Изкуствен подсладител, използван в 6000 храни и газирани напитки, може да е причинител на рак
- Обявяването на аспартама за канцерогенен ще разтърси хранителната индустрия
- СЗО днес казва дали хората трябва да го избягват
Изкуствен подсладител, добавян в хиляди газирани напитки, дъвки и нискокалорични храни, ще бъде обявен за потенциален причинител на рак, се твърди в доклад на Международната агенция за изследване на рака (МАИР).
Според вътрешни източници аспартамът ще бъде включен в списъка на Световната здравна организация като “възможно канцерогенен за хората”. Решението на СЗО се очаква да бъде обявено днес. Това става след мащабен преглед на безопасността на изкуствения заместител на захарта, включващ 1300 проучвания.
Конкретните продукти, съдържащи веществото, което
навлезе на пазара през 80-те
години на миналия век, включват диетичната кола, различни видове безалкохолни напитки, някои пасти за зъби, десерти и сиропи за кашлица без захар. То може да бъде намерено в още около 6000 храни.
Според учени всичко с надпис “диетично” или “без захар” със сигурност има изкуствения подсладител. Обявяването на аспартама за канцерогенен ще разтърси хранителната индустрия и ще засегне някои от нейните най-популярни марки, отбелязват експерти. Огромният стремеж към ограничаване на захарта през последните няколко десетилетия доведе до масовото използване на изкуствени подсладители като аспартам.
Някои медицински експерти веднага поставиха под въпрос решението на МАИР и определиха нейната система за класификация на канцерогенните вещества като “глупава”, а след това заявиха, че “дозата прави отровата”. Британското НПО Cancer Research UK побърза да излезе с изявление, в което настоя, че изкуствените подсладители като аспартама не причиняват рак.
Схемата за категоризирането на риска от онкологично заболяване, използвана за провеждане на изследването, се състои от четири групи:
Група 1 - канцерогенно за хората
Група 2А - вероятно канцерогенно за хората
Група 2В - възможно е да бъде канцерогенно за хората
Група 3 - не подлежи на класифициране
Точно тук обаче може да се получи объркване. “Категоризацията на МАИР няма да ни каже нищо за действителното ниво на риска от аспартама, защото не търси това. Тя само ни показва колко силни са доказателствата, а
не колко рисково е дадено вещество
за вашето здраве”, казва Кевин Макконуей, професор по статистика в Open University.
Системата е възможно да се използва, когато има ограничени доказателства при хора или данни от експерименти с животни. В нея още са включени и дизеловото гориво, никела, алое верата и множество химически вещества.
“Подчертавам обаче, че доказателствата, че тези неща могат да причинят рак, не са много силни, иначе те щяха да бъдат поставени в група 1 или 2А”, допълва професор Макконуей.
Класификациите на МАИР са създавали объркване и преди, за което са критикувани, че правят ненужна паника. Например е имало предупреждения за рак, отнасящи се до червеното месо, които се подкрепят от СЗО. Дори бяха публикувани доклади, които го приравняваха по вредност с тютюнопушенето.
Тогава учените, провели въпросния анализ, твърдяха, че при всеки 100 души, които изяждат допълнително 50 г бекон към вече консумирания всеки ден до края на живота им, един от тях ще развие рак на дебелото черво.
Междувременно промишлените корпорации протестираха, че становището на агенцията се състои от “широко дискредитирани изследвания”, които “противоречат на десетилетия висококачествени здравни проверки”.
Решението на МАИР, което предстои да бъде обявено публично, има за цел само да прецени дали дадено вещество представлява потенциална опасност, или не въз основа на всички публикувани доказателства. То не взема предвид колко от продукта може да се консумира безопасно от даден човек.
Предупреждението е направено от Съвместния експертен комитет по хранителните добавки към СЗО и Организацията по прехрана и земеделие (ОПЗ). ОПЗ също преразглежда употребата на аспартам и ще обяви заключенията си в деня, в който МАИР оповести решението си - 14 юли.
От 1981 г. се смята, че аспартамът е безопасен за хората
в определени количества. Например възрастен човек с тегло 60 кг би трябвало да изпива между 12 и 36 кутии диетична сода - в зависимост от количеството аспартам в напитката - всеки ден, за да бъде изложен на здравословен риск.
Говорител на МАИР заяви, че заключенията на експертите от съвместния комитет с ОПЗ ще останат поверителни до юли. Но добави, че те се допълват и разкритията ще бъдат първата стъпка към разбирането на канцерогенността.
Рик Мъмфорд, заместник главен научен съветник на Агенцията за хранителни стандарти на Обединеното кралство, заяви, че органът ще проучи внимателно докладите, но “нашето мнение е, че безопасността на този подсладител е оценена от различни научни комитети и той се счита за безопасен при сегашните разрешени нива за употреба”.
Едно проучване в началото на 2000 г. свързва подсладителя с ракови заболявания при опити с мишки и плъхове, но резултатите са критикувани, а други проучвания върху животни не са установили такава опасност.
Миналата година изследване, обхванало 105 хил. души, сравни хора, които не са консумирали подсладители, с такива, които са употребявали големи количества. Високите нива сладки изкуствени вещества, включително аспартам, са свързани с по-голяма опасност от онкологични заболявания, но има много разлики в здравето и начина на живот между двете групи.
“Аспартамът е една от най-подробно изследваните съставки в историята,
като над 90 агенции за безопасност на храните в цял свят са заявили, че той е безопасен. Има хора, които не могат безопасно да консумират аспартам. Това са хората с наследствено заболяване, наречено фенилкетонурия, или PKU. Техният организъм не може да метаболизира химичен компонент на аспартама”, обясни Франсис Хънт-Ууд от Международната асоциация на производителите на подсладители.
Онкологът д-р Джесика Джоунс пък каза, че връзката между аспартама и рака остава неясна. Въпреки това тя съветва хората да се откажат от содата и газираното и да ги заменят с вода или чай.