Мъчещи се да бъдат будни хора преминават разумни граници - после се чудим защо се появява "Възраждане"
Нещо ме тревожи напоследък край прословутия пилон на Рожен и пускам статия тук, в това свое пространство за лични чуденки. Намирам пилона наистина за проява на посредствен вкус. Но повече ме притеснява, че действително насреща се е развила някаква медийно-политическа полиция на вкуса. Която тръгна да вади от хиляда кладенеца вода защо не бива да го има, опита се да си изсмуче от пръстите някакви нарушения и прави видима кампания знамето да го няма. Имам своите бележки и към двете страни, макар тази последната специално да събужда у мен повече тревога.
Не че либералната полиция на мисълта е нещо ново, разбира се, но за мен ние вече преминахме тук една червена линия. И искам да го споделя, за да ми олекне. Скачайте ми, приятели, притеснението ми е за нас всички. Тази червена линия е проста: един обществено-медийно-партиен сектор, влиятелен, водещ и овластен от изхода на Студената война, просто не иска да има българско знаме. Сега на стената ми ще има десетки патетични обяснения, че не е така, но колкото и да го мисля в последните седмици, дълбинната причина е тази. Част от тези космополитни хора вътрешно са скъсали с народа си. Даже с понятието за народ. Може още да не го знаят или никога да не си го признаят, но националното не е важно за тях. Може би това е просто развитието на света, но дори и така да е, струва си отбелязването. Не съдя въртенето на Земята, спокойно.
Забележете: те не просто се усмихнаха иронично или написаха саркастични текстове, както бих направил аз за такъв проект, а започнаха и продължават целенасочена дейност национално знаме да няма. За мен, тези хора - а това са много от моите хора, моята среда, търсещи, четящи, мъчещи се да бъдат будни хора - не усещат как преминават всякакви разумни граници. И после се чудим защо се появява "Възраждане". "Възраждане" е най-вече реакцията на нашето прекаляване от последните десетилетия. Не че "Възраждане" не прекалява също, разбира се. Но, казано кратко, откога да има национално знаме е нещо лошо!? А да не говорим за опитите за интуитивно отъждествяване на българско с руско. Или опитите да ти кажат, че не си за НАТО и ЕС, след като се застъпваш за знамето, хорото и всичко останало.
Аргументът, че това е патриотарска демонстрация е валиден, но не издържа при най-малката проверка на терен - бегло преминаване на границата с Гърция или Турция, например, е достатъчно да се види тамошният култ към знамето. Това е просто един от симптомите колко ниско е общностното сцепление у нас, колко незначителен е българският национализъм на фона на околните национализми. Аз лично намирам това за българска мъдрост, но напълно разбирам и онези, които смятат, че това е липса на колективен имунитет.
Националната ни комплексираност е толкова мощна, че едните търсят компенсация през рекорди, а другите са склонни да обяснят случващото се през национален характер, а не през социални въпроси, икономически условия, исторически наслагвания - нещо наше, тъпо, единствено и никой друг по света не е такъв капут. Нищо, че по цял свят се намират хора да вдигат пилони. И двете агитки са дълбочинно фрустрирани. Но не, не бързайте с клишето "това ни разделя", ние сме един от най-малко разделените народи наоколо (това е и грешката на Костадинов - че продължава да поляризира, не да събира). Огромната част от българите ще са "за" знамето, просто интелигенцията къса с тази огромна част.
През този пилон май действително фройдистки сублимира преждевременно неглижираното от престижните среди национално чувство. Когато разумните отказват да носят националното (както отказваха да носят и социалното), то избива през авантюристите. А най-четящите хора у нас наистина не си дават сметка, че потискането на националното само ще го накара да намери по-злокачествени отдушници. Мнозина колеги ми обясняваха как унижението ни за Македония няма да изведе хора на улиците за протест и това значело, че темата не е важна за българите. А аз казвах: то се трупа тихичко и ще избие в изборен резултат. Кой ли е бил прав, а?
Мнозина рационални мислители днес забравят, че политиката, това са символи и статуси, не само хляб и пари. И се чудят защо мнозина не оценяват, че живеят добре в Запада и т.н. Хора, аз все още помня как едновремешните комунисти говореха така на седесарите - не живеем ли добре, не живеем ли спокойно, не ходим ли на море, няма ли здравеопазване? А седесарите им казваха: можеше да живеем много по-добре, освен това искаме свобода и край на лицемерието. Да ви е познато днес? Днес западните догматици ни обясняват, че всичко е пари (добре, не пари, а личен успех го наречете), наука, рационалност. А насрещните популисти директно казват: науката ви не издържа проверките на здравия разум, искаме свобода, достойнство, суверенитет, не всичко е пари.
По темата: аргументът, че това са Родопите, природата, поезията и т.н. е силен, но, няма какво да се лъжем, хора, Родопите са една от сърцевините на проблемите на Балканите във вековете. И затова този символ там има своето значение. Войната в Украйна ни напомня, че териториалните въпроси са си живи и здрави, уви.
Авторите на идеята за знамето обаче трябва да са наясно, че както днес се появяват едни символи и не могат да бъдат спрени, утре може да се появяват и други. Особено в страна, в която представител на етническа група със своя метрополия има постоянна блокираща квота в политическия живот, а буквално за два дни в някои области може да се случат необратими неща. Разсъждавам само, не съдя, не предвиждам. Когато навремето Костадин Костадинов понечи с решение на общински съвет да смени турско-арабски названия на местности във Варненско с български, един от тревожните аргументи, които чух насреща, беше: ами ако утре някъде в смесените райони общински съвет реши да смени български имена с турско-арабски? Въобще, отварянето на тази теми трябва да бъде само тогава, когато си сигурен, че можеш да удържиш на потенциалната спирала. Справка: сегашния македонски въпрос и българската позиция в него.
Та, авторите на тази идея трябва да са готови за контрааргументите, които тя събужда. Тук ми се струва, че най-смисленото (парадоксално и показателно!) нещо, което чух, е простичкото: вие ще можете ли да го поддържате? Да, непосредствена поддръжка - пране, смяна и т.н. Огромна част от знамената у нас са стари, мръсни, скъсани, за разлика от където и да било наоколо. Уви, сега пак видях, че дори и на сградата, в която работя, има едно такова. Аз наистина не съм убеден, че съществува капацитет този огромен флаг да се поддържа за, хм, вечни времена. Защото претенцията пилон със знаме е огромна претенция, тя е претенция от типа всичко или нищо. Да не говорим, че тук става дума и за търсене на рекорд. Простете (ето и от мен малко нихилизъм, май), но кое у нас в този момент ни дава увереност да мислим, че нещо в средата си за живот можем да поддържаме добре? Имам предвид нещо общо, не своя си хол, превзети общи части в кооперацията или превзето паркомясто.
Въобще, едната страна премина граница, а другата страна има много, много да премисли. Но каквото и да си говорим, неусетно у нас се е развила една гражданска култура, която страни от националното. Наскоро приятел журналист ме попита защо онова, което аз наричам, прогресивистка, либерална, част от обществото, не може да наложи свой прочит на патриотизма. Моят отговор беше: защото не вярват в това. Боя се обаче, че войната в Украйна ни показа колко наивно е да спреш да вярваш в общността, силата и смъртта.
(От фейсбук)