Пилонът, развихрил спорове, струва 1 милион лева, ще стане държавен
Десетки аргументи за и против проекта на Рожен, който трябва да е най-високият в ЕС
Строежът на 111-метров пилон на Рожен, на който ще се вее националният флаг, предизвика бурни дискусии и множество проверки за законността му.
Идеята да има флаг на поляните на Рожен, където се провежда от над един век традиционният събор за фолклорно творчество, е на фондация “Рожен - наследство в бъдещето”. Неин председател е Симеон Караколев, който оглавява националната овцевъдна асоциация.
Съоръжението трябва да е най-високото в ЕС - на 1430 м надморска височина.
Пилонът ще е с тегло 110 тона и ще бъде транспортиран до Роженските поляни с 3 извънгабаритни композиции и 8 стандартни тира. Знамето на върха му ще бъде 1110 кв. метра. Той трябва да бъде открит на 13 юли с мащабен спектакъл и концерт на Лили Иванова Инициаторите на проекта го определят като символ на патриотизъм.
Караколев обяви идеята си през февруари и до началото на юни противниците на строежа не се чуваха.
В месеците от публичното обявяване за издигането на пилона зад идеята застанаха Христо Стоичков и Димитър Бербатов, а за патрон бе обявен президентът Румен Радев.
Фондацията разкри, че цялата стойност на проекта е 1 млн. лв. и ги набира чрез дарители. Сред тях има държавни предприятия и общини, направили преводите по време на служебното правителство.
След като на поляните преди дни нагазиха багери и започна самото строителство, общественици, еколози и обикновени граждани обявиха идеята за псевдопатриотична и спорна от естетическа и екологична гледна точка.
Освен обичайните заподозрени, че палят спора - партиите, той е оприличаван и на битка между “патриоти” и “либерали”. Появиха се и стихотворения по темата.
Сред първите, които реагираха е актьорът и един от основателите на СДС Любомир Гешев, който написа: “Вандал вилнее, кални коловози прерязват поляните, тежки машини ровят. Поразията е голяма. Дълго ще зарастват раните на Планината.”
Гешев упреква Караколев и фондацията му, че с пилона погазват святостта на Рожен, и призовава: “Не гази с калните си ботуши. Паметта и Величието на планината Родопа! Бог вижда Рожен, тук Родопа говори с Бог!”.
Депутатът от “Демократична България” Ивайло Мирчев изброява 10 неща, по-патриотични от пилон на Рожен, и добавя: “Най-високият флаг в ЕС няма да промени факта, че сме с най-ниски доходи в ЕС. И няма заради него “да се заговори за България с уважение и почит”, както, доколкото разбирам, се надяват организаторите.”
Темата не подминава и Борислав Сандов, бивш вицепремиер и екоминистър, който е от Мадан. Според него огромни пилони с националния флаг се поставят на знакови места (значими битки, исторически важни места), в административната столица или при държавната граница.
“Рожен не е такъв обект, но още повече, Рожен е граница на България до 1912 г. Земите на юг от Рожен са останали извън пределите на България при Съединението от 1885 г. Всеки път на 6 септември, когато има национални тържества, мен ме стяга сърцето, защото знам, че предците ми от Родопите, говорещи български, не са празнували през 1885-а, нито в годините след това.
Този пилон ще е символ за една несправедлива граница вътре в българските земи”, пише бившият вицепремиер.
“Изкопът за пилона е 200 кв. метра и всичко това ще бъде зарито с пръст. Няма нито едно отсечено дърво, няма абсолютно нищо, което по някакъв начин да ощетява природата.
Ние искаме да извисим нашия национален символ - знамето. Това е нашият прочит на нещата. Нито аз, нито някой от моя екип като фондация сме тръгнали да изразяваме мнение какво не ни харесва в другите инициативи. Не бива да се противопоставят хората, не бива да се противопоставят инициативи, още повече дарителски”, казва Караколев.
Бетоновозите са паркирали далеч от поляните и бетонът е изсипван в изкопа чрез тръба. Коловозите са оставени от дърводобивна фирма. Караколев дори подал сигнал в полицията и настоял те да бъдат заличени до началото на събора.
Всъщност Рожен може да се възприеме като една от множеството поляни в Родопите, ако нямаше историческо за района значение.
Точно на върха е минавала границата на България с Турция до освобождението на Родопите през 1912 г.
Хиляди родопски фамилии са били разделени. Турските власти само два пъти в годината отваряли границата да се минава свободно, за да могат да се видят.
Точно от тези срещи се поставя началото на една традиция, която по-късно става основата на общонационалния фолклорен събор “Рожен”.
Първият организиран събор на Роженските поляни се състоял на 28 юли 1898 г. по идея на свещеник Ангел Инджов. Още преди тази година е имало събори на различни родове, но инициаторът за общ Роженски събор става протойерей Ангел Инджов, свещеник, който е служил в църквата на с. Соколовци. Провеждали са се от 28 юли до 9 август.
Често турската власт подозирала бунтове и сборовете са били охранявани от солиден аскер.
Събирането е отнемало много време и било плод на голяма дипломация, затова хората го заобичали и традицията да се събират на поляните за песни и свирни продължила и след освобождението на Родопите.
Хората идвали с мулета, завивали се с черги и спели под бориките.
Съвременните фолклорни събори на върха се организират от 1961 г. На последните две издания обаче е фондация “Рожен - наследство в бъдещето”, които се радват на рекордни посетители, но и клонят твърде към комерсиализацията му.
Дори емблемата на българския фолклор Валя Балканска заплаши, че няма да пее повече на събора, ако той продължи в този дух.
Изкопът за пилона вече е направен, железобетонната конструкция е положена. Срещу строителството му е подаден сигнал от “Сдружение за дива природа Балкани”. След това се появи и декларация, инициирана от “Демократична България”.
В социалните мрежи върви и петиция срещу пилона и до вчера имаше 1870 подписа.
Няколко институции вече са извършили проверки дали това, което се прави там, е законно. Според земеделското министерство разрешенията за строеж и поставяне са издадени от главния архитект на Смолян. Контролът по изграждането е от компетенцията на община Смолян, която би следвало да удостовери, че проектът отговаря на изискванията за безопасност.
Теренът обаче е на отстояние и от двете околни защитени територии - местността Рожен отстои на около 0,9 км по права линия, а защитената по “Натура 2000” зона “Родопи Западни” - на около 4,58 км, се казва в становище на регионалната екоинспекция.
“Имотът е частна собственост на сдружение “Рожен - наследство в бъдещето”. Издаденото разрешително е по реда на преместваемите обекти. За фундамента е издадено разрешение за строеж - №56 от 7.06.2023 г., като при издаването на посочените разрешителни са спазени установените законови разпоредби”, заявяват от община Смолян.
“Пилонът на Рожен ще става държавен. Получил съм уверение от фондацията, че след като бъде завършено съоръжението, то ще бъде прехвърлено на държавата. Община Смолян не е отпускала средства за строежа. Земята е частна и целият разход от 1 млн. лв. за поставянето му е поета от фондацията чрез набиране на дарения. Роженските поляни не са защитена местност и не попадат в разпоредбите на съответните закони”, каза кметът на общината Николай Мелемов.
Той увери, че ще настоява достъпът до поляните да бъде ограничен трайно за автомобили, а пространството, където в момента се налива бетон, да бъде покрито с чимове трева.