Хазарта и Сачева махат тайната на осиновяването
- Тя пази самоличността на биологичните родители, но по този начин децата нямат никаква информация за наследствени заболявания
- Законопроектът слага край на възможността осиновители да се откажат от детето си
Тайната на осиновяването да отпадне, процедурата да се улесни и да се премахне възможността за разсиновяване. Такива промени в Семейния кодекс обединиха двама от най-знаковите депутати в този парламент - Деница Сачева от ГЕРБ-СДС и Христо Петров - Ицо Хазарта от ПП-ДБ.
Произходът на децата е изключително важен. Това е тяхно право и според конвенцията за правата на детето. Трябва да имат по-лесен достъп до информацията за своя произход. Това е изключително важно и от психологическа гледна точка, обясни пред “24 часа” бившият социален министър Деница Сачева от ГЕРБ. Тя самата осинови сина си Виктор. А нейната баба осиновява майка ѝ. Затова и на 39 г. Сачева подава документите си и посреща 40-ия си рожден ден със съвършено непознати двойки в училище за кандидат-осиновители, разказа самата тя преди време пред “24 часа”.
Осиновяването е лична кауза и на Ицо Хазарта от повече от година насам. Като депутат той помага на много деца от домове, като им осигурява курсове, почивки и подкрепа с пари от депутатската си заплата.
В момента законът ти дава право да създадеш живот, а след това да се скриеш, а това не е справедливо, обясни Христо Петров защо предлага законовата промяна.
372 деца у нас са били осиновени през 2022 г. по данни на Агенцията за социално подпомагане. От тях 359 са били напълно здрави, а 13 са с увреждания.
1785 души, от друга страна, са били желаещите да осиновят дете през миналата година. Децата за пълно осиновяване за същата година са били близо два пъти по-малко - 977, като напълно здрави са били 431 от тях.
За 2021 г. пък желаещите да осиновят са били 1711, а децата - 1115. Тогава ново семейство са намерили 361 българчета.
Новият закон ще даде възможност да падне тайната на осиновяването, с която се сблъсква всеки осиновен, който търси произхода си. Тя пази самоличността на биологичните родители, но така крие от децата информация за наследствени заболявания.
В момента разкриването на тайната е възможно при наличие на важни основания за това, но те не са изрично изброени и решението зависи изцяло от съдията. Под важни обстоятелства законодателят разбира
нужда от донор за животоспасяващи операции, опасност от кръвосмешение
или съмнения за генетични заболявания. Заради липсата на конкретика и широките възможности за тълкуване на закона обаче се оказва, че дори и в такива случаи съдът отказва даването на тази информация.
“Ако решат, че не е достатъчно сериозно или аргументирано, има и такива възможности”, потвърди пред “24 часа” адвокатът по семейно право Йорданка Бекирска.
Тя обясни, че често осиновените започват дела, защото се нуждаят да знаят кои са и какъв е техният произход. Тази хипотеза обаче не се признава от българския закон, въпреки че според Европейския съд по правата на човека основно човешко право е всеки да знае произхода си.
Заради малкото информация, с която осиновените разполагат, е трудно дори да се стигне до
съдебно дело за сваляне на тайната,
защото то трябва да се води от окръжния съд, който преди години е решил за осиновяването. Кой е той обаче, осиновените няма как да знаят. Затова трябва да отидат в общината и да поискат копие от актовата книга на ражданията, където се намира и информацията за съда, гледал първото дело за осиновяване. Едва тогава могат да подадат молба за падане на тайната на осиновяването и да започне дело.
В по-големия процент от случаите тази тайна не беше разкривана, защото се счита, че обстоятелствата не са толкова важни. Искаме да отговорим на очакванията на тези хора и да могат да получават информация по-бързо през Министерството на правосъдието, обясни Сачева какво предвиждат законовите промени.
Законопроектът слага край и на възможността осиновители да се откажат от детето. В момента разсиновяването е позволено, преди детето да е навършило пълнолетие.
Подобни неща са голяма травма за децата. В крайна сметка, когато един човек решава да бъде родител, той трябва да бъде с ясното съзнание, че прави това за детето, а не за себе си, обясни Сачева.
През миналата година делата за прекратяване на осиновяванията по взаимно съгласие са били осем - решени са седем, а едно е приключило със спогодба. През 2021-а и предните пет години делата за разсиновяване по взаимно съгласие се движат пак в същата бройка.
Промени са предвидени и за децата, оставени в социални центрове. Сега, ако родителите им ги потърсят до шест месеца от настаняването им в домовете, те не могат да бъдат включени в регистъра за пълно осиновяване. В тези случаи престоят им се занулява за нови шест месеца.
