Паметникът на Захари Стоянов ще е без светещи очи
Търсят необработена витошка морена, върху която да седне зад парламента със “Записките” на колене
Скулпторът държи в ателието си бронзова глава на Тодор Живков от участие в изложба за 70-годишнината на бившия Първи
Започнал 6-метров Васил Левски за Шумен, там счупили крака на гипсовата отливка
Паметникът на Захари Стоянов, който Столичният общински съвет одобри да се постави пред парламента, ще е без светещи очи и специални ефекти. Целта е на преден план да се изведе чисто човешката страна на писателя революционер, разказа пред "24 часа - 168 истории" скулпторът Иван Чолаков. В екип с художника проф. Пламен Вълчев и архитекта Димитър Младенов той спечели конкурса на инициативния комитет, оглавяван от номинирания от ГЕРБ за председател на Сметната палата Димитър Главчев.
Много хора се интересуват дали Захари Стоянов ще има някакви нестандартни детайли, имайки предвид монумента на цар Самуил до църквата "Света София", където Александър Хайтов акцентира върху идеята за ослепените войници.
"На всички казвам, че няма да има допълнителни ефекти, искаме да е максимално естествен", коментира Чолаков. Това е и идеята на инициативния комитет, който работи по въпроса от 4-5 години.
"Никъде в София няма паметник на Захари Стоянов, а той е знакова фигура за България. Минахме през различни етапи, докато се стигне до решението на Столичния общински съвет. Имаме план-сметка и набираме дарения.
Вероятно ще струва
около 100 000 лв.",
обясни бившият депутат Главчев пред "24 часа - 168 истории". Той и съмишлениците му намират подкрепа в различни политически групи в общината.
Стига се до предложение на съветници от всички партии. Сред тях са председателят Георги Георгиев, Грети Стефанова(ГЕРБ/СДС), Карлос Контрера (ВМРО), Ирина Йорданова (ГЕРБ/СДС), Грети Стефанова ("Демократична България") и Иван Таков (БСП).
Идеята минава през няколко етапа. В първоначалния паметникът е трябвало да се издигне в градинката "Кристал", не много далече от този на Стефан Стамболов. Но се оказва, че тя е в процес на обновяване по европроект и параметрите му изключват възможността да се правят промени по вече одобреното пространствено разпределение.
После идва коронавирусната пандемия и концепцията за монумент на Захари Стоянов е замразена, въпреки че има три класирани проекта. И тази година идва времето за реализацията на първия. Но вече на друга локация в София, заради което замисълът е преработен. Паметникът ще заема по-малко място, отколкото е било предвидено в началото, защото пространствата в градинката "Кристал" на ъгъла между "6 септември" и бул. "Руски" и това към северния вход на парламента са различни.
Поканени са
авторските екипи,
които са спечелили първа, втора и трета награда в предишния етап, и така е избран този на Чолаков, Вълчев и Младенов.
"За конкурса пред "Кристал" участвахме с два проекта. В единия Захари Стоянов стоеше изправен на фона на стъклени пана зад него, които изобразяваха страници. За мен лично
това е по-традиционен
подход,
който изисква съвсем различна обстановка. Бях категоричен, че трябва да направим и седналата фигура поне за себе си. Когато я предложихме, се хареса и на журито", разказа проф. Вълчев.
В автобиографията си той се представя като човек, надживял отредената възраст на гения, който се чувства неловко да припомня факти от нея. Професор е в Националната художествена академия от 2007 г. и е получил наградата на София за изобразително изкуство. Чолаков печели много призове на БНБ за юбилейни монети. Архитект Младенов пък е участвал в проекти за Западния, Северния и Южния парк, застрояване на "Люлин" 9, за центъра на София и други.
Тримата, които работят заедно за паметника на Захари Стоянов, смятат, че мястото срещу северния вход на Народното събрание предполага да се търси композиция с по-притихнал силует, опрял се на миналото ("Записките"), извърнал взор към бъдещето, пише в проекта.
Фигурата ще е излята от бронз. Цялостният монумент ще тежи около половин тон. Първоначално ще бъде по-жълт, после ще потъмнее леко, ще се окисли и ще стане истински, обяснява проф. Вълчев. Иван Чолаков ще започне подготовката върху скулптурната въртележка, която седи в средата на ателието му, с арматурата, около която ще извае с глина силуета на Захари Стоянов. За главата са използвали за модел няколкото известни снимки на революционера, а фигурата е творческо решение на колектива. Следва оформянето на гипсов калъп и накрая готовият продукт ще бъде предоставен на леяр.
