Венцеслав Димитров: Правителството е странно - ГЕРБ си определиха ролята на кибици
Излиза, че в държавата не е важно кой как си върши работата, а кой натиска копчето Enter
Политици мътят главите на хората против еврото, но колкото по-скоро го въведем, толкова по-добре
Най-важното в работата по бюджета е министърът да намери добри специалисти
- Г-н Димитров, вие бяхте депутат в 4 парламента в началото на прехода. Бихте ли направили някакъв паралел между вас, като първопроходци на този период, и сегашните депутати и политици?
- Ние навремето смятахме, че сме избрани от хората час по-скоро да сменим системата, да премахнем комунизма.
Но той беше пуснал дълбоки корени в обществото ни и не беше никак лесно. Не успяхме да забраним и БКП-то и даже днес техните наследници БСП продължават да се гордеят със своето минало и да развяват червеното знаме, а вече заедно с руското. Чак сега след повече от 30 г. паднаха под 10%, но пък подхранват с електората си други подобни партии.
По времето на ВНС държавата беше изключително бедна, обрулена по думите на покойния Александър Чирков. Даже ние, като станахме народни представители, не знаехме дали ще получаваме някакви пари. Бюджетът на ВНС беше приет чак в края на 1990 г., когато бяха изплатени и заплатите на депутатите.
Аз участвах в групата от няколко души в кабинета на Гиньо Ганев, които тогава решихме как да се определят тези заплати - три пъти средната за страната. Оттогава това правило продължава да работи над 30 г. Тогава определихме и прословутите две трети надбавки безотчетни, които се получават от парламентарните групи. Това беше по наше настояване, защото ние в СДС нямахме никакви източници на финансиране за работа в централата и по места.
Сега обаче ситуацията е коренно различна, вече редица години има солидно държавно финансиране на партиите и тези две трети хем безотчетни, хем без данъци са обикновена добавка към заплатите. Те трябва да се отменят веднага и ако е необходимо, да се увеличат заплатите, но не по този начин.
Вярно е, че във ВНС имаше доста от бившите членове на комунистическото БКП, но все пак беше събран цветът на нацията и отляво, и отдясно. Освен най-добрите юристи и икономисти присъстваха и едни от най-добрите режисьори, артисти, художници, певци, музиканти, писатели.
Избрани не толкова да пишат нова конституция, а за да покажат, че искат коренна промяна на системата. Не вярвам някои от тях да са дошли заради заплата или някакъв келепир. Бай Борис Димовски например беше избран с червената бюлетина, но винаги седеше на последната банка в зоната на СДС, а и когато трябва, гласуваше с нас. И. Глушков беше земеделец, но заедно с нас - групата на 39-те, не подписа конституцията.
Лошото е, че набързо направената конституция имаше много недостатъци, които лека-полека се проявиха с времето.
- Как оценявате това, което сега се случва в държавата?
- Още от самото начало на трансформацията ние се стремяхме да създадем такова държавно и политическо устройство, което да позволи нормално икономическо и социално развитие независимо от партиите, които ни управляват. Това предполага властта да се сменя от време на време, но посоката на развитие да се запазва положителна.
В последните години обаче се появи нещо ново, инспирираната от президента политическа сила ПП и присъединилата се към нея ДБ с основна цел война с партиите на статуквото, защото били корумпирани и мафиоти. И затова трябвало да се “изчегъртат” и да се обявят за “бивши хора”, това е използване на риториката на комунистите след 9 септември. Даже техният създател президентът се отрече от рожбата си, наричайки ги шарлатани. Слава богу, такава революция нямаше, което показва, че демокрацията работи, добре или зле, но все пак работи.
Като видяха, че така не става, тръгнаха и те по нормалния път и сега се опитват да управляват със същите тези представители на статуквото, мутри и мафиоти. Това засега изглежда странно, но е нормално за една развита демокрация - събират се партии, правят мнозинство в НС и управляват, както могат. И хората ги оценяват на избори.
- В надцакването с компромати между Гешев и другите власти кой ще надделее?
- И аз гледах внимателно какво става във ВСС и не мога да разбера защо му искат оставката - защо някакъв чужд специалист дошъл да огледа мястото на атентата и защо Гешев използвал думите “политически боклук” за някои народни представители. И то няколко дни след като имаше атентат срещу Гешев.
Не защото прокуратурата не работи добре. Ами самият президент на страната публично нарече една цяла партия и парламентарна група “мутри” и “мафия”, а друга такава “шарлатани”. Имаше един главен прокурор, професор, който си служеше с нецензурни думи в интервюта, но никой не му потърси някаква отговорност за това.
А аз, сигурно и други граждани, бих попитал, как само с държавна заплата редица съдии, прокурори и следователи са успели да се сдобият със завидни материални активи, посочени в техните декларации. Защо никой не ги попита как става това? Мисля, че това е много по-сериозен проблем за функционирането на правораздаването от две изпуснати под афект думи. За всички е ясно, че нещата са много по-дълбоки и този, който натиска Enter, няма лесно да се спре. Поводи винаги ще се намерят.
Иначе ще излезе, че в държавата не е важно кой как си върши работата, а кой кого крепи и кой натиска копчетата.
