Емирка: Като нарисувах бившия главен прокурор Иван Гешев с детонатор, показвам, че проблемите не са страшни
Уличният артист избира стени, които са изстрадали и попили енергията на града. Новите фасади са стерилни пространства
CV: Той е графити художник, който умело крие самоличността си. Започва да рисува по стените през 2020 година, а картините му са главно на политическа и обществена тематика. Емирка рисува в София. Сред най-популярните му творби са тези на Бойко Борисов, Цвета Караянчева и Делян Пеевски. Последният му графит изобразява Иван Гешев, който е приклекнал зад старо електрическо табло, преобразено в детонатор, а до него летят фойерверки.
- Емирка, последният ви графит е на главния прокурор Иван Гешев, преди да бъде освободен. Той е с детонатор и изглежда, че сам си е поставил бомба. Защо го нарисувахте така?
- Главният прокурор е спорна личност, която в последните седмици достигна своеобразен апогей. Обществото е втренчено в него и очаква взрив. Предстои да видим дали това ще е кариерно самоубийство, или ще предизвика лавина от разкрития, които ще доведат до политическата смърт на управляващи от високите етажи. Разбира се, отчасти визирам и атентата срещу Гешев, като го изобразявам с детонатор в ръце.
- Образът му наподобява “Братчетата на Гаврош” на Смирненски, умишлено ли търсихте тази прилика?
- Приликата, за която говорите, не е търсена и се поражда от каскета, който носи.
- С графитите си показвате проблеми, като например многото увиснали кабели по сградите, които са опасни. Това ли е мисията ви - да обърнете погледа на общината към “забравени” проблеми и да предизвиквате размисъл?
- Старая се да отсявам проблемите и темите спрямо колективната мисъл на обществото.
Твърде смело би било да вярвам, че с работите си бих повлиял на цяла организация, и то така закостеняла като общината. За мен е важен минувачът, потънал в своите мисли, който отива към работното си място или просто се разхожда.
Улицата е много интересна среда за комуникация - там въпреки тълпата ти си сам и нащрек, по-добре виждаш, чуваш и мислиш
В такъв момент човек попива по-осезаемо заобикалящата го среда. Опитвам се да използвам този момент на уединение, за да му подхвърля нещо, което той добре познава. Така привлякъл вниманието му, правя опит да му покажа, че това нещо не е толкова страшно и нерешимо и че първата стъпка към решението е смелостта, предизвикана от насмешка, и иронията.
- Хората харесват вашето изкуство, но институциите обръщат ли внимание на проблемните теми, които показвате?
- Не съм усетил подобно явление. Но не институциите са важни за мен и не те са моята цел, а всеки гражданин, всеки минувач.
Нека, разбира се, не забравяме, че общината, както и всяка организация, е съставена от тези самотни минувачи и колкото по-голям процент от тях започне да вижда нещата по определен начин, толкова по-голям е шансът и самата структура да ги види така.
- Предвид ниската избирателна активност на последните избори, според вас защо обществото не се интересува от политика и сякаш се е примирило?
- Смятам, че обществото не успява да се припознае в личност или организация. Липсват лидери, липсват идеи, липсва дори елементарен морал.
Народът е спрял да вярва, че
е възможно политиците да
са водени от безкористни цели
Особено силно напоследък е усещането, че не ние управляваме бъдещето си, а сили от изток и запад ръководят нашите политици, и това допълнително отблъсква народа. От година на година групата на негласуващите се множи и рано или късно тя ще намери нова посока, партия или лидер, на когото да повери гласа и бъдещето си.
- Как избирате местата, на които да рисувате?
- Мястото трябва да е специално - то допринася изключително много за въздействието на работите ми. Както и друг път съм казвал,
търся стени, които са изстрадали и попили
енергията на града,
енергия, която се стремя да освободя посредством малко боя. Избягвам новите фасади не само защото така бих унищожил чужда собственост, просто в тях няма нищо - стерилни пространства.
- Колко време отнема създаването на един графит?
- Времето само по себе си е относително понятие. Ако го запълним с изкуство, става още по-разтегливо, но ако прибавим и щипка адреналин (от незаконна дейност), тогава става неизмеримо. 30 секунди могат да бъдат изживени като 30 минути.
Всеки път отделям различно време. В зависимост от фактори като локация, сложност на проекта, климатични условия, трафик и др. Може да продължи от 15 мин. до 5 часа.
- Защо запазвате анонимност?
- Причините са няколко. Най-важната е, че не желая да вкарвам допълнителен шум чрез личността си. Посланията, които се опитвам да предам, остават ясни и не се пречупват през призмата на моята личност. Когато си харесам изпълнител или група, често се старая да не виждам техните лица (въпреки че в днешния свят това е трудна мисия). Така си доизграждам липсващото спрямо моето усещане, породено от творчеството им. Не зная дали е правилно, но така изкуството става по-лично.
Естествено, законът също е основателна причина.
Засягам теми, които няма как да рисувам по легален начин
Тази съвкупност от забранени теми, незаконни действия в малките часове, адреналинът, породен от тях, и анонимността е част от магията.
- Откъде идва артистичният ви псевдоним? Какво означава?
- Името, с което се подписвам, очертава този конкретен период от моето развитие.
- Кой е първият ви графит?
- Труден въпрос. Най-вероятно е останал върху някой чин през основното ми образование.
- Какви послания искате да оставяте на обществото?
- Опитвам се да иронизирам както лошото на дневен ред, така и проблеми, които са се наслоили с времето и се превръщат в част от нашия балкански бит. Когато се надсмеем над проблема, той спира да бъде толкова страшен и сме една идея по-близо до неговото решаване.
- Рисувате само в София, нали?
- Главно в София, но имам неща и в други градове. Тепърва ще излизам по-често от столицата.
- Наричат ви българския Банкси. От него ли се вдъхновявате?
- Стана някак естествено. Първо правех хартиени стенсили и ги лепях по стените с лепило за тапети. Премахваха ги много бързо - често преди да е изтекло денонощие. Реших, че ми трябва по-устойчив материал, и започнах да ги правя с боя. Естествено, знаех кой е Банкси, но чак след като започнаха да ме сравняват с него, реших да се запозная с работата му в много по-голям детайл. Вдъхновение черпя от нашите географски ширини, ние имаме нашенски разбирания и проблеми.
- Заличаването на графитите ви обезкуражава ли ви или показва, че общината се задейства и работи?
- Щом ги заличават, значи вършат някаква задача и някой се притеснява от въздействието им върху хората.
Заличаването им често е поради политическа подбуда, а не заради чистотата и приветливостта на града и ми е трудно да си помисля, че общината върши някаква работа за благото на всички, когато боядиса конкретен графит, а пропусне десетки други около него.
За мен е нещо нормално и смятам, че всяка интеракция с рисунката е част от нейния естествен път.
- Вие изобразявате проблеми. Но какво ви харесва у нас? С какво се гордеете?
- Харесвам много неща в нашата страна. Колкото и странно да звучи, ние сме един много по-свободен народ от редица други, които са по-развити от нас. Разполагаме с необятни територии за развитие просто защото има много неща, които тепърва ще направим. Ние сме добър и дружелюбен народ, още се отърсваме от стотиците години потисничество, което ни пречи днес да бъдем сплотен колектив, защото дълго сме се учили да оцеляваме поотделно. Имаме славно минало и тепърва ще имаме още по-славно бъдеще, защото знаем как да оцеляваме и какво е труден живот. Доста от нашите качества у други народи вече са закърнели, а тепърва ще им бъдат нужни. Тук е и моментът, в който ние ще наберем преднина.