Луиза Григорова: Дани Бойл ме искаше за “Джеймс Бонд”, но отпадна като режисьор
- Била съм много пъти на косъм от случването на нещо голямо и затова не обичам да говоря за тези неща
- Животът в инстаграм не е истина и е абсолютно изкуствен
- Съпругът ми Мартин Макариев е по-взискателен на снимачната площадка, а аз вкъщи
Тя е организирана, обича да запалва хората по идеи и да е водеща сила. И го прави. Дори с една своя снимка и пост в социалната мрежа за най-красивото лице на живота (истинското) Луиза Григорова стана вайръл вдъхновение. Не е изненада, че харизматичната актриса смело се хвърли и във водите на продуцентството, като заедно с Александър Сано и Башар Рахал осъществяват театралния спектакъл “Отблизо”. Тримата са един до друг и на сцената в главните роли заедно с Любомира Башева. Премиерата е на 5 и 6 юли в “Театро – отсам канала”, като първата дата е разпродадена, а за втората места почти няма.
- С какво ви привлече пиесата “Отблизо” на Патрик Марбър?
- Пиесата е любима моя и мечта от много време. За първи път в качеството си на продуцент заедно с Александър Сано и Башар Рахал се заехме да я случим. Много съм щастлива и горда, че успяхме да го направим. Аз съм в ролята на Анна, Башар е в ролята на Лари, Саното е Дан, а за ролята на Алис избрахме Любомира Башева, която смятам, че е страхотна млада актриса. За режисьор предпочетохме Антон Угринов, защото смятаме, че неговата чувствителност и разбиране за любовта и връзките е много дълбока и сериозна. Мисля, че той се справя повече от страхотно с този текст. Сценография и костюми прави Елис Вели, която също е страхотен млад професионалист, а пък музиката е от Калин Николов.
- Анна е героинята, която Джулия Робъртс играе в едноименния филм. Чисто професионално изследвахте ли нейния подход?
- В интерес на истината ние смятаме, че подходът към театър и кино е коренно различен и че един текст в театъра и в киното може да бъде интерпретиран по съвсем различен начин, тъй като най-малкото изразните средства са различни. Затова нашият поглед над тази пиеса е изцяло театрален и по никакъв начин не се опитваме нито да се сравняваме, нито да подражаваме, нито да черпим вдъхновение от филма. Единствено вдъхновение черпим от текста, който е гениален сам по себе си и оттам нататък е нашата актьорска работа и режисьорската интерпретация на Тони.
- Самата вие какво мислите - ние ли избираме да се влюбим, или любовта избира нас?
- В пиесата Алис казва на Анна: “Винаги има един момент - да се отдадеш или да устоиш. Знам, че и ти си имала този момент”. И е точно така. Има момент, в който може да устоим или решаваме да се влюбим. Така че любовта ни избира, но в крайна сметка ние вземаме решението.
- Как можете да опишете парньорството си на сцената със Сано, Рахал и Башева? Трудно ли е да сте и продуцент, и да играете?
- Продуцентската работа, честно казано, доста по-лесна си я представях. Адски трудно е! Но ми харесва и се радвам, че го правим заедно това нещо тримата. Да си партнираме на сцената, се случва за нас за първи път. И е много различно. Съвсем ново изживяване. Ние открихме нови неща едни в други, защото сме си партнирали пред камерата не веднъж и два пъти, но сега се откриваме наново като актьори и това страшно ни вълнува и разпалва все повече и повече. А с Бубето е много приятно също да се партнира, защото тя е чудесна млада актриса.
- Това значи ли, че тепърва ще продуцирате театрални проекти и не само?
- Не бих казала “не”.
- Наскоро дадохте чудесен пример на младите жени, че трябва да се обичат такива, каквито са, вместо да стават част от фалшивата реалност в социалните мрежи - без разкрасяване с филтри и лъжлива “перфектност”. Но не смятате ли, че тези вредни тенденции са трудно преодолими?
