Мръсните тайни на БГ история: Анна Карима смята Анко Сакъзов за "интелигент с турско възпитание"
Съпругът й създава Българската работническа социалдемократическа партия (БСДП) и Българския земеделски народен съюз (БЗНС)
Той е роден в Шумен през 1860 г., а баща му е амбулантен търговец, тя пък – в украинския град Бердянск през 1871 г., където баща й се преселва, заради участието си в националноосвободителните борби, а майка й е украинката Степанида Музиченко.
Когато тя е на 18 години, стават семейство, което е едно от най-атрактивните и одумвани в стара София.
Те са писателката Анна Велкова, приела псевдонима Карима, и Янко Сакъзов, основател на Българската работническа социалдемократическа партия (БСДП) и Българския земеделски народен съюз (БЗНС).
В края на август 1895 г. младият Яворов отива в София, за да се яви на изпит за актьор. По това време той е пленен от идеите на социализма, чете сп. “Ден” и решава да се запознае с редактора му Янко Сакъзов.
Минава покрай Черната джамия, сега църквата “Свети Седмочисленици”, и под тежестта на тъжната й история в главата му узрява стихотворението “Пред тъмничний зид”. После продължава към редакцията на списанието. Точно пред входа вижда Сакъзов с жена си, притеснява се и се отказва от намерението си. От тази случка се подразбира, че не редакторът, а съпругата му е стъписала бъдещия голям, но и трагичен поет.
Още през 1878 г. Янко Сакъзов е отишъл в Одеса да учи в Духовната семинария. Там от Цариград пристига и Димитър Благоев, а в една стая живеят и с Трайко Китанчев – поет, публицист и по-късно деец на Демократическата партия. Двамата препоръчват на Сакъзов да чете и изучава руските революционни демократи Чернишевски, Добролюбов и Писарев.
След това заминава за Петербург, изучава естествена история в Германия. Половин година през 1883-а се посвещава на биология в Лондон, а на следващата е в Париж в дебрите на литературата и художествената критика.
Връща се в родния си Шумен и става учител по естествени науки и история. Прави и първите си опити в политиката. След това отива в София и с Трайко Китанчев обсъждат създаването на социалистическо списание. Китанчев му обяснява какви ще са неволите на такова начинание и между другото споменава, че в София вече е и
Димитър Благоев, изгонен
от Русия за
разпространяване на
социалистически идеи
Той пък вече е издал две книжки на “Съвременний показател”. Когато Благоев изпраща Сакъзов на гарата, виждат група железничари и той му казва: “Това са бъдещите съзнателни пролетарии”, на което Сакъзов отвръща: “Митьо, не виждаш ли, че те са вързани в работата за хляба, та забравят другото.”
След Съединението и Сръбско-българската война Сакъзов се връща в родния си Шумен. За новата учебна година издейства учителско място и за Димитър Благоев, който, едва започнал работа, е уволнен за разпространение на социалистически идеи, а Сакъзов – заради природно бедствие, сполетяло града заради неговите уроци по биология.
За да е разбираем за учениците, в часовете по биология Сакъзов правел дисекция на живи жаби и птици, за да покаже какви са органите им. Това предизвиквало доста почуда и възмущение у достопочтените шуменски граждани. Търпението им обаче преляло, когато едно агне станало жертва на жаждата за знания.
Янко Сакъзов събрал
учениците от горните
класове, закачил живо
агне на ченгела и започнал
да го дере
Агнето пищяло, учениците седели уплашени, а учителят най-спокойно дерял кожата му. Изведнъж откъм Кьошковете се задал буреносен облак, над града се изсипала градушка колкото яйце и потрошила къщи, плевни, ниви, прозорци, животни и плод на дърво не останал.
За това нещастие шуменци обвинили даскала, който разгневил майката природа, засипали го с люти клетви и го изгонили от училището. Това обаче не трогнало кой знае колко Сакъзов и той не само станал помощник на шуменския прокурор Христо Тодоров, но и се оженил.
Анна Карима, едва завършила училище, отишла в Шумен, където двамата й по-възрастни братя били офицери, срещнала красноречивия Янко Сакъзов и скоро се оказала в одеждите на млада булка. Съпругът и скоро след сватбата обаче предприел пропагандаторска обиколка и през Търговище, Котел, Сливен, Казанлък и Габрово стигнал до Търново. По-късно ще каже за тези си срещи и първите социалисти в тези градове, че “всичко това било под влияние на Русия”.
