Пожарът с цените угасна - време за стратегия кой ще прави тока
Политиците трябва да решат дали въглищните централи ще бъдат заместени от нови ядрени реактори, или ще се разчита на възобновяеми източници
Затоплянето на времето, новите ВЕИ мощности и осигурените доставки на газ укротиха страстите около скъпата енергия. Спомен остана късната есен на 2022 г. с цени на тока над 1000 лева на борсата, а тези на газа - повече от 350 лв.
Рекордните стойности донесоха гигантски печалби на енергийните предприятия. Домакинствата, с изключение на газифицираните, почти не усетиха проблем, защото са с регулирани цени, които и за тока, и за парното останаха непроменени. Всички потребители обаче платиха през цените на стоките, въпреки че държавата даде няколко милиарда лева компенсации на бизнеса.
От началото на тази година енергийните цени вървят надолу. Газът например през април бе 109 лева, а за юни Комисията за енергийно и водно регулиране утвърди 65,82 лв. Доставките след спирането на руския газ вече са осигурени за години напред.
При тока тенденцията е същата - над 200 лева за мегаватчас рядко може да се видят на борсата, а вече на няколко пъти в определени часове имаше и нулеви цени.
Да, пожарът е изгасен, но това не означава, че е решен въпросът как ще се развива енергетиката ни занапред. Още повече че част от отговорите са политически - партиите в парламента трябва да решат за енергийния микс, който да удовлетвори с цената си бизнеса и домакинствата.
Ако ангажиментите по българския план за възстановяване не бъдат променени, съвсем скоро - до началото на 2026 г., страната ни ще трябва да намали с 40% отделяните вредни емисии при производството на ток. Което означава само едно - ограничаване на въглищните тецове, които сега дават между 40 и 60% от тока. Изчисленията показват, че тези 40% спестяване на емисии означава 50% намаляване на въглищните мощности. И трябва да се реши с какво ще бъдат заместени.
Единият вариант е с ядрен ток. У нас има проекти за 4 нови блока по 1000 мегавата, от които засега консенсус има за два в АЕЦ “Козлодуй”.
В средата на юни “Уестингхаус електрик” подписа договор с “АЕЦ Козлодуй - Нови мощности” за предварителни инженерни дейности за изграждане на нов реактор с технологията AP1000 на площадката на АЕЦ “Козлодуй”. Започва оценка на възможностите за интегриране на българската индустрия в проекта за изграждане на нова ядрена мощност и за използване в максимална степен на съществуващата инфраструктура. Според позицията на “Уестингхаус” това е най-модерната технология в света за АЕЦ, която ще осигури чиста и надеждна енергия.
В момента на площадката в Козлодуй работят 2 реактора с руска технология. През декември 2022 година “Уестингхаус” подписа 10-годишен договор за свежо ядрено гориво за един от блоковете, като доставките ще стартират през 2024 г.
Според енергийни експерти “Уестингхаус” няма да строят, а ще предоставят технологията. Имало 7-8 компании, които могат да построят такава централа у нас, като това да стане за около 5 години.
Не е изоставен и проектът за АЕЦ “Белене”, където може да има два блока с френска технология, като се използва сегашното оборудване.
Но и в двата варианта става въпрос за предпроектно инженерингово проучване. Решенията за строителство на такъв тип стратегически обекти могат да бъдат взети от Народното събрание. А целта на предпроектните проучвания и анализи е да се установят всички технически и икономически параметри на нови ядрени мощности, включително и какви са опциите за използване на съществуващото оборудване. Така би трябвало окончателното решение за развитие на проектите да е базирано на реални технико-икономически показатели, а не на политически пристрастия.
Втората възможност е въглищата да бъдат заместени от фотоволтаици, вятърни централи или геотермална енергия. България има значителен потенциал за вятърна енергия особено по крайбрежието на морето и в планинските райони. Но още няма решение къде и как ще се съхранява токът от тях.
Инсталираните ВЕИ мощности в България в момента надхвърлят 1800 мегавата, а до края на годината се очакват още 500-600. Предвижда се до 2050 г. да бъдат пуснати общо 12 000 мегавата и трябва да бъдат осигурени и батерии за тях. А все още не е ясно на каква стратегия ще заложи страната ни - на малки батерии в близост до предприятията или на големи комплекси, където те да са съсредоточени, а до потребителите да се изгражда преносна мрежа. Има и вариант за помпено-акумулиращи водноелектрически централи (ПАВЕЦ), които всъщност са най-големите батерии. А излишната електроенергия от ВЕИ би било рентабилно да се използва за производство на водород за транспорта и индустрията.
Според статистиката общата инсталирана мощност на въглищните електроцентрали у нас е около 5,4 гигавата. Ако за база се вземе коефициент на усвояване на слънчевата енергия около 15-20%, излиза, че за тяхното заместване със слънчева енергия ще са необходими мощности от 27 до 36 гигавата.
По груби сметки, за да се заместят въглищните централи с екологично производство от фотоволтаици, вятърни мощности, биомаса, геотермална енергия и батерии за съхранение на ток, в следващите 10 години ще са необходими минимум 15 млрд. лева инвестиции.
При задаващия се бум на зелен ток крещяща става нуждата и от добра свързаност на мрежите със съседните страни и с цяла Европа. Ще са нужни и значителни инвестиции за модернизацията на мрежите, дигиталното им управление и защитата им от кибератаки.
Не бива да се подценява, че макар и отричани, защото цапат, въглищата са български ресурс и са част от енергийната ни независимост. Тецовете гарантират сигурността на доставките и предоставят важни услуги по поддръжка стабилитета на цялата енергийна мрежа. И всяко едно ограничение на услуги или производство би могло да застраши сигурността на доставките.
Освен това има и варианти, при които използването на въглища да се намали, без от това да страда производството. Като например изгаряне в комбинация с биомаса или отпадъци, което ще свие емисиите въглероден двуокис. Друга възможност е да се правят инвестиции в съществуващите мощности за повишаване на ефективността, за да може с по-малко въглища да се произвеждат същите количества ток.
Според анализ на Американската търговска камара в България, изготвен според сегашния енергиен микс на България и целите на ЕС за нулеви емисии през 2050 г., има няколко сценария къде да бъдат насочени инвестициите. Но при всички се посочва, че за да се гарантира сигурността на доставките и стабилността на системата, е необходимо въглищните централи да работят поне до 2030, а по-добре до 2035 г.
Причината - повечето от инвестициите във ВЕИ, необходими за декарбонизиране на енергийния сектор на България, които същевременно да гарантират сигурността на доставките, не са рентабилни само въз основа на приходите от пазара.
Трябва да се отчете и фактът, че в момента въглищните централи дават работа пряко на 20 000 души, а общо 100 000 са ангажирани в мините и спомагателни дейности. За тези хора е нужна програма за заетост, ако се стигне до пълното затваряне на тецовете.
България вече води преговори с Брюксел за промяна на поетия ангажимент за намаляване с 40% на емисиите при производството на ток. Официално предложение от страната ни обаче още не е изпратено. Внесени са по новия инструмeнт REPowerEU шест проекта, които допринасят за декарбонизацията. Сред тях е модернизация на системата на ЕСО, за да могат да се включат повече ВЕИ мощности. Тоест за новото правителство остава да реши каква позиция ще изпрати официално за намаляването на по-малко от 40% на емисиите.
Остава надеждата, че политиците ще вземат стратегически верни решения, за да не се окаже, че след няколко години на България ще се налага да внася ток, след като в момента е един от големите играчи при износа за Балканите.