Йълдъз Ибрахимова: Много ми е трудно да изпея любимата песен на съпруга ми Али Динчер, винаги започвам да плача
- Голяма чест за мен беше поканата във Франция за главната роля в джаз опера, казва голямата певица
- Ям сладолед, но никога преди концерт
Голямата певица Йълдъз Ибрахимова остави без дъх в края на миналата седмица публиката на джаз фестивала в Бургас, където бе специален гост на десетото му юбилейно издание.
В продължение на час и половина под съпровода на Живко Петров - пиано, ударни - Христо Йоцев, и Димитър Карамфилов - контрабас, певицата от световна класа разходи публиката си от импровизациите на Бах, през балканската, циганската музика, Гершуин, операта, за да стигне до впечатляваща вариация на българска народна песен.
Два пъти бе аплодирана на бис от бургазлии, които не искаха да се разделят с големия глас и артистично присъствие на сцената на експоцентър “Флора”.
Йълдъз Ибрахимова е родена в Силистра, но от началото на 90-те години живее в Турция. През 1993 г. се омъжва за турския политик от български произход Али Динчер, бивш кмет на Анкара, депутат. Той обаче умира през 2007 г.
- Г-жо Ибрахимова, как ви се струва бургаската публика, отдавна не сте идвали в града?
- Пях с голямо удоволствие. Изнасяла съм много концерти, но този за мен беше наистина незабравим.
- Заминавате за София, а родния си град Силистра ще посетите ли?
- Миналата година имах концерт там. Но няколко години преди това обиколих цялата страна с образователните концерти, които правех със съдействието на министерствата на културата и на образованието.
Имам много хубави спомени от тях, беше много вълнуващо и интересно. Години по-късно на мои концерти идваха ученици и ми казваха: “Знаете ли, че бяхте във вашия клас в училище и ни дадохте толкова много познания по музика.” Да чуя тези думи, за мен е най-голямата награда.
- От тези майсторски класове родиха ли се после музикални таланти?
- Има, но за съжаление, те са вече в чужбина.
- Експериментирате пеене в много стилове, добра основа ли е операта, която напоследък включвате в репертоара си като джаз импровизации?
- Тази основа, която ми даде музикалното училище и после консерваторията, ми беше много полезна.
Изнасяла съм концерти в повече от 50 страни, с много чужди музиканти, и навсякъде съм благославяла моите преподаватели в България, че са ми дали много добра основа.
- С лекота надскачате границите на определен стил и го смесвате с друг по един вълшебен начин. Може ли да оприличим вашата музика като world music?
- Може и така да се определи. Аз обичам да правя синтез.
- Някога чисто комерсиално не сте ли се изкушавали да превключите на поп музика?
- Никога.
- Дъщеря ви Суна продължава ли с контрабаса? Не е ли мислила да тръгне по вашия път с пеене?
- Не. Когато беше малка, правехме нейни записи на детски песнички, но се отдаде на контрабаса и продължава и до днес.
- Знаем, че покойният ви съпруг Али Динчер е имал една любима стара турска народна песен, но никога не сте я пели пред публика. Престрашихте ли се вече?
- Не, не, не. Какво да ви кажа - аз, като я запея, започвам да плача. Просто нямам сили да продължа.
- Пели сте на много престижни сцени, имате ли покани за участие сега?
- Имам предложения, но просто трябва да ги уточним. Да сме живи и здрави и отново да дойда в България.
- Обиколили сте целия свят. Къде публиката най-добре усеща джаза, който е специфично изкуство?
- Пред българска публика се чувствам много комфортно. Може би защото съм родена тук, израснала съм и съм получила образованието си в България. Концертите в родината са ми оставали незабравими спомени. Пяла съм и в САЩ, където има чудесни музиканти.
Във Франция повече мога да кажа с гордост, че преди 6-7 години бях поканена за главната роля в една джаз опера, което за мен беше голяма чест.
- Изкушават ли ви подобни проекти, след като експериментирате с класика, а напоследък и с опера?
- Осъщественото в България като ученичка и студентка си казва думата.
- Продължавате ли да не ядете сладолед, за да поддържате в страхотна форма гласа си?
- Ям го, но след половин час, докато се размекне. Иначе преди концерт - никога. Казвам и на моите студенти да пазят гърлото като очите си. Това е основният им инструмент, нямаме други резерви.
- На 71 години сте - изглеждате и пеете прекрасно. В България една от често обсъжданите теми са годините на Лили Иванова. Как ще го коментирате?
- За мен е важно как се чувства човек.