Еньовден е. Пази се от самодиви и караконджули
И от още 5 магически създания от българския фолклор
В народните вярвания Еньовден се свързва с билките, с водата и росата, с култа към слънцето. Денят започва да се скъсява, в нощта срещу празника небето се отваря и звездите слизат на земята.
Според българския фолклор в нощта срещу Еньовден се появяват самодиви и танцуват хора по поляни. Самодивите са интересни магически персонажи от българския фолклор. С какво се свързват? Кои са другите характерни магически създания от народните вярвания. (Описани са по книгата “Българска народна митология” на Иваничка Георгиева)
В Гърция викат на вампира върколак
Вампирите в народните вярвания са хора, смъртта на които е настъпила насилствено — били са убити или сами посегнали на живота си, но и такива, които са били погребани с нарушения на някои изисквания на обичая.
Названията са: най-широко разпространено вампир с диалектни форми въпир, въпер; лепир — Търновско; литер — Горнооряховско; дракус — Родопите, Беломорието и Хасково; пльтсник — Северозападна и Североизточна България, Банат; тепец — Северозападна България; ycmpeл — Странджа; топяк — областта Чеч, Югозападна България; опачина — Девинско; упир — Добруджа; бродник — Русенско; вещяр — Плевенско; гробник — Кукушко, Струга, Охридско, самодив (Сакар, Добруджа).
За разлика от българските, румънските и сръбските вярвания посочват известна близост с вълка. В Гърция в значение на вампир се употребява думата върколак.
В Северозападна България се среща вярването, което не е отбелязано другаде в страната, че върколакът яде месеца, той се изгубва и на небето остава дупка, т. е. така се обяснява лунното затъмнение.
Женските духове харесват Пирин
Според народните вярвания от края на XIX в. самодивите са прекрасни женски същества. Народът ги нарича още самовили. Те живеят по високи планини, любимата им е Пирин. Събират се и играят под високи стари дървета с голяма сянка, наричани самодивски. Самодивите са красиви и грациозни, най-често с дълги червени коси. Облечени са в бели дрехи, препасани с пояс в цветовете на дъгата. Носят бяло було и ако някой го открадне, те се превръщат в обикновени жени. Според някои представи имат и криле.
Разновидност на самодивите в Охридско, Стружко, Скопско са стиите — жени с дълги разпуснати коси, които живеят в реки и дълбоки води. Обичат музиката и танца и където играят, не никне трева. Причиняват болести, но същевременно са и лечителки. Явяват се главно през нощта до първи петли. Имат връзки със смъртни мъже.
Често спират водите, като ги пускат само срещу човешка жертва, и водят борба с юнаци.
Митичният образ се заражда в условията на матриархата и това ги сближават с митичните амазонки.
Източнославянските митични образи от този порядък са зли и отмъстителни, например русалките.
Караконджулът изчезва, щом пропее петел
Според народните вярвания до края на XIX в. през 12-те дни от Бъдни вечер до Йордановден, наречени мръсни дни, ходят зли духове - караконджули.
Караконджо напомня човек, но космат, с голяма глава, с рога и опашка, или неопределено същество с едно око и един крак.
Обиталища са им пещери, реки, скокове, места, където расте бръшлян, запустели воденици. Те примамват, възсядат хора, отвличат ги и ги хвърлят от високи скали и дървета в дълбоки реки и вирове, или пък ги разкъсват по плетища и воденични колела. Изчезват веднага, щом пропее петел.
В края на XIX в. караконджо се смесва с върколак, вампир или джин. В гръцки приказки се срещат под името ликантропос.
Заради таласъмите вграждали хора при строежи
Вярата в таласъма пък се свързва с обичайната практика за необходимостта от жертва при големи постройки. Става дума за вярване, че без жертва не може да се построи никакво голямо здание — мост, черква, чешма. През нощта излизат нечисти духове и искат жертва, а ако няма, разрушават построеното. Оттам и мотивът за вграждане на хора или на сянката им.
Змеят пази водния баланс
Една от най-важните функции на змея като български митологичен персонаж е да бъде стопан, покровител. Според легенди змейовете имали големи съкровища, които зорко пазели
Според народните вярвания от Западна България змеят покровител на селището при поява на градоносен облак заспива непробуден, тежък сън. Вярва се, че в това време душата му отива в облаците да се сражава с халата
Змейовете пазят ветровете и дъждовете затворени в големи подземни пещери и ги пускат по свое желание. Така те регулират водния баланс и могат да предизвикат суша или наводнение. В Западна България, когато настъпи продължителна суша, се смята, че в околностите се е заселил чужд, другоселски змей.
Широко застъпено е поверието, че змеят може да се влюбва в обикновена девойка или жена, и съответно змеицата — в младеж. Змеят залюбвал своята жертва още от дете и не давал да се омъжи за друг, докато не я разлюби.
Ламята от своя страна напомня огромен гущер с кучешка глава, широка уста, големи очи. Има четири крака, остри дълги нокти и опашка, която се завива на колело. Тялото е покрито с люспи. Когато хвърчи, се вдига силна вихрушка. В песенното народно творчество се явява като мъгла. В народните представи ламята и змейовете са в непрекъсната борба. Змеят пази реколтата, а ламята я унищожава. С ламята се бият и я побеждават змейове, юнаци.