Елена Вълчева: Да покажем България през писателите ни - сега е моментът след големия пробив на Георги Господинов с "Букър"
- Отново сме на кръстопът - ще укрепим ли демокрацията, или ще бъдем повлечени в друга посока, казва известният пиар, създател на агенция "Янев и Янев"
- Сигурно ще има нова партия у нас, може би не една. Въпросът е дали ще отговарят на стремежите на хората
- У нас пиарът има негативен контекст. За много хора това е брошка на ревера или въздух под налягане
- Г-жо Вълчева, направихте конференция на доста сериозна тема - “Пиар на войната”, за да отбележите 30-годишнината на агенцията си “Янев и Янев”. Защо я избрахте?
- Избрахме тази тема, защото няма по-значимо събитие за последните 30 години и няма по-мащабен пиар, който да сме наблюдавали. В XXI век комуникациите са бойното поле за завладяване на човешкото съзнание. В условията на война това е оръжие, по-силно и важно от конвенционалните оръжия. Както каза Георги Лозанов в дискусията, без пиара на Зеленски Украйна нямаше да има оръжие. От друга страна, Русия още преди 15-20 години води хибридна война, за да спечели съзнанието на хората от демократичния свят. Хибридната война е също пиар, но със съвременните високотехнологични средства. Това са стотици “независими” сайтове, обединени в мрежи и надградени с тролове и ботове.
В същото време в България пиарът има негативен контекст. За много хора това е брошка на ревера или въздух под налягане. Ако не беше тази война, едва ли щяхме да забележим, че
обществото ни е под атака и това застрашава националната ни сигурност
Като част от Европейския съюз ние спазваме принципа на свободата на словото и сме толерантни към чуждото мнение. Но нямаме механизъм за противодействие на атаките. Това беше центърът на дискусията. Не е много оптимистично за юбилей, но е задължително да говорим по темата.
- Как оценявате днешните събития в България?
- Когато създадохме “Янев и Янев” през 1993 г., студената война бе току-що приключила. Влизахме в свободния свят, радвахме се на демокрацията, имаше огромен оптимизъм и вярвахме, че всичко ще стане бързо и лесно. Вярвахме, че процесите са необратими.
Когато наближи нашата годишнина, се опитах да направя равносметка на постигнатото и да видя докъде сме стигнали. Мисля, че ние отново сме на кръстопът. Накъде ще вървим и ще укрепим ли демокрацията, или ще бъдем повлечени в друга посока?
Мисля си, че ни
предстои втори преход
Сега отново ще трябва да стабилизираме институциите, да реформираме съдебната система, да завършим процеса на присъединяване към Европейския съюз чрез Шенген и еврозоната, да укрепим националната сигурност. Намираме се в ключов за развитието на България момент.
Най-доброто, което ни се случи, е, че имаме правителство със стабилно мнозинство и работещ парламент. Важно е в такъв момент да се комуникират големите цели и да не се отклоняваме от дребните боричкания. Нека политиците да поработят за България. А в името на България се дават и жертви.
Важно е, че безвремието свърши. Ще е по-трудно да ни тласнат в грешна посока.
- Какво се промени у нас за тези 30 години?
- Ние имаме няколко големи постижения през тези 30 години - членове сме на Европейския съюз, членове сме на НАТО и имаме добре работещ частен бизнес. Това са големи успехи, това са три стълба на България. Сигурна съм, че ако някой тръгне да ги събаря, рефлексите на обществото ще се задействат и то ще се противопостави категорично.
- Очаквате ли да има нова политическа партия у нас?
- Сигурно ще има, може би не една. Въпросът е дали ще отговарят на стремежите на хората. А хората искат сигурност, справедливост и просперитет. Това са важните неща.
Само преди два месеца всички говореха за това, че политическите партии трябва да се споразумеят, че трябва да направят компромис, че трябва да се направи правителство, ако не се направи, това показва, че политическата система се разпада, и т.н. В мига, в който политическите партии се споразумяха, като направиха немалки компромиси, сега изведнъж всички говорят колко безпринципно е това правителство, колко било лъжливо, как те щели да загубят на изборите, защото са излъгали своите избиратели. И никой не говори важно ли е това правителство за България, или не е важно, има ли то смисъл, или няма смисъл.
- Защо го правят, как така изведнъж уж принципни позиции се забравят и напред излизат противоположни тези?