- Със сигурност са трудно преодолими, защото, след като са се превърнали в тенденции, са навсякъде и ни заливат. Точно поради тази причина аз излизам с такива призиви. Най-малкото, тъй като виждам хора, които не се чувстват щастливи от живота, който живеят, само и единствено, защото си представят, че перфектният живот е това, което виждат в инстаграм. Просто се опитвам да им кажа, че това не е истина и че този живот, който гледат, е абсолютно изкуствен. Че тези момичета и жени, на които се опитват да подражават, не са истински, не са самите те, минати са през хиляди филтри и програми. Не е в това щастието.
Щастието трябва да се намери вътре в нас и да живеем живота такъв, какъвто е, и да се радваме на всичко, което имаме и постигаме. А не да се стремим към някакви изкуствени и несъществуващи образи.
- Все пак вие сте били в модния бизнес - как се опазихте от суетата в тази сфера, която налага определени стандарти за това кое е красиво и се харесва?
- Модният бизнес в истинския смисъл на думата е лишен от всякаква суета. Успешните модели винаги трябва да бъдат абсолютно изчистени, без капка грим, дори без маникюр, без направена коса. И в реалния моден бизнес, когато отидеш на кастинг за ревю на “Шанел” например, се смята за еталон за красота и качество естественото. Никога не се е изисквало от моделите да бъдат нагласени и направени. Това са вече нещата, които се случват във фотосесиите, защото те показват нещо различно. Но в крайна сметка фотосесията е влизане в образ.
- В какво се изразява красотата според вас?
- Физическата красота е субективно понятие. И до ден днешен има спорове дали Анджелина Джоли е красива, или не. Някой казва: “За мен е страхотна”, а друг: “На мен въобще не ми харесва”.
Човек, когато се обича и когато вярва в себе си, изглежда красив. Представата ти за теб самия е това, което заразява другите. Трябва да се обичаме и да се харесваме такива, каквито сме. И аз имам хиляда недостатъка, които сама си виждам, но ако тръгна да се занимавам с тях, няма да ми се получава да изглеждам добре.
- В последния филм с вас в главната роля “Игра на доверие” сте в образа на Елена, жертва на домашно насилие. С какво бе най-предизвикателна за вас и отговорно ли подходихте към тази лична история на Яна Маринова?
- Моята сюжетна линия в този филм не е част от личната за нея. Тя е общочовешка. Образът на Елена е съставен от изключително много жени, подложени на насилие от такъв тип - съвкупност от физическо, психическо, забрани, репресии, лишаване от свобода и т.н. Така че аз много надълбоко влязох в този образ, много неща научих, много неща разбрах.
През годините съм се подготвила също за такова нещо, защото съм работила с една фондация за трафик на хора. И въобще имах доста сериозна предварителна подготовка и представа за това какво ще се случва.
На мен ми беше тежко и предизвикателно да играя Елена. Бях скоро родила, кърмеща майка. Знаете, че тогава хормоните са разместени, чувствителността е доста изострена. По време на снимките ми беше тежко емоционално и трудно да се справя, но това пък може би е допринесло за образа. Ние, актьорите, си причиняваме такива леки вътрешни самоубийства и те винаги работят добре за образа.
- Потърсиха ли ви след това много жени, които са се разпознали в тази история?
- Между другото, и мъже ми писаха, че са се замислили и че са разбрали много неща. Всякакви жени ми споделиха, че или техен близък човек, или те самите са изживели нещо такова, и че много им е повлиял този филм, накарал ги е да се замислят, разтърсил ги е, дал им е сили. Една от тях ми разказа историята на майка си и как двете са отишли да гледат филма и са плакали. Така разбрах, че е имало смисъл да направим този филм.
- Лесно ли се работи, или напротив, когато режисьорът ви е съпруг?
- Може би за всеки е различно. При нас е приятно и лесно, тъй като ние не си делим живота на личен и професионален. Вкъщи работата продължава просто защото така ни харесва. Ние непрекъснато обсъждаме всяко ново нещо, което ще се снима. Говорим го и така на терен отиваме много подготвени и се разбираме с половин око.
- Мартин Макариев по-взискателен ли е на снимачната площадка, отколкото вкъщи?
- Да, със сигурност. У дома аз съм взискателната.
