Руския смут - от Пугачов до Пригожин
Правейки уговорката ,че към момента на писането на този текст, нямаме яснота какво точно се случва в Русия, все пак историята ни учи, че по време на война там често е имало смутове или бунтове водени най-вече от военни лидери. Ето ви един кратък преглед.
1.Класически пример е Емилиян Пугачов, казакът, който три години водел така наречената Селска война. Война се нарича селска, но всъщност Пугачов обявява ,че е той е останалият жив император Петър Трети, така че казаците и селяните ги води един лъжецар, който оспорва не само някой социалните порядки, но и короната на Екатерина Велика. Иначе преди да почне бунта Пугачов си има класическа казашка военна кариера. Участва в Седемгодишната война и в Руско-турската война от 1768-1774 , която практически и юридически дава на Русия на бленувания излаз Черно море. Към края на тази война Пугачов използва негодованието на „широките народни маси” и свои лични проблеми с властта и вдига грандиозен казашки бунт край Каспийско море , към който се присъединяват и много башкири и татари-мишари. В крайна сметка след редица победи и поражения Пугачов е разбит , пленен и осъден на смърт. Присъдата е злокобна. Тялото му да бъде разчленено на четири части , главата му да бъде отсечена и побита на кол. Говори се, че понеже Екатерина Велика била милостива, помолила палача първо да му отсече главата, а после да го режат на части. Екзекуцията е извършена в един зимен янурски ден на прочутия площад „Балотная” в Москва, който и до днес е едно от любимите места за протести на руснаците.
2.Също е много известен и Корниловски пуч, воден пак от военен герой и всъщност главнокомандващ на руската армия след Февруарската революция генерал Лавър Корнилов. Под претекст най-накрая да се въведе ред в държавата и за да се разправят със трупащото сили болшевишко движение, отново казашки части се насочват към Петербург. Метежът обаче е сравнително бързо потушен. Корнилов първо е арестуван, но след това освободен, а виж командирът на казашкия полк тръгнал съм Петербург се самоубива. Неговото име е Кримов. След болшевишката революция Корнилов ще стане един от водачите на белите и днес е почитан от мнозина руснаци като национален герой. Има и теза, че бунтът на Корнилов бил фалшиво предизвикан, тъй като тогавашният руския премиер Керенски, се страхувал от популярността на генерала и решил да го елиминира чрез псевдометеж. Тази версия е много интересна и с оглед и на днешните събития. Други не малко руски историци с по – десни или монархически убеждения твърдят, че ако Корнилов бил влязъл в Петербург, болшевиките никога не биха взели властта, тъй като техните водачи просто са щяли да бъдат ликвидирани.
Е разбира се, достигаме и до кулминацията на руските смутове през 20 век. Февруарската и Октомврийска революции , втората вече я в самата Русия повечето я наричат преврат. Смут е твърде ефимерна дума за тези събития. В тях ще загинат милиони хора и в крайна сметка на картата ще се появи Съветския съюз, а това ще преобърне съдбата на много страни по света, включително и нашата.Трябва ясно да си дадем сметка , че свалянето на руския цар Николай Втори от власт и неговата абдикация, никога нямаше да е факт, ако тя не беше продиктувана от желанието на огромна част от руския генералитет и техния тогавашен интелекуален и бизнес елит. Парите в съюз с пагоните бутат руската монархия, а не само народното недоволство от дългата война. Идването на власт на Ленин също не е просто акт на работническо-селски въжделения. Първо, както е всеизвестно, той се озовава във Финландия, тогава част от Руската империя, с подкрепа на германския генерален щаб, който го прекарва в специален влак от Швейцария чак до неутрална Швеция. И второ и зад болшевиките седят не малко военни и бизнес кръгове, които явно не съзнават какъв дух ще изпуснат от бутилката. Болшевиките също имат своето ударно военно звено на точното място в точното време. Това са прочутите балтийски матроси, доста по-образовани и по-буйнички от редовия руски войник. Един от тях всъщност ще направи „революцията” в пряк юридически смисъл с едно неюридическо действие. Това е матросът Анатолий Желязняк ,който влязъл по време на засезание на законното избрано Учредително събрание, целият опакован с патрондаши и бомби , попогледал пренията на депутатите и с многозначителните думи „Караулът си измори..” , разпуснал събранието и скоро започнала Гражданска война…
Преките историческите аналогии с днешните събития може би са неуместни. По времето на Пугачов, Корнилов и Железняк не е имало социални мрежи, телевизии и телеграм / а и КГБ/, но едно е ясно, никога не се знае какъв дух ще излезе от руската бутилката по време на смут и дали той излиза за нещо поне относително добро или за нещо катастрофално.