Процесът е трудоемък
Когато е готова, композицията ще бъде закарана с камион до северния вход на парламента и ще бъде монтирана с кран. Работата ще отнеме около три месеца на Чолаков.
"Трябва човек да има настроение, но като цяло работя всеки ден - разказва той за професията си. - Когато чукам камък, се случва да се ударя. Този палец (показва левия) е ял много бой. Като се отплесна, и чукът отиде не в шилото, а в палеца, и скачам. Викам и продължавам."
Според проекта авторът на "Записки по българските въстания" ще държи на колене труда си, седнал върху истинска витошка морена. Скулпторът е харесал конкретен гранитен отломък, който да се вземе от местност край Бистрица. Идеята е да не бъде обработван, а да е
както го е създала
природата.
Камъкът ще е поставен директно върху тревата. Няма да го качат на пиедестал или постамент, защото искат писателят революционер да бъде в естествена среда.
"Преборих се с колегите от екипа, които искаха да бъде изправен, какъвто беше замисълът на всички останали конкуренти - разказа проф. Пламен Вълчев. - Аз държах да предложим по-човешка поза - да седне и да държи в скута си българската библия - "Записките"." Проблемът е да открием подходящ камък. Намерихме нещо, но не знам доколко ще ни удовлетвори. Този къс е полузаровен, трябва да се открие и тогава ще преценим. Предполагам, че ще се намери, може и от морените край Бистрица. Със сигурност няма да са от тези на Златните мостове, те са природен феномен. Аз лично съм виждал на различни места във и край София камъни, които може да свършат работа. Например при болница "Токуда" са извадили камъни, когато са я строили, и са ги подредили."
Според проекта височината на скулптурата ще е 1,70 метра, а в изправено положение би била 2,40 м. Ширината ще е около 1,30 метра. Отстрани ще има още две по-малки морени, на едната от които ще се издълбае името на Захари Стоянов, годините на раждането и смъртта му (1850-1889), а
отляво - изправен
лъв като на
възрожденските знамена.
"Той е бил и подпредседател, и председател на Народното събрание, така че мястото срещу северния му вход е много подходящо", коментира Чолаков.
В ателието му прави впечатление голяма бронзова глава на Тодор Живков. Оказва се, че стои там от 42 години. Чолаков участвал в обща художествена изложба по повод 70-годишнината на комунистическия лидер през 1981 г. в Ботевград.
"Тя е куха, бронзът е около 5 см - обяснява скулпторът, почуквайки по главата. - Темата беше да се покажат портрети на бившия Първи. Никой не е плащал за това, всеки сам си набавяше материалите. Аз работех в Института по изчислителна техника като дизайнер. Но за да ме приемат за член на Съюза на българските художници, трябваше да участвам в такива общи художествени изложби. Отне ми около два месеца." Чолаков не помни дали Тодор Живков е идвал на откриването.
След края на експозицията всеки си взел портрета и затова бронзовата отливка на Живков стои в ателието на Чолаков вече 42 г. До него е разположена главата на Емил Димитров, която е трябвало да бъде част от фигурата на певеца с кацнало на рамото птиче. Композицията е била предвидена за конкурс за паметник на изпълнителя на "Ако си дал" в родния му град Плевен.
Чолаков в екип пак с художника проф. Пламен Вълчев печелят първа награда в конкурса, но впоследствие съдебни саги водят до това, че е изпълнен проектът на плевенски скулптор. Фигурата се издига в центъра на града. А гипсовите отливки на Чолаков остават в ателието му.
"Работя в колектив в почти всички конкурси с проф. Пламен Вълчев, който е много добър портретист", добави скулпторът, в чието ателие изобилства от глави и фигури на Васил Левски. Те са в съавторство със същия художник. Още на входа Апостола ни посреща в цял ръст, облечен в турски войнишки шинел.
Част от крака му е
отчупена.
Статуята е от гипс, но е патинирана. Била е модел за друг конкурс - в Шумен преди 10-15 години.
Държали я пред общината и не се грижели добре за нея. Влачили са я, вместо да използват кран. Затова част от гипса в крака на Апостола се е отчупила. Фигурата е тежка около 40 килограма, а вътре има и арматура. Макетът, който стои в ателието на скулптора, е умален, целият проект е предвиждал Васил Кунчев да се издига на височина 6 метра.
Всичко това обаче са стари проекти. Чолаков сега чака да започне работа по паметника на Захари Стоянов. След одобрението на Столичния общински съвет остава само още една стъпка преди същинското изпълнение - Министерството на културата да каже "да".