Ерол Ибрахимов от “Уикеда”: Пускаме весел пънк по цитат от Гео Милев
Песните са ми като деца и моите гарджета са най-хубави, казва музикантът за новия албум, който излиза след 19 години пауза
- Г-н Ибрахимов, вие сякаш изчезнахте, но разбирам, че продължавате да правите концерти. Как се е променила публиката на концертите ви през годините?
- Основната част е от хората, които са израснали с тази музика, били са 20-годишни, когато е излязло парчето “Ние с Боби двамата пием кафе”. Може би те самите вече имат деца, които чуват какво слушат техните родители, защото на концертите ни има и много младежи. Вероятно и заради интернет, където може да се намери всичко. Сега начинът на слушане на музика е много по-различен, отколкото преди 20 години, с развитието на технологиите. Това ме радва, защото хората ни откриват наново благодарение на тези технологии.
Не знам дали са децата на феновете, или ново поколение, което преоткрива “Уикеда”.
- Сега има ли какво да кажат групите и изпълнителите?
- Предполагам, че имат. Сред новото поколение групи и в поп, и в рок музиката има много добри банди - “Оги 23”, “Спални места”, Cool Den. Имат своите теми, тяхното поколение разговаря със своите връстници и се надявам да остане нещо, защото това е малко нож с две остриета - това, което казваш и е актуално в момента, може утре вече да не е и хората да се чудят: “Абе какво е имал предвид, когато е изпял еди-какво си?”. Наблюдавам новата българска сцена и има наистина много интересни неща.
На последния ни концерт в “Маймунарника” имаше много 18-20-годишни фенове. Ние отбелязваме 25 години и ще правим голям концерт на 16 септември в “Маймунарника”. Замислих се дали това, което сме казали с “Боби” преди 25 години, резонира в новото поколение. Защото видях много нови хора, които на практика не са били родени, когато излезе “Уикеда”. Надявам се да сме оставили нещо по-важно, не само всекидневните злободневни неща.
- “Ние с Боби двамата пием кафе” стана химн на младежите по онова време, каква е историята на песента?
- Тя е един отрязък от времето, един ден на нашето поколение - това, което е от края на 60-те и началото на 70-те години. През 90-те бяхме 20 и няколко годишни. Тогава нещата бяха много объркани, влизахме от една икономическа система в друга, бяхме малко в шок. И имаше един такъв период, в който се чудихме какво да правим и просто седяхме по цял ден и си говорихме какво ще бъде нашето бъдеще, какво ще стане, какво ни е било миналото, накъде вървим. И това просто е моментна снимка на този отрязък от времето.
- 90-те години са белязани от емблематични групи като “Кале”, “Ревю”, “Нова генерация”. Какво провокира създаването им?
- Да, имаше такова избухване може би заради това, че музиката беше по-направлявана от това, което се случва. Така избухнаха групи, които имаше какво да кажат тогава и наистина останаха добри неща. Като започнем от “Ревю”, “Контрол”, Милена, “Ахат” и минем след това на новото поколение между “Уикеда”, “Остава”, “Анимационерите”, Babyface Clan, “Пиромания”, “Обратен ефект”, “Хиподил” и др.
- Преди две седмици излезе новата ви песен “Лоша жена”, която е и първото парче от новия албум. Как ви дойде идеята за песента?
- Хрумна ми един такъв образ, който е малко раздвоен - от една страна, казва на жена си, която го е изоставила по някаква причина, че я е водил на ресторант, нещо което е много практично и меркантилно, а в друг момент ѝ казва, че ѝ е писал сонети, от което се разбира, че е някакъв романтичен тип. Прилича на някакъв строителен работник, мечтал да стане поет, но не се е реализирал като такъв, затова започнал да работи като майстор. Просто ми се стори забавен тип.
По-често жените говорят за взаимоотношенията си с мъжете с приятелките си, а мъжете по-малко. Но си помислих, че не е невъзможно мъжът също да се оплаче за взаимоотношенията си. Много хора непрекъснато питат кой кого е зарязал - това е абсолютно измислена история. Много ми е симпатичен този герой и няма личен елемент, не е биографична песен.