- Двамата спорите ли по професионални въпроси? Кой е по-отстъпчив?
- Спорим адски много по професионални въпроси. Това са всъщност основните ни спорове, ние за друго почти не го правим, но на тема кино и театър - денонощно. Може би аз съм по-отстъпчива, защото Марто знае страшно много. Той е енциклопедия.
- Съветвате ли се с него за всяка роля, за всяко предложение и проект?
- Да. И двамата го правим. Имаме си пълно доверие един на друг и винаги когато за единия предстои нещо, другият го подкрепя 100%. Той много ми помогна и за “Отблизо”. Имах моменти, в които ми беше много трудно продуцентски, а той има сериозен опит в това отношение и ми даде няколко съвета, които ми помогнаха по пътя. За конкретни ситуации - какво да кажа и как да постъпя, като това обърна нещата в положителна посока, за да може сега вече да имаме един продаден салон на 5-и, а за 6-и да остават съвсем мъничко места.
- Кой е доброто и кой - лошото ченге, що се отнася до възпитанието на сина ви Бран?
- Няма добро и лошо ченге, не ги играем тези роли. Ние сме от тези родители, които се опитват да разговарят с детето, да го разбират, да му дават възможност да се изразява и да показва чувствата си. И двамата сме добри ченгета.
- На какво искате да го научите като отношение към жените?
- Със сигурност искам да бъде галантен, да бъде джентълмен. Искам да уважава жените, както и всички хора, разбира се. И се надявам да бъде ценител на красотата.
- Ще се разочаровате ли, ако той няма влечение към актьорската или режисьорската професия?
- О, не. Нямам такива планове за него. Да има влечение към каквото поиска.
- Коя е най-трудната роля, с която сте се захващали?
- Няма такава. Всеки път е трудно. Един път постигам повече, друг път по-малко. Всички са ми интересни, защото не играя себе си, влизам в образ, който е различен от мен, трябва да го разбера, да го допусна и така си минават труд и време.
- Сред последните четири финалистки сте за участие във филм от поредицата “Джеймс Бонд”. Не обичате да говорите за това, но какво научихте от този ваш опит?
- Не говоря за това, защото беше тогава, когато Дани Бойл трябваше да режисира “Джеймс Бонд”. Тъй като аз бях финалистка заедно с Анжела Недялкова за “Трейнспотинг” - накрая се колебаеха между нас двете и избраха нея. Но Дани Бойл ме беше запомнил и веднага щом се зае с проекта за Джеймс Бонд, се свърза с мен. Беше много вълнуващо, но както и досега във всичките ми такива случаи, просто се разминавам на косъм. И по тази причина много не говоря за това. Толкова пъти съм била на милиметър от случването на нещо голямо и то така и не се случва, че предпочитам да си мълча и един ден, дай боже, да се случи и да мога да се похваля.
- Може би ви очаква нещо още по-голямо...
- Ще видим. В случая с Дани Бойл той отпадна като режисьор в зародиша на самия филм и съответно отпадна цялата идея момичето да е от Източна Европа, както той го мислеше.
- Бихте ли се пробвали да режисирате, след като продуцентството така ви харесва?
- Не. Продуцентството ми харесва, защото съм организиран човек. Харесва ми да ръководя екип и да запалвам хора по идея, да бъда вдъхновение за хората и водеща сила към някакво общо благо. Това винаги ми е било приятно, винаги съм била отговорник на класа, заложено ми е.
Иначе смятам, че не може всеки идиот с камера да бъде режисьор. Изискват се адски много знание, опит и умение, за да бъдеш режисьор. Не искам да бъда режисьор въобще. Ако бъда нещо, искам да бъда нещо добро.
- Критична ли сте към себе си?
- Много. От обкръжението ми аз съм най-критична към себе си. Но от хората такива критики съм чувала по свой адрес, че дори аз не мога да ги измисля. Не им обръщам внимание, като по-малка го правех и се дразнех, но това приключи.
- По какво работите в момента?
- Сега съм се отдала изцяло на театъра. Няма как няколко дини под една мишница. Когато приключа с това, ще видим какво предстои.