А при катастрофа кой ще е виновен - шофьорът или създателят на софтуера?
Има ли нещо, което да ни изненадва в данните на проучването на изследователския център “Тренд” по поръчка на “24 часа” във връзка с отношението на българина към изкуствения интелект? Със сигурност не. Темата за изкуствения интелект е специфична, трудна за разбиране, а дори, бих казала, трудна за осмисляне за част от хората. 37% от българите например посочват, че не знаят какво представлява изкуственият интелект. Независимо че по един или друг начин всички имаме досег с него. Разделено е общественото мнение и по отношение на използването на изкуствения интелект като цяло. Според американско изследване на Pew Research (2018)е 72% от американците изразяват притеснения относно изкуствения интелект и роботите. Всъщност страховете са генерирани в няколко посоки – от това, че изкуствения интелект ще заеме нашето работно място, до това, че ще започне да притежава все повече човешки качества
или ще стане все по-неконтролируем
от човека. И двата аспекта тревожат достатъчно хората.
Според 45% от българите изкуственият интелект ще доведе до загуба на работни места. И в този контекст 37% споделят страхове, че изкуствения интелект може да замени човешкия труд в сферата, в която работят. Подобни
страхове се отчитат не само сред българското общество
Силно недоверие към употребата на изкуствен интелект се отчита в голяма част от тестваните сфери (финансови услуги, образование, медицина и т.н.). В най-голям дял българите биха се доверили на употребата на изкуствен интелект във връзки с клиенти/колцентрове, а в най-малък дял на самоуправляващи се превозни средства. Използването на изкуствения интелект в различни сфери поставя много въпроси и липсата на отговори със сигурност би провокирала по-скоро негативни оценки в обществените нагласи по тази тема. Прост пример в контекст са самоуправляващите се превозни средства - кой е виновен при евентуална катастрофа – създателят на изкуствения интелект, потребителят или друг?
Преди няколко месеца лауреат на престижния фотографски конкурс Sony World Photography Award се отказа от наградата си и призна, че
спечелилата “негова” творба всъщност е менте, създадено от изкуствен интелект
Това е само един малък пример за въпросите с моралните и етичните аспекти, свързани с използването на изкуствен интелект. А бързото развитие на технологиите ще постави още повече такива въпроси и притеснения в обществените очи.
В контекста на липсата на разбиране и въпроси без отговори 57% от българите са на мнение, че изкуственият интелект трябва да бъде регулиран, за да не създава опасности за хората. В едно световно проучване на Edelman Trust Barometer (2020) 60% от хората по света смятат, че властите трябва да правят повече, за да регулират технологичните компании и изкуствения интелект. В същото проучване 61% от хората са обезпокоени от това, че технологията се развива твърде бързо и те нямат възможност да разберат и да се адаптират към новите изменения.
Преди няколко седмици бях свидетел на разговор между клиент и служител на банка, който беше свързан с това, че все още имат възможност да се виждат, докато не е дошъл изкуственият интелект. Нагледен, малък пример за тези страхове и незнание. И проучването на “Тренд”, и различни проучвания в световен мащаб ясно показват безпокойство от развитието на изкуствения интелект. Със сигурност е необходимо да се направи много в тази посока, така че ползите от този скок на човечеството да бъдат осъзнати повече от негативните.