Това се отнася и за Боби от “Ние с Боби двамата пием кафе”. Боби е мой приятел от детските години и наистина може да си помислим, че това съм аз, който си разговаря с него. Но не е така. Веднъж, когато се напишат и влязат в текст, стават отделни герои, които са по-добри от реалните. Много хора гледат на песента като биографична, което не е далеч от истината, но всъщност не е точно така.
- Перете сам, режете салата, чистите. Това обаче е във видеоклипа към парчето “Лоша жена”. И вкъщи ли правите така?
- Заснехме го вкъщи с непрофесионален фотоапарат. Групата има много материал, а нямахме възможност да се занимаваме с кой знае каква продукция. Затова решихме да е минималистично и аз да изиграя героя, който е обиден и който, след като го е изоставила жена му, върши домакинската работа. Парчето е малко ретро, рокабили стил, и се замислих защо да не използваме домакински уреди от миналия век - не кухненски роботи и пералня, а пране на ръка, белене на лук на ръка. Не сме влагали кой знае какви средства.
Иначе обичам да чистя, защото ме успокоява и ми подрежда мисълта. За готвенето - не мога, скучно ми е. За мен храненето ми е излишно губене на времето, винаги ям, докато чета или гледам телевизия. С две думи - не мога да готвя, мога яйца да изпържа.
- Какво още пеете в новия си албум?
- Още нямаме заглавие, но имаме вече готови песни, едната от тях се казва “Без теб”. Тя е доста по-различна, пее се за любов, но не точно за любовта между хората, а по-скоро за това как хората си липсват един на друг заради много причини - социалните мрежи, модерния свят, в който живеят. Като че ли са по-изолирани и по-самотни.
Следващата, която е готова, е “Да бъде май” - цитат от поемата на Гео Милев. Тя е весел пънк, малко от ранните, по-диви години на “Уикеда”. Има и една, която е реге - хип-хоп. Като цяло албумът е в напреднал вариант и до края на годината, а може би още наесен ще е готов.
- Албум не сте издавали от 2004 година...
- Правихме някакви опити. Имаме песни, които ги свирим, хората ги научиха, но не влязоха в нов албум. Организацията ни е много трудна, но този път сме се стегнали, защото го дължим на хората. Не знам дали ще стане хубав, но важното е да го има. Песните са ми като деца и имам склонност да кажа, че моите гарджета са най-хубавите, затова винаги, като говоря за нашата музика, се притеснявам да кажа, че е хубава.
- Колко време го подготвяте?
- Има песни, които сме започнали да работим преди година, и повечето от тях са идеи, които са били във времето. Някои от тях свирим на живо, преди да излязат, тестваме ги да видим как ще реагира публиката. “На път” например е антилетен хит. Нали има много парчета от сорта “лято, моренце, отиваме на Созопол...”. Тук обаче героят е на път и като го питат къде отиваш, на море предполагам, той отговаря: “Не, това е клише, отивам да полея чушките”. Напоследък има много хора, които бягат от големия град и започват да живеят в села - такава е идеята, тя е отскоро и песента още не е завършена.
- Как пишете текстовете на песните? Влияете ли се от събития в личния ви живот, или само общественият ви вълнува?
- По принцип винаги ме провокира нещо, то е подсъзнателно. Понякога ми хрумват идеи от някаква фраза, а друг път ми се загнездва, както беше с “Боби”. Може би няколко години ми стоеше тази идея, просто не знаех как да я напиша, защото темата е много скучна. Какво интересно има в разговора между двама приятели, събрали се да пият кафе? Затова дълго време се чудих как да направя от тази скучна история нещо, което хората да искат да чуят. Писал съм сигурно на година по куплет и чак накрая ми хрумна, че може да е за деня на този човек - сутрин, обед и вечер, така са трите куплета. Друг път ми хрумват много бързо идеите, както с “Лоша жена”.
