да намери вариант да бъде “по-добра версия на себе си”, както е известното мотивиращо клише. Мъжете са по-дезориентирани и уязвими. По-тежко се сравняват с другите мачовци и по-малко намират подкрепа за суетата си. Половете общуват все повече физически чрез външните си белези. Показват се като стока в каталог. Така потискат потребностите си от емоции и близост. Масово жените и мъжете са пребродили по половин дузина приложения за срещи и са натрупали безжизнен опит в емоционален план. Именно това отключва унижението, гаврата, сексуалното насилие, вербалния цинизъм и емоционалния тормоз.
В този смисъл не равенството е източник на тормоза и насилието, а свеждането на общуването между половете до базово ниво и парцелирането на личността на предметни части. Цялото общество е жертва на силно провокирания импулс за притежание и власт от най-нисък порядък. Това създава войни, провокира кражби. Хората постоянно, без да осъзнават, изнасилват битието си.
- Според изследователи мъжете трудно признават, че са жертви на домашно насилие. Но цената са дългосрочни психологически и здравословни проблеми - посттравматичен стрес, депресивни състояния, тревожност. Доколко подобни травми са видими за българските психолози?
- Видими са, разбира се. В сайта ни за онлайн консултиране www.e-therapy.bg, който работи вече 20 години, много отдавна има мъже, които са споделяли за насилие от страна на партньорката си. За никой терапевт подобни отношения не биха били изненада в съвременната динамика между двойките. И да, последствията са типични за посттравматичен стрес - тревожност, недоверие и мнителност, отчуждение от възможността да се създаде нова връзка, злоупотреба с алкохол и други вещества, афективни разстройства и суицидни мисли. Спомням си за един 35-годишен съпруг и баща на момиченце, който беше решил да сложи край на живота си с идеята, че неговата съпруга ще страда след това и ще проумее колко лошо се е държала с него. Той беше с крайно стеснено поле на съзнание, за да може да разсъждава трезво и да намери поведение извън детското вярване за вината и страданието, причинени от гибелта му...
- Ако към вас се обърне мъж, тормозен, унижаван и бит от жена, какво ще го посъветвате?
- Ако мъжът е все още в партньорство с тази жена, трябва да се подходи към работа с двойката. Ако е останал сам след подобна връзка, e нужно да се преработи травмата, за да не се повтаря като модел в следващи отношения. Неминуемо трябва да се намерят и причините... Но най-важно е такива мъже да осмислят своите качества и ресурси и да им повярват!
CV
Ани Владимирова е родена в Плевен
Завършва висшето си образование в Софийския университет “Св. Кл. Охридски”
Има дългогодишен опит в областта на практическата психология
Създава първия сайт за онлайн психологически консултации и терапия
Позната е на телевизионната публика и като психолог на “Биг Брадър”, “Байландо”, “Фермата”, “Истински истории”
Носител на годишната награда в раздел “Психология” на фондация “Св. Иван Рилски - Плевен” през 2015 г.