Частните пенсионни фондове два пъти по-богати от държавния НОИ
- Само един обаче е с положителна доходност за последните 2 години, в които войната в Украйна предизвика сривове на борсите
- Ръстът вероятно отново е платен главно от осигуровките, а не от големи печалби
- Четири дружества държат 77% от спестяванията за втора пенсия
С почти 2 млрд. лв. са се увеличили спестяванията за втора пенсия в деветте частни фонда за първата половина на 2023 г.
Това показват данни от отчетите за инвестиционните портфейли на фондовете. Те са публикувани на сайтовете на дружествата, но още не са верифицирани от Комисията за финансов надзор.
Само за последното тримесечие
спестяванията за втора пенсия са се увеличили с над 803 млн. лв.
и са стигнали до общо 18,3 млрд. За сравнение в държавния Национален осигурителен институт дори при рекордния бюджет за 2023 г. постъпленията от осигуровки няма да надминат 9 млрд. лв., или двойно по-малко от спестяванията за втора пенсия. Заради това държавата ще спонсорира плащането на пенсии с още 10 млрд. лв., събрани от данъци, а не от осигуровки.
Частните фондове обаче функционират по различен начин от НОИ. Докато в държавния осигурителен институт осигуровките, които постъпват от работещите, се харчат веднага за плащане на пенсии, в пенсионните дружества те се трупат в лични сметки. От които впоследствие се плаща пенсията. И реално спестените 18,3 млрд. лв. са резултат на спестяване на осигуровки и доходност от инвестиции в последните 20 години.
В универсалните пенсионни фондове се осигуряват около 4 млн. българи, родени след 1 януари 1960 г. Всеки месец те внасят 5% от дохода си като осигуровка за втора пенсия и още 14,8 на сто отиват в НОИ. От две години частните фондове вече изплащат и пенсии, като към средата на годината за това в специални фондове са отделени над 93 млн. лв.
Въпреки рекордните средства, натрупани в универсалните пенсионни фондове, те все още не могат да заличат отрицателните резултати от тежката 2022 г., става ясно от данните на КФН за доходността им за 24 месеца. За първите 9 месеца на миналата година частните фондове загубиха над 1 млрд. лв. Причината бе сривът на борсите заради войната в Украйна. В края на 2022 г. все пак голяма част от загубите бяха възстановени, но главно благодарение на направените осигурителни вноски.
Тази криза доведе дори до изяждане на парите от внесените осигуровки в някои партиди, призна в интервю за “24 часа” шефката на “Доверие” и член на УС на асоциацията на пенсионните фондове Даниела Петкова. Финалните резултати на КФН за миналата година показаха, че средно всеки от осигурените е загубил по 178,69 лв. от личната си партида за втора пенсия.
Все пак за последните 24 месеца само един от фондовете има положителна доходност, показват данните на Комисията за финансов надзор. Това е фондът на “ЦКБ-Сила”, който е с положителни 1,29% доходност за последните 2 г.
Седем фонда са с отрицателна доходност,
която варира от минус 1,17% при универсалния фонд на “Пенсионно-осигурителен институт” до минус 4,51% при фонда на “ДСК-Родина”. В данните за доходността на КФН все още липсва фондът “ДаллБогг: Живот и Здраве”, защото той е на пазара от началото на тази година и все още няма 24 месеца история, за да му бъде изчислена доходност.
“ЦКБ-Сила” бе универсалният фонд, който мина сравнително леко през кризата от 2022 г., защото инвестира предимно в български фирми. А нашите борси не бяха засегнати толкова тежко от сривовете, предизвикани от войната в Украйна.
В последните три месеца обаче “ЦКБ-Сила” е увеличил портфейла си само с 67 млн. лв. и стойността му към края на юни е била 1,64 млрд. лв.
Реално огромната част от спестяванията за втора пенсия -
над 14 млрд. лв., са съсредоточени
в 4 от 9-те фонда Това са “Доверие”, чийто активи надхвърлят 4,7 млрд. лв., и “ДСК-Родина” (3,7 млрд. лв.), “Алианц” (3,58 млрд. лв.) и ОББ с 2 млрд. лв. Реално тези четири фонда съсредоточават 77% от спестяванията за втора пенсия.
С 1,66 млрд. лв. активи на пето място е фондът на “Съгласие”, а останалите са с доста по-ниски нива на натрупани активи.
Вероятно голяма част от новите 803 млн. лв. във фондовете обаче отново се дължат на осигурителни вноски, а не на оживление на борсите. Ако се е запазил средният размер на вноска от 90 лв. на месец, то постъпленията от тях би трябвало да са над 1 млрд. лв. за 3 месеца при 3,9 млн. осигурени. Реално обаче постъпленията от вноски са по-ниски, защото не всичките 3,9 млн. души се осигуряват редовно, като голяма част от тях са извън страната и имат реално направени по 2-3 вноски в партидите си. Така за първите три месеца на годината например постъпленията от вноски са малко над 500 млн. лв., колкото би трябвало да бъдат и през второто тримесечие.
Нарастването на спестяванията в пенсионните фондове главно от направените в тях вноски обяснява и защо 660 млн. лв., или 82% от общо 803 млн. лв. увеличение на портфейлите, са съсредоточени отново в четирите големи фонда. Просто те имат най-голям брой осигурени в тях хора.
Във второто тримесечие на 2023 г. пенсионните дружества все пак са започнали да инвестират по-активно спестяванията за втора пенсия и са се отказали от практиката да държат парите на каса. Изключение прави “Доверие”, при който увеличението на влоговете е с 20 млн. лв. и те реално достигат около 2% от активите на фонда.
“ДСК-Родина” обаче е намалил парите на каса, които в края на март надхвърляха 444 млн. лв., до само 165 млн. лв. И за сметка на това е вдигнал инвестициите си в акции и облигации.
“Алианц” също е намалил с 3% дела на парите на каса в активите си и се ги е прехвърлил към покупка на облигации - държавни и на частни компании.