- Това не е случайно. Има сили, които се опитват отново да дестабилизират страната. Тя едва-едва създаде правителство и вместо да си извървим пътя, сега дайте да го съборим, защото било безсмислено. Ако нямахме правителство, нямаше да имаме бюджет сега, нямаше да има пари за хората, нямаше да има и бюджет за 2024-а. Отново отиваме в тотална бъркотия и това е целта. Затова
малки и големи, всякакви, се мъчат да развалят нещо хубаво,
което е станало.
- Каква е мечтата на един пиар?
- България не е страна с добър имидж и това е голям дефицит. 30 години е все така и проблемът дори се е задълбочил, но никой не работи, за да го преодолее.
Когато си болен, трябва да отидеш на лекар, да вземеш мерки и да се лекуваш. А ние не правим нищо, за да се отървем от този лош имидж. Това пречи на инвестиции, на самочувствието на нацията ни, на цялостното развитие на страната ни.
Години наред съм мечтала да има истински голям проект, финансиран от държавата, дългосрочен - за 10-15 години напред, за имиджа на България. Това е стратегическа задача. Други страни са го правили. Такава стратегия не може да се реализира от една агенция. Трябва да има голям консорциум от компании, които да разработят стратегията.
- Каква трябва да е тази стратегия? Нали все има конкурси, на които се търсят най-добрите идеи за рекламиране на страната ни?
- Въобще не говоря някой да направи лого и клип или клипове. Говоря за разработване на брандове, през които да се промотира България. Ще дам само няколко примера.
Например бранда траките. Да се върнем към Александър Фол, който почти го е разработил
Или бранда на българските гласове. Имаме прекрасни певци във всички сфери. Гласове, нечувани в света. Имаме прекрасен фолклор. Или бранда българска кухня, бранда българска роза и лавандула, етерични масла.
Преди 30 години Италия например направи мащабна кампания на италианската кухня чрез звезди като София Лорен, чрез киното и т.н. Днес целият свят яде пица, паста и италианската хранителна индустрия процъфтява.
През изминалите години сме похарчили няколко милиарда за проекти за имидж на България и за туризъм без особен ефект. Тези проекти се реализираха от напълно неизвестни компании. Нито една голяма рекламна или пиар агенция не е печелила такъв проект. Това се говори в нашия бранш. И тази година съм сигурна, че няма да има проект за имидж на България. Следващата - 2024-а, трябва да се направи голяма кампания за влизането на България в еврозоната. Но нека за 2024-а да се отделят средства в бюджета, за да се стартира и стратегия за имиджа на страната ни. Мисля, че много сериозни пиари и рекламисти, и психолози, и социолози биха се включили в разработването на такава стратегия. Това е благородна мисия. За една година може да се направи. Това е първа много важна стъпка. Нищо не се случва без стратегия. Всичко друго са кръпки.
След стратегията идват парите за реализацията и те трябва да са заложени поне 10 бюджета напред, за да има ефект. Трябва да се знае, че във всеки бюджет има например 0,1% от БВП, който е за стратегия на България. Парите на фона на бюджета няма да са кой знае колко големи, че да фалираме.
На финала искам да помислим за имиджа на България през българската литература. Тази година имаме голям пробив с наградата “Букър” на Георги Господинов. Светът чу, че има сериозна литература в България. Сега е моментът да се промотираме. Имаме прекрасни писатели, нека да ги покажем на света. Ще има почва да бъдат прочетени, да бъдат продадени книгите им. Това е част от имиджа на България. Нека да се отделят средства от Министерството на културата за добри преводачи и тези книги да се разпространят в целия свят. Това също е една мечта.
CV
Елена Вълчева е създател на една от най-успешните пиар агенции у нас - “Янев и Янев”, която от 15 години е част и от “Уърлдком пъблик рилейшънс груп” - световна мрежа от независими консултантски фирми за връзки с обществеността.
Прави агенцията си през 1993 г., като преди това 22 години е в БНТ.
Тв кариерата й започва през 1974 г. като литературен сътрудник на новинарската емисия “По света и у нас”. По-късно става отговорен редактор на “Световна икономика” - първото икономическо предаване у нас. Продуцент е на “Плюс-минус”, “Бизнес закуска” и “Успели българи” и на предаването за икономика по Дарик радио “Портфейл”.
Учила е история на изкуството във Виена и статистика в Икономическия университет в София.
Дъщеря е на банкера Тодор Вълчев, управител на БНБ от 1991 г. до 1996 г.
Омъжена е, има двама синове и 4-ма внуци.