Драгомир Димитров: Путин ще стане още по-агресивен
- Не можеш да влияеш на ръководството на спецслужбите и да очакваш резултати, казва бившият шеф на разузнаването в интервю за "24 часа"
- При първите санкции “Магнитски” бе включен бивш служител на наша служба, може би това отговаря на въпроса вярват ли ни съюзниците
- Още 2015 г. започнаха руските атаки срещу България, включително и срещу министър-председателя
- Г-н Димитров, театър ли бе, или първо пропукване на режима на Путин метежът на Пригожин?
- Няма да използвам нито едното, нито другото определение. И да е имало известно пропукване на режима, е рано да се правят прогнози в тази посока. Безспорно имиджът на Путин като властелин след опита за метеж на “Вагнер” до известна степен се срина. Решителността му да действа твърдо продължи по-малко от един ден. А въстанието на “Вагнер” същевременно засили екстремистката опозиция. Нито един от видните олигарси не се изказа публично категорично в подкрепа на Путин. Руският президент раздуха конфликта между “Вагнер” и министерството на отбраната и успя да реализира конкретни тактически цели - Евгений Пригожин вече няма да му тежи толкова много и да му създава проблеми, тъй като ЧВК “Вагнер” трудно ще продължи да съществува в същия си вид. По този начин ще успее да внесе известно успокоение към Запада по отношение на участието на групировката в Африка и Близкия изток.
- Очаквате ли Путин да успее да заздрави хватката си подобно на Ердоган, или до шест месеца ще видим нова руска революция, каквито прогнози се чуха?
- Не считам, че на този етап трябва да правим подобни прогнози и да очакваме нова руска революция. Трябва да погледнем разликите. Ердоган остави нещата да отидат малко по-далеч и действа по-твърдо и по-решително. Но както Турция тогава, така и сега Русия не трябва да се изключва от геополитическите реалности. Не бива да се прави и пълен паралел по отношение на вътрешнополитическото положение при Ердоган и това в Русия. Според мен трите колони, на които се крепи режимът на Путин, поне до момента са доста стабилни. Апаратът за сигурност е особено стабилен. Олигарсите също. Те донякъде са компрометирани в целия свят, не се чувстват най-добре в това си амплоа, но въпреки това за момента нямат друг вариант. Политическата колона също стои стабилно. За мен Путин е разполагал с предварителна информация за плановете на Пригожин и го е оставил да стигне малко по-далеч, но не толкова далеч, колкото бяха нещата в Турция. Това се потвърждава и от реакциите на нашите западни партньори. Те бяха доста премерени в деня на метежа и никой не се ангажира с конкретни оценки. ФСБ и ГРУ не може да не са упражнявали контрол върху “Вагнер”, особено когато става въпрос за финансирането на групировката. Включително и корупционните сделки се наблюдават внимателно и не бих подхранвал надежда, че тези вътрешнополитически процеси ще помогнат на Украйна. Путин ще подходи още по-агресивно, за да докаже, че армията владее ситуацията. И ударите срещу цивилни цели в Украйна ще станат още по-брутални. Бих цитирал един от водещите експерти по сигурността в Германия - проф. Волфганг Ишингер, председател на фондация “Мюнхенска конференция за сигурността”. Той каза: “Конфликтът в Украйна следва да се гледа като един маратон, а не като бягане на 100 м.” Русия няма никакъв интерес да приключи този военен конфликт. Според мен руската страна ще започне да води сериозни преговори едва когато у Путин узрее мисълта, че продължаването с военни средства няма да донесе повече напредък. И оттук стратегията е ясна - трябва да продължи всякаква подкрепа за Украйна. Защото развитието на ситуацията до голяма степен зависи от американската страна. Но трябва да се гледа и ролята на Китай във войната. В 12-те китайски точки има и плюсове, и минуси. Една от точките са санкции само с мандата на ООН, което не е в наш интерес и в интерес на нашите партньори.
Но има и един много рационален момент - тотален отказ от ядрена ескалация. Китай има възможност да се включи активно в приключването на един европейски конфликт. Заради това са и усилените разговори в момента между Вашингтон и Брюксел. Винаги, когато Вашингон и Брюксел заговорят на един език, може да очакваме успех. Не трябва да се правят илюзии и по отношение на Индия.
- От позиция на времето, защо ни изненада войната в Украйна? Май само англичаните имаха точни данни, че Путин ще нахлуе и ще опита да я превземе.
- Аз не съм съгласен, че войната ни е изненадала. На първо място, 2008-2012 г. постоянен представител на РФ в НАТО бе Димитър Рогозин. И трябва да се погледне развитието му след този период. И в момента Рогозин е ръководител на доброволческите отряди. В този период бе и срещата на НАТО в Букурещ, а Рогозин бе поканен във връзка с предстоящото тогава решение за разширяване на НАТО. И много добре си спомням неговите думи: “Не разсърдвайте руския мечок. Правете каквото искате, но до границата с Русия.” След това имаме Крим, “Северен поток”, “Южен поток”, първите договори между Русия и Китай за доставка на газ. През 2009 или 2010 г. имах разговор с представител на ФСБ в Берлин. И той ми каза следната поговорка: “Курица не птица, и Украйна не заграница”. Това е начинът на мислене в Русия. Няма как всичко това да остане незабелязано за познавачите на Русия. Към това трябва да прибавим и вътрешнополитическото укрепване на режима на Путин през този период. А по отношение на България още през 2015 и 2016 г. започнаха първите хибридни атаки в медиите. Включително и срещу министър-председателя на страната (по това време постът се заемаше от Бойко Борисов - бел.ред.). Няма нищо случайно във всичко това, което се натрупваше във времето. Така че за мен подготовката за война не би трябвало да е изненада, ако ние сме го пропуснали, това е наш проблем.