Тази възможност на закона обаче отваря възможност за злоупотреби - близо до изтичане на шестия месец биологичният родител се появява за кратка среща, често дори и само за телефонен разговор
Казва, че ще дойде да вземе детето, че всичко е наред и не се отказва на практика от него
Така децата остават затворени в институции за дълъг период от време. Има и случаи, когато родителите живеят и работят в чужбина, но получават детски, докато всъщност децата им растат в институции без родителска грижа и семейство.
Искаме да прекратим тази възможност, ако има само такива спорадични контакти, да могат социалните служители да сигнализират, да се заведе дело и съдът да определи. Ще се минава през съдебно решение, а не автоматично да се подновява престоят на детето за нови шест месеца до следващото телефонно обаждане, обясни още бившият социален министър.
Така, след като е обект на системно неглижиране от страна на биологичния си родител и след преценка на съда детето ще може да бъде вписано в регистъра за осиновяване.
Сачева допълни, че съдебното решение също няма да се взема автоматично, а ще се вземат предвид всички обстоятелства, като например самотен биологичен родител или пък заболяване, което налага продължително лечение.
С новите текстове в закона ще се създаде и Национална информационна система, за да има
възможност за по-добър подбор на родители
за съответното дете, както и за по-голяма прозрачност на целия процес, така че в него да няма съмнения и възможности за злоупотреби.
В сряда проектът ще бъде внесен и представен в парламента, после предстои да бъде обсъден и гласуван от депутатите. Очакванията са той да бъде приет, тъй като вносителите от ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ имат необходимия брой депутати. А промените в Семейния кодекс бяха и част от законодателната рамка, за която двете формации се разбраха още преди сформирането на кабинета. Преди това обаче предстои да се организира и кръгла маса за широко обществено обсъждане. Това не е първият опит да падне тайната на осиновяването. Подобен проект беше написан и през 2016 г. от правосъдното и социалното министерство, оглавявано тогава от Деница Сачева. Но той така и не беше внесен в Народното събрание.
Едно от основните притеснения тогава беше, че осиновеното дете може да изживее ново разочарование от биологичните си родители, които повторно да го отхвърлят. Освен това се появиха и аргументи, че падането на тайната може да “разбие” семейства, ако биологичният родител не е споделил, че има дете, дадено за осиновяване. Тогава от правосъдното министерство успокоиха, че по административен път ще се разкриват само биологични родители, които предварително са дали съгласие. В случай че откажат, пак ще се върви по съдебен път.
През 2021 г. в свое решение ВКС напомни, че държавата има задължение да създаде ефективен механизъм за информиране на лицата, участващи в осиновяването, когато има постъпило искане от осиновения.
В проекта от 2016 г. беше предвидено осиновителите да нямат право да се откажат от детето. Тогава беше предвидено това да могат само държавни институции.
В последните дни на изтичащото 48-о НС промени в закона бяха внесени отново, но времето на депутатите не стигна, за да ги приемат. Тогава в Народното събрание по инициатива на “Промяната” бе организирана и кръгла маса по темата с адвокати по семейно право и неправителствени организации, работещи по темата.
“Нашите мотиви са, първо, защото това ни се полага по право, защото ние по нищо не се различаваме от хората, които живеят с биологичните си родители. Второ, медицинската история. Винаги, когато ходя на лекар, ме питаха за наследствени болести. И аз отговарях с тези на осиновителите си. А когато разбрах, че съм осиновена, им казвах да се абстрахират от това. Често се случва за донорство - хората не могат да чакат да се отвори делото. Трето, опасността от кръвосмешение. Аз имам брат, той също е осиновен, за него само знам, че съществува и че имаме към 6-7 години разлика. Ние може да имаме други взаимоотношения”, разказа тогава Лили Апостолова от сдружение “Търсим се” и обобщи, че
условието за тайна е недоразумение
Тя сподели, че на подсъзнателно ниво винаги е знаела, че не живее с биологичните си родители, но откакто е разбрала за произхода си, живее много по-спокойно.
Зад граница отиват малчуганите, които у нас са били отказани три пъти
146 българчета са осиновени в чужбина през 2022-а, най-много са в САЩ
146 българчета са осиновени в чужбина през миналата година. По традиция най-много са в САЩ - 66, следва Италия - 19, Испания - 7, Канада - 6, Белгия и Германия - четири. Три деца са заминали при своите нови родители във Франция, две в Люксембург и едно във Финландия.
Шанс за междунардно осиновяване се дава на българчетата, които повече от 6 месеца са били вписвани в регионалния регистър, били са определени не по-малко от трима осиновяващи и нито един от тях не е подал молба да вземе детето.
Сред осиновените през миналата година 51 от децата са с тежки форми на увреждания, на по-голяма възраст са или са повече от две. И по този показател първенец е Съединените щати. 36 малчугани, които попадат в тази категория, са заминали зад океана. И по едно в Канада, Белгия и Италия.
От 2003-а до края на миналата година 4921 българчета са намерили своите семейства в чужбина. За този период през Министерството на правосъдието са преминали 4035 процедури по международни осиновявания.