- Имате една много готина песен от първия ви албум - “Сватбъ”. Какъв е този оркестър “Порцелан”, който възпявате?
- Това е препратка към оркестър “Кристал”. Между другото, “Лоша жена” е подобна на “Сватбъ”, героите си приличат. Това пак е за един образ, който не е много политически коректен. Имах идеята песента да бъде за сватбено тържество и дълго време стоях само с първата фраза. Изведнъж си представих този герой как говори с жена си, как си чете вестник, а тя готви и чисти и всичко се подреди от само себе си.
И двамата герои от песните са ми симпатични, макар че са скандални. Например има коментари във фейсбук под песента “Лоша жена”: “Какво си мислите, че с една валентинка и ресторант всичко се оправя - не са това взаимоотношенията, жените имат нужда от много повече”, които критикуват какво казва героят.
- Как ви влияят такива коментари и критики?
- Лошото е, че много се връзвам. Някой път забравям, че все пак това е социална мрежа и че някои хора пишат каквото мислят, а аз го приемам много лично и го преживявам. Вече всеки може да бъде медия. Преди, когато бяха само радиа, телевизии, имаше бариера - не всички можеха да коментират това, което виждат. Напоследък се опитвам да гледам на нещата с мисълта, че ако има отрицателни коментари, е добре, защото все пак сме развълнували хората. Най-лошото е да не ти обръщат внимание.
Все пак музиката е продукт, но в същото време е и много лично. Има един такъв момент, в който се разкриваш като личност пред много хора. Това е вид ексхибиционизъм - трябва да се съблечеш гол и да излезеш на сцената, защото всичко се вижда и нищо не можеш да скриеш, а това е много плашещо. Аз и досега не мога да преодолея сценичната треска и пускането на нова песен. Направо откачам, преди да пуснем ново парче. Страх ме е, защото това е разкриване и хората могат да ме наранят в момента, в който съм се разкрил.
Така е и със сцената. Винаги имам сценична треска преди концерти, защото там си абсолютно беззащитен. Научил съм се да не се разпадам от нерви преди концерти, но преди да се кача на сцената, и при първите няколко песни съм много стегнат и притеснен, после се оправям.
- Какво се случва на концерт на “Уикеда”?
- Много често се качват на сцената. На Spirit of Burgas Лъчо от Монтана, който беше на всеки наш концерт, докато свирим “Боби”, се промъкнал на сцената въпреки огражденията и охраната. Доближи се до мен и когато стигнахме до: “... а слънце ще огрее един ден и кучия гъз...”, той ме избутва от микрофона и казва: “гъз”. В това време охраната вече е до него, хваща го и го изнесоха.
Винаги, като свирим, се качват хора на сцената, както и за песента “Иване, защо го направи”.
- Кое беше първото ви голямо излизане на сцената с групата?
- Първият ни концерт беше на опашката на Коня с “Жълта музика”. Опитахме се да създадем навремето нещо като независим лейбъл с “Остава”, “Анимационерите” и “Блуба Лу” и направихме един общ концерт. Още преди да подпишем договор с “Авеню продъкшънс”, които издадоха първите ни два албума, записахме касетки и направихме на ръка обложките. Продадохме към 40 бройки за два дни. Тогава на концерта на опашката на Коня дойдоха много хора.
След това първият ни голям самостоятелен концерт, даже вече имахме мениджъри, беше в “Империал”. Тогава се правеха афиши, то и сега се правят, но си спомням, че мениджърите ни казаха: “Ние ще напишем “Уикеда”, ама никой не ви знае като име, всички знаят песните ви - “Боби”, “Мариана”. И на афиша пишеше “Уикеда” и имената на парчетата, за да може хората да се сещат кои свирят. След това започнахме и по площадите, и по фестивалите да свирим.
- Кога разбрахте, че сте известни?
