Градове в Европа зле подготвени за пек, сградите им стари и като парници
Гръцката столица възобновява стар римски водопровод, за да не се губи нито капка безценна вода
Европейските градове като цяло са зле подготвени за дълга и продължителна жега. На много места сградите са стари и нямат климатизация. Това се отнася преди всичко за историческите центрове на туристически дестинации като Италия, Испания, Гърция, Франция, където са съсредоточени културните забележителности. Според данни отпреди 4 г. само едно европейско домакинство от 10 разполага в климатик срещу 90% в САЩ. Заради предстоящата нова гореща вълна, която настъпва към Средиземноморието и Балканите, експерти дори съветват туристите да не тръгват натам, преди да са се консултирали с лекар.
Оказва се обаче, че най-неприспособени за новите условия са големите агломерации в Северна Европа, докато Южна от години има опит с високите температури и е започнала постепенно да се приспособява. Според изследване на университета в Оксфорд във високоразвити страни като Великобритания, Швейцария, Норвегия, Швеция и Финландия сградите имат по-скоро ефект на парник и не са пригодени за настъпване на големи жеги. Учените предупреждават, че ако температурите на планетата скоро се повишат средно с 1,5-2°, населението на тези държави е изложено на сериозна опасност.
В скорошно проучване британските учени разкриват кои са държавите, където се очаква най-значително увеличение на горещите дни спрямо обичайния им климат. Това ще наложи адаптация на жилищата и екипирането им с щори, вентилатори и климатици. 8 от десетте страни, в които в световен мащаб се очаква най-сериозно увеличение на топлите дни, са разположени в Северна Европа, констатират изследователите. А това означава необходимост от климатизация и драстично увеличение на нуждите от енергия за захранване на средствата за разхлаждане. Получава се порочен кръг – ако за това се използват изкопаеми горива, те от своя страна увеличават изхвърлянето на парникови газове, водещи до още по-голямо затопляне, предупреждават специалистите.
Изследването на университета в Оксфорд използва концепция, наречена “дни с градуси за разхлаждане”. Или иначе казано, отчитат се дните, когато температурата е по-висока от средната за региона, и когато е необходимо, да се пусне в действие система за охлаждане, за да се осигури комфортът на населението. Ако глобалните температури скочат с 1,5 ° по Целзий Ирландия ще се окаже начело в списъка с 38% ръст на дните, в които населението ще трябва да се разхлажда, за да се чувства добре. Следват Великобритания и Швейцария с 30% скок и Норвегия, Финландия и Швеция с 28%. По-нататък се нареждат Австрия (25%) и Дания (24%). В световен план към тях се присъединяват Канада и Нова Зеландия. Ако тези страни бъдат сполетени от екстремни жеги като тези, които мъчат южната част на континента, те ще се окажат “драматично неподготвени”.
“Държавите от Севера на Стария континент трябва да се подготвят в голям мащаб за съпротива срещу жегите, и то по-бързо от останалите”, обяснява основната авторка на изследването Никол Миранда. Тя подчертава, че Великобритания например е била подложена на големи изпитания през 2022 г., когато на Острова имаше рекордни горещини. В момента там вали и е приятно хладно, но няма гаранции за избягване на нови пикове. “Затова е императивно да се подготвим - и в санитарен, и в икономически план, за по-топли летни дни”, подчертава изследователката. Според нея и колегите ѝ проблемът идва основно от факта, че в тези доскоро по-скоро студени и влажни държави сградите са били създавани повече, за да пазят топлината през зимата, отколкото да се разхлаждат през лятото. Според д-р Хесус Лизана, съавтор на проучването, във Великобритания се налага адаптиране на сградния фонд, за да не се налага увеличаване на нуждата от климатизация. “За момента на тези географски ширини сградите действат като парници – нямат външни предпазители срещу слънцето, нито естествена вентилация, нито вентилатори на таваните. Нашите жилища са подготвени единствено за студените сезони”, казва той.