Всички те били на държавна служба, били брадясали и с разрошени коси, ходели с вдигнати яки на балтоните и саката и с развързани обувки. Скоро след това започва да издава социалистическото списание “Ден”. През това време Анна Карима е оставена при властната си свекърва, която била непоколебимо убедена, че
една съпруга трябва да
стои край огнището и да
гледа деца, а не да гони
литературни химери
След няколко месеца съвместният живот на снаха и свекърва се оказал невъзможен, Анна си събрала малкото багаж и заминала за Плевен, където станала прогимназиална учителка.
Факт, който донякъде оправдава свекърва й, е, че в трети гимназиален клас в града имало само 4 ученички.
Това никак не обезсърчило Карима и след няколко месеца тя основала в Плевен женското дружество “Развитие”, чиято основна цел бил интелектуалното издигане на жената и нейното образование. Спомнейки си тоя етап от нейния живот, тя ще признае: “Женитбата ми (на 18 години) за интелигент с турско възпитание и с много лоша свекърва ме накара
по мой си начин
да подиря
спасението на
поробената
беззащитна жена.“
По това време пък Сакъзов се завърнал в Шумен, където пристигнал и Димитър Благоев. Двамата оборудват печатница и започват да печатат в нея “Ден”, както и да обсъждат създаването на социалистическа партия в България. Сакъзов поддържа връзки с Карл Кауцки в Щутгард и Пол Лафарг в Париж. Те ще продължат до края на живота му и са особено активни по време на Първата световна война.
През лятото и Карима се прибрала в Шумен, но съпругът й пак тръгнал по партийни дела из страната. Тя не скръстила ръце, а започнала да издава “Почивка”, което посветила на идеите за равенството между жената и мъжа.
Янко Сакъзов и Благоев пък вече оживено спорят дали социалистите да се обединят в партия, или в съюз. През лятото на 1892 г. в Пловдив е свикана конференция на социалистите от страната.
Групите от София, Шумен, Габрово, Казанлък и Севлиево са за името съюз, който ръководи Янко Сакъзов, а останалите – за партия под ръководството на Благоев. През януари 1894 г. двамата уговарят “единство”. Заедно с търновеца Никола Габровски подготвят общ конгрес за обединение, написват устав и програма и решават да издават вестник “Социалист”. На изборите през 1894 г.
Никола Габровски и Янко
Сакъзов са избрани за
народни представители и
са първите социалисти
в Народното събрание
Различията, макар и вече недемонстрирани, между Благоев и Сакъзов остават. Благоев смята, че партията трябва да е само на работниците, докато Сакъзов има по-широко разбиране, че в нея могат да членуват занаятчии, земеделци, интелектуалци.
Това го кара да преведе и отпечата в България книгата на Карл Кауцки “Земеделският въпрос” и през 1899 г. да работи по програмата на БЗНС и да произнесе встъпителното слово на конгреса в Плевен. Различията му с Благоев остават и през 1903 г. на конгрес в Русе партията се разцепва на широки и тесни социалисти.
Янко Сакъзов умира на 2 февруари 1941 година в София. На погребението му речи държат социалдемократи и демократи, земеделци, комунисти и радетели за освобождението на Македония.
Веднага след основаването на БРСДП Анна и Янко се преместват в София. Съпругата не стои по-далеч от мъжа си и започва да работи за обединение на всички съществуващи дотогава женски дружества. След три години
основава националното
Женско образцово
дружество, прераснало
в Женски съюз
Сред първите му задачи е допускане на жените до преподавателски длъжности в университета. Тогава публикува и разказа “Алибеговица”. Пенчо Славейков го прочита и пише, че Карима можела да стане Карисима (най-скъпа – б.а.) на българските читатели.
През 1900 г. е в Париж и със съдействието на княгиня Вишневска, внучка на Виктор Юго, но омъжена за руснак, организира първия митинг в чужбина в защита на българската кауза в Македония. След като се връща в София, пише на руски драмата си “В Балкана”, която скоро след това е поставена в Петербург.
