Утехата Вазов

10.07.2023 16:31 Георги Господинов, писател
Иван Вазов

Има писатели, които измислят личните спомени на един народ. Вероятно във всяка литература е така. В нашата, струва ми се, това е Вазов...

Ако народите наистина сънуват, то някой непременно пише техните сънища. Нашите сънища могат да бъдат писани поне от трима големи – Ботев, Яворов и Вазов. Има значение в чий сън пребиваваш. И в чии безсъници. ...

Пред Ботев винаги сме във вина. Яворов ни препраща в бездните на собствените ни травми. Къде в тази света троица на българската литература е Вазов?

Вазов е голямото българско утешение. Големият български утешител.

Знам, че този отговор не е юбилеен, не е достатъчно патетичен. Утешението не се смята за героически жест. Героическо в тукашния канон винаги е било друго.

Нека го кажа пак. Вазов е голямото българско утешение. Първо, утешението, че имаме литература във всичките й родове и жанрове, написана „в чистий блясък” на българския език. Често го изричаме, но дали можем да си представим наистина какво означава да работиш във всички жанрове на една прохождаща литература, да поставяш основи, да си ковач на образцови форми, без да имаш готови образци пред очите си. В работилницата на българския език и на българската литература всички сме чираци на Вазов.

Второ, има времена, когато литературата трябва да окуражава, да зове, да решава проблеми на нацията. Това са по-лесните времена. Вазов е минал през тях. Но истински голямата литература се познава след „гърма на победите”, когато ентусиазмът е изчерпан и „линее нашто поколение”, а героите са забравени. В заглавия като „Тъгите на България”, „Епопея на забравените”, в стонове като „разгром на моя свят дочаках...” е онзи Вазов, който също ми се ще да честваме. Вазов, който има сълза за всеки. При когото можеш да отидеш, като охладнее вярата ти тук и сега, „под нашето небе”. Защото той е познал и разочарованието, и разгрома, макар юбилейно винаги да го рисуваме като вечно пиян от българско щастие. Само да спомена, че последният ред на едно от най-светлите, любовни към отечеството стихотворения, писани някога - „Отечество любезно, как хубаво си ти...” , та последният ред гласи: „и ние в тебе, майко, ще умрем чужденци.” В скоби, като говорим за Вазов, нека признаем правото му на тъга. Защото само при позналия тъгата и разочарованието можеш да намериш утеха за собствената си тъга.

Рядко, да не кажа почти никога, български писател не се е радвал още приживе на толкова топло и дълго признание в собственото си отечество. Много е трудно да продължиш да живееш с товара на такова признание и любов. Вазов го е направил достойно.

из "Невидимите кризи"

Други от Лични

Полезни идиоти подават на Румен Радев въжето, на което ще бъдат обесени

Каквато и да е била мотивацията на ДБ да не гласуват на балотажа за избор на председател на НС в сряда, тяхното поведение съхранява шанса за търсене на изход от блокадата на националните институции -

След ковид ваксините са зачестили случаите на рак при млади хора? Няма такова нещо

Отново и отново се сблъскваме с изказвания на лекари, че след "Ковид ваксинацията са зачестили раковете при млади хора". Няма такова нещо във връзка с ваксините - нито за Ковид, нито срещу нещо друго

Украйна ще победи, а не последният имперски призрак, надвиснал над Европа

1000 дни руска агресия в Украйна. Конфликт, в който здравият разум, интересът и моралът имат пълно съвпадение. Защитавайки Украйна с всичко, с което може да допринесе, един честен човек

Завещание на седмицата: Каня ви на преговори за правителство

Шоуто в 51-ия парламент - три сили канят на разговори поотделно, три жалби за касиране на вота Здравейте! Каня ви на преговори за правителство. Защо? Защото ми се струва

"Временните" паузи в ЕС зачестяват - последствията не са за подценяване

Когато всичко върви ОК сме "европейци", когато е на зле, отново сме "французи", "германци", "холандци"... След Германия и Франция, тази седмица Холандия също обяви

>