В Атина приложение показва сенчести маршрути и зони за разхлаждане
От държавите на Балканите Гърция бе сред страните, най-тежко засегнати от горещата вълна Цербер, а африканският антициклон Харон се очаква да вдигне температурите още. По ирония на съдбата жегите, които парят Европа в последните дни, са наречени на образи от гръцката митология – на триглавия пазител и на лодкаря в подземния свят, обитаван от душите на мъртвите.
Но митологията е едно, а реалността съвсем друго. И в нея гръцката столица Атина търси начини да се адаптира към новата ситуация заради здравето на своите граждани, мислейки в същото време как да не отблъсне туристите. Горещините вече нанесоха първия си за това лято удар върху сектора, като принудиха общината да прекрати посещенията на Партенона от края на сутринта до вечерното захлаждане. Едновременно с това служителите на Акропола обявиха стачка заради тежките условия на труд през лятото.
Всъщност едновременно с високите температури, Атина се бори в момента и с огромен пожар, който опустошава покрайнините ѝ, принуждавайки хиляди хора да бягат от домовете си. А много европейски страни вече са изпратили екипи и оборудване, за да помагат на гръцките пожарникари.
Но независимо от неволите си на много южен и влажен, както и много гъстонаселен град, гръцката столица има стратегия как да се бори с екстремните жеги. За целта се залага на всяко късче зеленина в мегаполиса и се търси начин тя да се умножава. “Прогнозите за следващите десетилетия са наистина драматични.
Жегата е тих убиец
А през лятото ние ще живее в постоянна жега, затова трябва да се адаптираме и да адаптираме начина си на живот”, казва пред Евронюз Елизабет Бергини, която в общината на Атина отговаря за стратегиите, свързани с горещините. Впрочем миналата година гръцката столица стана първият мегаполис в Европа, който назначи свой шеф по проблемите, свързани с екстремните жеги.
Затова и градът е приел програма, насочена към преодоляване на санитарните рискове и преосмисляне на урбанистичното планиране. Специалисти са изработили карта, посочваща най-горещите и рискови райони на столицата, на които трябва да се обърне особено внимание. Изградени са 7 центъра за разхлаждане – по един за всеки квартал, където всеки жител може да дойде и да потърси прохлада. Става въпрос за обществени места със свободен достъп, оборудвани с достатъчно удобни кътчета, където желаещите могат да намерят временно убежище, докато премине пикът на изгарящите слънчеви лъчи. Поне три дни предварително атиняните получават предупреждение за опасно време, съпроводено със съвети какви мерки за здравето си трябва да вземат, посочват от градската метеорологична служба.
Особено иновативно е новото приложение “Екстремна глобал”, което показва в реално време кои са най-сенчестите и прохладни маршрути от точка А до точка Б. Апликацията използва данни от сателитите и посочва по кои улици да се мине, за да е придвижването в сенките на дърветата. Това създава удобство както за местните жители, така и за туристите, които 40+ градуса не са отказали от пътувания в страната.
Другата мярка, която гръцката столица прилага, е изграждането на джобни паркове, което води до по-голямо озеленяване в гъстонаселената среда. Става дума за оползотворяване дори на най-малките пространства между сградите, където се засаждат дървета и те се превръщат в зелени градинки. Минипаркът Колонос е един от 10-те, направени наскоро на изоставен гол терен без растителност и напояване. В момента под неговите дървета може да бъде намерена прохлада в най-горещия столичен район. Според Баргини дългосрочната цел е 30% от града да бъдат покрити със зеленина при 15% през 2019 г. “Няма да стане веднага, но ако не направим това,
Атина ще се превърне в мъртво място”,
казва специалистката по горещините.
Другият голям проблем на мегаполиса е недостигът на вода. Според прогнозите на учените не само летата в Атина ще стават по-напечени, но и зимите ще са много меки, но което е по-тревожното – дъждовете ще намаляват. Това е причината в столицата да започне подновяването на водопровод, датиращ още от римската епоха. Той ще е с дължина от 18 км и ще снабдява една от перифериите с 50 000 куб. м подводна вода годишно, която сега се губи в морето. Инженерите, които се занимават с проекта, са убедени, че макар той да е изграждан в древността, е напълно възможно да бъде върнат към живот и да е от полза на населението.