През 1903 г. Анна Карима и Янко Сакъзов се развеждат, въпреки че имат три деца – Надежда, Иван и Евелина. Майката и бащата ще надживеят първите две от тях. Надежда умира през 1918 г., а Иван Сакъзов - първият български стопански историк и доцент в Софийския университет, приключва жизнения и творческия си път на 40 години през 1935-а. След развода Ана Карима е назначена за учителка в Трета девическа гимназия със заповед на министъра на народното просвещение Иван Шишманов. По това време се играе и пиесата й “Загубен живот”.
През 1906 г. се отказва от председателското място на Женския съюз заради министерско ходатайство за една от заместничките й. Тя пък е Екатерина Каравелова. След две години обаче основава нова женска организация със същото име.
През 1916 г. Карима открива първото в България девическо търговско училище, на което Министерството на народното просвещение дава статут на гимназия. На два пъти е в Париж - след Междусъюзническата война и след атентата в “Света Неделя” през 1925 г., и агитира в Лигата по правата на човека за защита на България.
Заради миротворческата й дейност през 1925 г. министър-председателят Александър Цанков затваря девическата търговска гимназия и тя остава без средства. Станала е и подсъдима по Закона за защита на държавата, но емигрира в родния си Бердянск, а оттам в Истанбул. Следващият министър-председател Андрей Ляпчев спира наказателното дело срещу нея и тя се завръща в България.
Основава Съюза на българските писателки, но Министерството на вътрешните работи отказва да утвърди устава му и той не е регистриран. Между 1928 и 1939 г. се прехранва изцяло с литературен труд.
Целият й живот показва, че е постигала успехите си с борба. Умира на 6 март 1949 г. от инфаркт в “Славянска беседа”.
Писателят Иван Кирилов за
живота й с Янко Сакъзов
Текстът е от 1903 г. Иван Кирилов и Петко Тодоров, съграждани и приятели от Елена, се разхождат по улица “Солунска”, “когато пред нас застана Лудогоров”, пише Кирилов. Родоначалникът на социализма се връщал от пазар, носел голям сак със зеленчуци, спрял и се заприказвал с Петко Тодоров, когото познавал много добре. Той от своя страна му обяснил, че тръгнали с Кирилов “на поклонение у Карима”. Оказало се, че тя и мъжът й са напуснали прашната София и отишли на летуване в Панчарево, където наели двуетажна къща. Пристигат в селото с файтон.
Карима още на портата започва разговор с Тодоров и изразява радост, че ще се срещне “с нов писател”. Кирилов пък е щастлив, че най-после ще се запознае с известната редакторка на “Почивка” и авторка на разкази, “които намираха прием в първите ни списания”. От цялата компания само Сакъзов гледал като Аристотел на учениците си, когато започвали да му разясняват философски въпрос, който и на тях не бил ясен докрай.
Сядат край масата, Карима ги гощава с овнешки котлети и съпругът й ехидно казва, че те били по-хубави от преводите й в “Почивка”. Тя му отвръща, че щяла да готви котлети за добри гости с по-голямо удоволствие, отколкото да пише “вестникарски ситнежи”. Сакъзов обаче не пропуска случая пак да се заяде и подхвърля, че Карима безспорно ще се научи да пише добри разкази, но преди това трябвало да разбере как се мият дъски. Тя пък му отвръща, че той трябва да се научи как навреме се носи зарзават, та да стане вкусен обяд. Съпругът й омеква и казва, че след 20 години може би и жена му ще достигне ранга на Жорж Санд.
Тази случка е показателна за отношението на съпруга социалист към съпругата му интелектуалка.
Поздравителен адрес на Иван
Вазов към Анна Карима
През 1921 г. в Народния театър се чества 30-годишната творческа и обществена дейност на Анна Карима. Иван Вазов й праща поздравителен адрес. Ето какво четем в него: “За да се съди за културата на един народ, трябва преди всичко да се види нивото на развитие, до което е дошла жената в тая страна. Изхождайки от тая мисъл, аз не мога да не вярвам в бъдещето на нашия край, щом имаме жени като Анна Карима. Тя носи в себе си всички елементи на жизнеспособност, трудолюбие и неизчерпаема енергия. Нека прочее поздравим Анна Карима като наша вяра в бъдещето, като майка на това, което ще дойде.”