Какво да правим при хранително отравяне?
Хранителните неинфекциозни интоксикации са много чести остри състояния през летните месеци. Разглеждат се като последица от консумация на храна, съдържаща екзогенни (външни за организма) отровни вещества.
Разделят се на няколко групи:
От животински произход – риби, миди и други;
От растителен – гъби, горчиви ядки от някои плодове (кайсии), бакла, гъби, позеленели картофи (соланин);
От попаднали примеси в храната – плевели (мораво рогче и други), химически примеси;
От бактерии с условно-патогенни свойства и с токсини от бактериален произход.
Започват скоро след хранене и са резултат от нарушения и пропуски в основни хигиенни навици, както и от неправилно съхранение на хранителните продукти, което е благоприятна предпоставка за заразяването на храната, коментира доц. Людмила Нейкова, началник на Катедра „Токсикология” на Военномедицинска академия (ВМА).
Тя подчертава, че хранителното отравяне може да се случи на всекиго. Най-често са след консумация на неизмити плодове и зеленчуци, на гъби и неправилно съхранявани приготвени храни (развалени храни). Например, стафилококовите токсини са термо устойчиви (дори при кипене), което води до висок рискът за отравяне дори при термична обработка. В основата им могат да са токсо-инфекциозни и неинфекциозни причини¬тели. За нещастие невинаги е лесно тяхното разграничаване. През горещите летни месеци първите са по-чести, за тях са много характерни освен гаденето и повръщането, високата температура и многократните диарични изхождания, често с примеси на кръв и слуз. Тези интоксикации са в приоритета на колегите инфекционисти.
Втората група (неинфекциозните хранителни интоксикаии) са след употреба на месо, риба, яйца, млечни продукти и други, които са замърсени с бактерии, които проявяват токсичност само при определени условия (условно-патогенни) – например Ешерихия коли, бактерии в стомашно-чревния тракт на човек, които при грешка в диетата или други неблагоприятни условия водят до съответната симптоматика, пояснява токсикологът.
Първите симптоми се появят в рамките на средно 4-8 часа след консумиране на замърсена храна, а при ендогенната патогенна флора и по-късно и включват: колико-образни, поносими болки около пъпа и по хода на дебелото черво, гадене, повръщане и диария, различно изявени според тежестта на отравянето. Изпражненията са обилни и воднисти, със слуз, но без примес на кръв. При тежко протичане настъпва обезвод-няване на организма с понижаване на артериалното налягане и колапсни състояния. Някои хора могат да вдигнат температура, пулсът им да се ускори, кожата да е бледа, да имат отпадналост до тежка адинамия.
При данни за консумация на гъби, особено диворастящи и оплакванията да са групови (няколко лица в компанията), задължително трябва да се посети спешен медицински център или токсикологично звено. Отравянията се причиняват от токсини, които се запазват в храната независимо от нейната термична обработка и начин на консумация, казва още доц. Нейкова.
Характерно за тях е продължителният латентен период (от 8 до 30 часа след консумация), средно 10-12 часа, тъй като гъбните токсини не увреждат директно стомашно-чревния тракт, а черния дроб. Оплакванията са от гастро-ентерален синдром в първите 3-4 дни (гадене, повръщане, проява на диария, коремни колики, някои получават мускулни крампи, обезводняване, колапс и др.) като постепенно се засилват проявите от страна на черния дроб – тежест и умерена болезненост в дясно подребрие, пожълтяване на склерите, кожата, жълто оцветяване на урината. Често се засягат и бъбреците – намалява количеството на отделяната урина, повишаване на артериалното налягане до бъбречна недостатъчност, в най-тежките форми на протичане.
Не са редки и интоксикациите след консумация на морски дарове и риба. Често те могат да бъдат преносител на различни видове бактерии, в резултат на което започват стомашно-чревни оплаквания, които бързо водят до обезводняване и електролитен дисбаланс в организма.
Много често хранителното отравяне и стомашният грип се бъркат, тъй като имат сходни клинични симптоми и протичане: диария, коремна болка, гадене, повръщане и понякога повишена температура.
Разликата между тях е в източника на инфекция, пояснява доц. Нейкова.
Едно от първите неща, които е добре да се направят при хранително отравяне, е промивката на стомаха. Така най-бързо ще се премахнат токсините от тялото. За да се осъществи това е необходимо да се изпият около 1,0-1,5 до 2 литра вода или слаб разтвор на сода за хляб, след което се предизвиква повръщане. Същата стъпка може да се направи с активен въглен (обичайно се приема 1 таблетка на 10 кг тегло), съветва специалистът.
Хранителните отравяния много бързо дехидратират организма, затова е необходимо да се компенсира загубата на течност. Необходимо е пиенето на повече вода или още по-добре – на специални рехидратиращи разтвори, но задължително на малки порции и често. В противен случай рискувате да повърнете отново! Напитки, например безалкохолни и плодови сокове, не са препоръчителни, защото няма да помогнат а само може да увеличат диарията.
Пробиотиците също могат да помогнат за намалява-нето, както на продължителността на разстройството, така и на честотата на изхожда-нията. Ако предприетите мерки не дадат резултат и не настъпи подобрение, е необхо-димо посещение на лекар.
Посещението на спешен център или съвет от личен лекар ще определи правил-ния терапевтичен режим включващ: антиеметици (за облекчаване на позивите на гадене и повръщане); антидиарици (против диария) превентират риска от усложнения, като не се препоръчват при наличието на диария с примес на кръв или усложнена с висока температура; антибиотици - обикновено не се препоръчват, освен при особено тежка симптоматика или ако е изолиран бактериалният причинител.
В най-тежките и протрахирани форми на хранителни отравяния, при деца или хора със съпътстващи сериозни заболявания може да се наложи и лечение в стационарни условия.