- Защо България все още не успява да противодейства на руските хибридни атаки?
- Отдавна бе изграден на ниво ЕС център за противодействие на хибридните атаки. И ние все още не сме член на този център. Нашето желание бе да участваме, но не зная по какви причини не успяхме да се включим. Или по-скоро не бих желал да ги коментирам. Ако бяхме член, нещата щяха да са поставени по друг начин. Но това е наш проблем, че не успяваме да противодействаме, не е проблем на руската страна.
- Смятате ли че българските служби в момента са добре приети от колегите си в НАТО? Твърди се, че са пробити от руснаците, и може би с изключение на СВИ, съюзниците гледат със съмнение на тях?
- Не е професионално да давам оценки. Но само един факт, който остана незабелязан от експертите по сигурността или те се страхуват да го посочат. При първите санкции по “Магнитски” бе включено името на един треторазряден бивш служител на българска специална служба (Илко Желязков, бивш служител на ДАНС - бел. ред.). Може би там е отговорът на този въпрос. Защо американската страна го включи в този списък? И вероятно трябва да се погледне по-задълбочено какво се случи след 2019 г. в службите с професионалистите. Не бих желал да коментирам неща от кухнята на специалните служби, познавам значителна част от процесите, които се развиват там, и има доста обезпокояващи факти, които не бяха в интерес и на трите специални служби. А по отношение на съюзниците - не може да получаваш актуална информация, ако не си в състояние да предоставиш такава.
- Опасенията са, че президентът Радев е овладял напълно службите, след като назначи със своите служебни правителства свои началници. Споделяте ли ги?
- Не бих използвал глагола “овладяване”. Трябва внимателно да бъде отчетено, че един държавен ръководител има необходимите канали за информация за работата на службите и по линия на НАТО, и по линия на ЕС. За мен от 2018 г. страницата на специалните служби е затворена и никога не съм се стремил да проявявам нездрав интерес. Но зная как работят службите и как би могло да бъдат компрометирани.
- Подготвят се промени в законите за ДАНС и ДАР, така че президентът да бъде елиминиран при назначаването на председатели. Според вас кой е по-добрият механизъм за назначаване на шефовете на служби - сегашният или този, който се обсъжда?
- Не бих се ангажирал с механизъм за назначаване на началниците на специални служби. Това са политически решения, не е работа на експертите. Но 2015 г. законите за ДАНС и ДАР бяха добре балансирани. Специалните служби трябва да бъдат подчинени на изпълнителната власт, така както е в целия свят. Правителството взема политическите решения и осъществява ръководството на държавата. Специалните служби са част от процеса на вземане на политически решения, като предоставят изпреварваща, обективна и проверена информация. И тук по-важен е въпросът какви задачи ще им поставят правителството и президентът. Трябва и да се познават добре възможностите, кадровото комплектуване. Много важен е и един действен контрол върху службите от страна на парламентарните комисии. Има много стратегически въпроси - и енергетика, и икономика, и международни проекти. Сериозно трябва да се подходи и към Съвета по сигурност към МС. Той трябва да бъде работен орган и там да се обсъждат и вземат всички важни решения с отношение към националната сигурност. Този съвет не може да е орган, който да облича политическите решения в някаква форма. Там трябва да се осъществява и координацията на службите по конкретните задачи. Информацията от службите трябва да е еднаква за председателя на НС, премиера и президента. А на ръководителите на служби трябва да бъде дадена пълна свобода да назначават хората, с които ще изпълняват задачите си. Всяка намеса отвън е контрапродуктивна. Всеки компромис при назначаването на кадри струва много скъпо. И трябва да е ясно на политиците, че трудно можеш да управляваш ръководството на специална служба и да очакваш резултати от нея.
- Ще ви помоля да коментирате два момента, в които службите действаха странно. Единият е, когато дни преди Русия да нападне Украйна, увериха парламента, че война няма да има. А вторият еа нападките на шефа на ДАНС срещу политици в пленарната зала. Това допустимо поведение ли е?
- Не бих желал да давам оценки, защото познавам ръководителите на службите. Моето мнение е, че ръководителят на специална служба не трябва по никакъв начин да участва във вътрешнополитическия живот на страната или да използва информацията, с която разполага, за намеса в него. Това не е в интерес нито на службата, нито на страната. А по отношение на Украйна мисля, че в началото изброих достатъчно събития, които да дадат на всеки ръководител на специална служба възможността да каже: да, война ще избухне.
- Вие сте водили разузнаването. Имаше ли политически натиск да работите по едни теми и други да неглижирате?
- Не. Като ръководител на ДАР съм работил с 3 редовни кабинета и 3 служебни. Такива опити никога не е имало. ДАР работеше много добре и с президентите и с министър-председателите и никога не сме получавали предварителни заявки каква информация да предоставим.
CV
Роден е през 1959 г. във великотърновското с. Недан
Учи в школата на МВР. През 1990 г. е разузнавач в отделение “Контраразузнаване” към службата за защита на конституцията
2002-2004 г. е началник на РДВР - Велико Търново
Работи в НРС като началник на различни отдели. От 2007 до 2011 г. е офицер за връзка на НРС с Берлин. 2011-2012 г. е началник на отдел “Асиметрични заплахи”
2012-2018 г. е директор на Националната разузнавателна служба и впоследствие ДАР
В момента е генерален консул на България в Мюнхен, Германия