Разликата между броя на децата и броя на процедурите не съвпада, защото в някои от случаите братя и сестри заминават в едно семейство. Статистиката за международните осиновявания е публична и регулярно се качва на интернет страницата на правосъдното министерство.
Те минават през съвет, който прави предложение до министъра на правосъдието. Той от своя страна дава съгласие или отказва осиновяването. Когато има неговото съгласие, молбата се изпраща в Софийския градски съд.
След 40 години културистът Ангел открива майка си, която му дарява бъбрек
- Така се родих втори път - пак от нея, благодарен е мъжът
- Общините не познавали закона, много трудно било да стигне до документите
В този момент, в който биологичната ми майка взе решението да ми бъде донор, се родих втори път, пак от нея.
След повече от 40 г. бившият културист Ангел Трендафилов - Ачо открива биологичната си майка, която му става донор на бъбрек.
Точно като в сценарий на филм, Ангел намира жената, която го е родила, след като разбира, че е в крайна фаза с бъбречна недостатъчност.
“Болестта не пита, тя не подбира спортист ли си, политик или си телевизионен водещ”, разказа треньорът по културизъм и фитнес пред bTV. Именно защото бил свикнал на тежки натоварвания, не усеща как се развива болестта.
“Тя работи много тихо и подмолно. Не разбираш кога си стигнал до крайната фаза”, обяснява мъжът, който тогава бил като канара. Разбира, че е болен, точно преди състезание. Чувства постоянна умора, не може да се наспи и си прави изследвания. Новината за бъбречна недостатъчност за него е огромен шок - от активен спортист става болен човек. Минава и през първоначалното отричане на болестта и терзанията “Защо на мен?”.
Следват две години, в които той е на хемодиализа. През този период Ангел не вярва, че ще успее да намери донор. “Много малко са донорските ситуации у нас. За съжаление, има много хора, които не дочакват да получат орган”, разказа бившият културист. Освен че е обезкуражен заради малкото трансплантации у нас, мъжът не познава роднините си, защото е осиновен - така няма как да получи бъбрек от свой близък, който е съвместим.
“Знаех отдавна, че съм осиновен. Бях на възраст, в която осъзнавах нещата. Даже
съм роден с друго име - Дарин
Осиновителите ми сменят името”, разказва Ангел. Заради тайната на осиновяването обаче спортисът не може да намери биологичните си родители.
Все пак и в сега действащото законодателство има два случая, в които осиновен може да поиска достъп до досието си - при тежко заболяване или когато има риск да сключиш брак с близък роднина.
На мен ми се падна “гнилата ябълка” - тежка болест, казва Ачо. Търсенето обаче изобщо не се оказва лесно. Получава много откази да му се предостави информация. Общините изобщо не познават закона, обяснява мъжът.
Накрая узнава името на майка си и че живее в Силистра и отива да се срещнат. “Направих всичко това с идеята, че съм тежко болен и не знам колко време ми остава. Не се надявах да се случи чудо”, изповядва спортистът.
Намира къщата, но
на вратата заварва некролог с имената на майка си
Разбира се, решава, че е закъснял и тя е починала. Съседи го видели да обикаля край къщата, питали го имота ли ще купува. Обяснил им случая си и те му казали, че има живи роднини в града. Хората подходили с голямо недоверие - предположили, че Ангел се е появил да претендира за имота на жената. И той си тръгнал обезсърчен към София.
“По пътя телефонът звънна - едно момиче ме помоли да изпратя документацията и сами да си направят проучване”, спомня си той.
“Една от евентуалните мои лели познала подписа върху документацията за дома, в който съм оставен.
Подписът бил на нейната учителка
Оказва се, че те живеят в един град с еднакви имена. Доста често им се случвало да сменят писмата си от пощата”, разказа мъжът за неочаквания обрат - всъщност имало две жени с еднакви имена и той отишъл при грешната, а майка му е жива и здрава.
Тя се съгласява да се видят. Срещата била много вълнуваща, но и малко странна: “От двете страни имаше леко отдръпване - виждаш човек, който прилича на теб, явна е роднинската връзка. Но тя си мисли, че може да я упреквам, а аз - че тя може да ме отхвърли”, описва Ангел.
При срещата обаче
няма нито упреци, нито гняв
Разбира, че причината майка му да го остави в дом е, че е била млада и излъгана и впоследствие комунистическият режим я принуждава да остави детето си.
Трендафилов разказва огромния си проблем и пита майка си дали може да му помогне по някакъв начин. Заедно правят изследвания и се оказва, че са съвместими. “Майка ми предложи да ми стане донор. В този момент, в който тя взе това решение, бях роден втори път - пак от нея”, с трепет казва мъжът.
Двамата заминават в Турция, където трансплантират на Ангел бъбрека на майка му. “Много ѝ благодаря и много я обичам”, усмихва се спортистът, който 2 години по-късно е здрав. (24часа)