Човешкият организъм издържа жега до 50 градуса, преди да се разпадне
Антициклонът Харон носи в близките дни рекордни жеги в много страни в Европа
Опасността от Цербер отминава, но се задава Харон. Горещи вълни с имена на същества от гръцката митология, свързани с подземния свят, сякаш са кръстени така, че иронично да ни напомнят как с действията си сами докарахме “ада” на Земята.
От близо 2 седмици насам Южна и Източна Европа са обхванати от рекордни жеги, чийто край не изглежда да се задава. В части от Италия температурите стигнаха 48° и събудиха страховете за възможни жертви от претопляне. 40° в Гърция принудиха властите да затворят Акропола в най-горещата част от деня, за да няма припаднали туристи. Хиляди бяха евакуирани на испанския остров Ла Палма, обхванат от голям горски пожар. Пламъци се извиха дори в швейцарския планински кантон Во.
С идването от Сахара на антициклона Харон в следващите дни Сардиния и Сицилия също се готвят да приближат 50 градуса, като според Европейската космическа агенция това ще са най-високите температури, регистрирани някога в Европа. Рим, Болоня и Флоренция са сред 10-те градове в Италия в червената зона, а на жителите им е препоръчано
да не излизат между 11 и 18 ч, ако им е мил животът
Испания се готви за дни с около 45 градуса, а Гърция и Турция я следват с очаквани 44 градуса.
Данни от миналата година показват, че от жегите в Европа са починали 61 хил. души. Най-уязвими са възрастните, жените и жителите на Средиземноморския регион, смятат специалистите. Какво би могло да последва с температурните рекорди от това лято, е нещо, за което не бихме искали дори да си помислим. Със сигурност топлинните удари няма да са рядкост, а техните симптоми са замаяност заради понижен прилив на кръв към мозъка, зачервена и суха кожа, липса на пот и в най-крайните случаи отказ на органите, конвулсии, загуба на съзнание и дори смърт.
На този фон учени от университета в Рохемптън, Лондон, се заеха да определят каква е пределната температура, която човешкото тяло е способно да понесе, преди да започне да се разпада. Констатациите им не са никак утешителни – според тях максималната температура, на която хората могат да се подложат, без организмът им да страда, е между 40 и 50°. Лимит, който в идните дни немалко държави в Европа ще достигнат.
Учените посочват, че човешкото тяло има “критична най-висока температура”, която би могло да издържи, но щом тя бъде премината, следват “термичен стрес” и състояние, характеризиращо се с объркване и световъртеж, повръщане, главоболие и припадъци.
Резултатите от изследването дават ключова информация как населението на света и по-специално в Европа в епохата на драстичните климатични промени да се предпазва от зачестяващите и все по-екстремни горещи вълни.
“Температурите в Европа скочиха през последните десетилетия с около 2° в сравнение с прединдустриалната епоха, което е двойно по-голямо увеличение от средното за света - казва пред Евронюз Матю Патерсън, изследовател по физика на климата в университета в Оксфорд. – Старият континент наистина се е превърнал в гореща точка на климатичните промени и на нарастването на крайностите на жегите. Виждаме все нови и нови температурни рекорди заради тази тенденция на прогресивно затопляне. Тя ще се запази и в бъдеще, защото продължаваме да отделяме парникови газове в атмосферата.”
Проф. Люис Хелси от училището за науките за живота и здравето към университета “Рохемптън” в Лондон и екипът му направили експеримент с 4-ма мъже и три жени, за да стигнат до изводите си за границите на топлината, над която може и да не оцелеем (без да подлагат на опасност когото и да било от тях). “Отбелязахме нарастване на метаболитния процент (измерващ количеството енергия, консумирано от тялото, за да функционира)”, казва професорът.
Когато навън е горещо, тялото разполага с различни средства да се охлади и да намали вътрешната си температура, като се поти и “евакуира” кръвта към периферията, по-близо до кожата. Учените констатирали, че горещината увеличава метаболитния процес, което води до увеличаване на температурата на тялото. То обаче може да достигне определени нива на затопляне, преди функциите му да започнат да се нарушават.
Британският професор посочва, че всеки човек е различен и реакциите му на горещините може да
варират съществено според възрастта,
пола и здравословното състояние. “Метаболитният процес на някои хора не се повиши на 40 градуса, а чак на 50”, разкрива изследователят. Той добавя, че тялото работи много, за да защити обичайната си температура, то не обича тя да се променя. “Но ако се промени с 1 или 2 градуса, повечето хора не страдат. При някои маратонци централната температура (температурата, измерена в някой вътрешен орган) се е покачвала до почти 42° на финала и това се е дължало на факта, че те са тичали в топла околна среда.”
Много малко хора обаче са издръжливи като маратонците. Бебетата и възрастните хора са част от най-уязвимата категория на екстремни температури, защото тяхната сърдечносъдова система не реагира добре на горещините.
Когато на организма ни му е прекалено топло, се зареждат поредица от опасни реакции в каскада, които могат да доведат до проблеми със здравето и дори до фатален край.
“Протеините в тялото започват да се деформират, те престават да работят и нервните импулси също не функционират добре. Нервната система е по-малко ефикасна, сърцето е засегнато - обяснява Хелси. – Това води до аритмия и може да доведе до намаляване на нивото на кислорода. А когато нивото на кислорода в мозъка намалее, положението става много сериозно.”
Изследователите от Лондон, които са започнали работа по допълнителни проучвания, смятат, че изводите им “очертават картината как тялото реагира на термичния стрес, показва неговата способност да се адаптира, границите на тази способност и най-важното – различията в реакциите на различните индивиди.”
“В свят, който непрекъснато се затопля,
тези знания стават все по-ценни”, убеден е проф. Люис Хелси. Матю Патерсън от Оксфорд споделя това мнение, още повече че близкото бъдеще вероятно ни готви още по-непоносими жеги. “Когато говорим за климатични промени, всъщност ние мислим основно за хората. Питаме се дали ще сме способни да живеем на планета, която ще е по-топла с градус или два от онова, на което сме свикнали”, казва той. Според него промяната на климата прави все по-трудно поддържането на човешкия живот такъв, на какъвто сме свикнали. “Имаме средствата да променим това. Трябва да престанем да горим изкопаеми горива и да изхвърляме вредни газове в атмосферата. До голяма степен съдбата ни е в собствените ни ръце, ако искаме да оцелеем”, добавя ученият.