- Имахме голям концерт, но от тези, рекламните за някакъв продукт, пред НДК. Обаче заваля пороен дъжд и нямаше как да свирим. Организаторите казаха на публиката, че се отлага за след седмица някъде на закрито. Тогава имаше страшно много хора, които започнаха да освиркват организаторите и да викат: “Искаме “Уикеда”. Ние не свирихме, а хората, които бяха ядосани, започнаха да клатят самата шатра, където е сцената, организаторите се извиняваха, че е опасно за самата група да свири. Това беше още в началото и аз си казах: “Абе ние май вече сме известни”.
- Какво помните от края на 90-те, когато създавате групата? Разбирахте ли се помежду си, карали ли сте се?
- Много се карахме, особено с барабанистите, понеже се сменяха доста често. С първия ни барабанист много често и се биехме, защото и двамата сме емоционални и с тежки характери, но си пасвахме чисто в креативен план.
Сега за 25-годишнината съм решил да поканя всички, с които сме свирили, може би ще се качат едни 15 човека на сцената. Трябва да видим дали всички са свободни.
- Кога ще е концертът?
- Ще е на 16 септември в “Маймунарника”, откриваме учебния сезон. Скоро и билетите ще бъдат пуснати.
- През 2018 г. групата се разпада, а после пак се събирате. Как се стигна дотам?
- Аз съм най-големият виновник за това. От много дълго време не бяхме правили нищо ново и свирихме на живо. Почувствах се малко като на работа - изкарваме пари от тази група и си лежим на старите лаври. А аз винаги съм го приемал като нещо, което обичам да правя и ме радва. В един момент престана да ме радва, започна да ми се струва като тежест, а и не е кой знае колко добре платена тази работа. Помислих си: по-добре да ида да се хвана някъде на работа, не исках да се превръщаме в такава група, която стои заедно само затова, че има някакви хора на концертите и се изкарват някакви кинти от това. Беше много емоционално и прибързано, може би трябваше да си вземем почивка и да обмисля нещата, но реагирах на момента. Така или иначе, не правихме нищо ново и нямаше какво да кажем на хората, затова по-добре да млъкнем. Минаха 1-2 години и ми се обадиха да направим някакъв концерт, свързах се с другите и се събрахме пак. Изобщо не беше планирано.
- През тези 1-2 години със Светльо Витков и Кольо Гилъна създавате група “Екс”. Какво става с нея?
- Имах идея да направим заедно обща песен, защото проектът е малко ограничен - свирим парчета на три групи, които съществуват. Разбирам да са банди, които ги няма, но има и Svetlio and The Legends, има “Уикеда”, има и “Контрол”. На практика правим трибют на съществуващи групи. Интересно е, защото сме тримата, но парчетата не са кой знае колко различни. В това отношение идеята ми беше да ги преаранжираме, да направим обща песен, но не успяхме. И сега имаме концерти чат-пат.
- Винаги ли сте си мислили, че ще се занимавате само с музика?
- Оф, това ми е другото притеснение в живота, че един ден няма да мога да се занимавам с музика. Малко си го мисля като временно нещо, защото нали музикант къща не храни. Много е трудно да останеш актуален, да идват хора на концертите, да се прехранваш с това. Винаги съм бил с единия крак да се захвана с нещо, което ще ми осигури някаква чиста финансова сигурност. Всеки ден си стискам палци да имам още някоя и друга година да правя това, което обичам.
- А децата ви поемат ли по вашия път?
- Дъщеря ми е на 21 г., а синът ми на 18 г. - и двамата свирят на китара, без да съм ги карал. Дъщеря ми даже пише и песни, но сякаш няма желание да се занимава с музика, синът ми - и той. Пък и не настоявам.
CV:
Ерол Ибрахимов, по-известен само като Ерол, е вокалист и басист на група “Уикеда”. Роден е на 16 май 1969 г. в София, израства и учи в Божурище. Учи дефектология в Софийския университет, но след три години прекъсва обучението си, за да се занимава с музикална дейност. През 1987 г. сформира групата “Полет”, след това “Сплин”, а през 1997 г. е сред създателите на ска групата “Уикеда”, с която има издадени 5 албума. През 2019 г. с Кольо Гилъна и Светослав Витков сформират супергрупата “Екс”.