- Колко време живот давате на това правителство с ротационни премиери?
- Не толкова ротационните премиери са особеност. Опитват се да ни убеждават, че не са коалиция, едва ли не че правителството е от експерти и политическите партии не носят отговорност. Реална отговорност пред хората носят всички депутати и партии, които гласуваха за правителството, включително и ДПС, макар че те дадоха само 2 гласа.
Това правителство е странно, защото преобладаващо е излъчено от една политическа сила, която даже не е първа такава. Сигурно ГЕРБ си мислят, че като имат само един министър, това ги освобождава от отговорност. Напротив - те хем дават най-голяма подкрепа, хем не могат да влияят върху управлението. И това е най-големият риск за тази формула. Те, когато преценят, че управлението не върви както те искат, веднага могат да свалят това правителство с вот на недоверие. Ако не го направят, значи признават пред хората - вие ни избрахте, но ние не можем да управляваме, затова отстъпихме министерствата на тези, които знаят и могат повече от нас, макар да имат по-малко гласове. Както казваше Ж. Желев, когато го питаха иска ли властта, той отговаряше - разбира се, ние не се борим за купата на Съветската армия (така се казваше купата на страната по футбол при комунистическото управление). А при сегашната формула ГЕРБ си определиха ролята само на кибици. Непродуктивна е тази поза: ако се провали правителството, то е на ПП и ДБ, не е наше.
- Вие като стар бюджетар какво мислите за бюджета, който се очертава, след като Асен Василев пак е финансов министър?
- Казват, че е обещал 3% дефицит. Това всеки може да го направи, като съкрати редица разходи и така да навреди на политиката на правителството. Важното е да се балансират така разходите, че да позволят да провеждат заявените политики. За да стане това обаче, не е достатъчен само един министър. Трябва да има и да използва подходящи специалисти.
Мога да ви кажа, че по мое време - през 90-те години, ние в бюджетната комисия работихме много повече с хората под министъра, които вършеха основната работа по връзване на бюджета.
Тогава в министерството работеха такива специалисти като Кирчо Ананиев, Митко Радев, Дора Андреева, Бисер Славков и др. Кирил Ананиев беше изтеглен от ГЕРБ и стана министър, т.е. политик. Така че най-важната работа на министъра на финансите е да намери подобни хора и да работи с тях.
- Трябва ли България да приеме еврото като своя валута?
- Едно от малкото смислени неща, които направихме през 1997 г. беше въвеждането на валутния борд и връзването на лева към марката, после към еврото. Това рязко намали възможностите на страната да прави независима парична политика, но и на политиците да обезценяват непрекъснато спестяванията на хората, както стана при Жан Виденов. Така се допринесе значително за финансовото стабилизиране на страната.
Сега трябва да направим и следващата стъпка, въвеждането на еврото. Колкото по-скоро, толкова по-добре за всички. Вече се появиха политически сили против еврото, мътят главите на хората, колко скъпо щяло да стане. Не мисля, че го мислят сериозно, но така си търсят място в политическото пространство, като разчитат на неосведомеността на хората.
Ако премахнем борда, всяко политическо дестабилизиране ще води до висока инфлация и финансова дестабилизация, която ще ни връща години назад.
- Какво близко бъдеще очаква България?
- Не съм такъв песимист като тези, които непрекъснато говорят как сме последни в Европа, как сме най-бедни, как сме най-изостанали, народът гладува и др. подобни. В повечето европейски страни, а и другаде са развиват тези, че правителствата се виновни, хората обедняват, социалните системи не работят и т.н. Това е израз на естественото желание на хората да живеят по-добре. Но трябва да се вижда и какво е направено. Сега хората живеят много по-добре. Средната заплата е близо 1000 евро. Едно време това не сме го и мечтали. Вярно е, че сме последни в ЕС, но се движим бързо и съкращаваме дистанцията с по-напредналите. Вижте само колко българи пътуват в чужбина. Успоредно с нарастването на брутния продукт на глава от населението напоследък се забелязва и рязко нарастване на дела на трудовите доходи в БВП, а това е съществен прогрес в областта на разпределението на дохода и въобще не е необходимо и вдигане на данъците. Вярно е, че инфлацията ни е по-висока от средната в Европа, но това не може да продължава дълго. Цените лека- полека ще догонват европейските и това не е толкова лошо, защото решението е и съразмерно повишение на доходите. Така че страната ни върви напред, въпреки че винаги ще има недоволни.
- Изпратихте ми имейл по повод интервюто ми със Стефан Цанев, в който пишете, че съм “споменал неправилно историята със счупените очила на Филип Димитров”. Моля ви да разкажете какво точно се случи тогава?
- Видях твоето прекрасно интервю със Ст. Цанев. Добре сте засегнали нещата. За съжаление, си ме споменал неправилно за счупените очила на Филип Димитров. Филип не беше депутат във ВНС. Това стана не във ВНС, а в следващото 36-о НС. Вътре в парламентарната група на СДС вече се бяха оформили двата лагера - поддръжници на Филип и поддръжници на Стефан Савов, който от своя страна вече преговаряше с г-жа Мозер за формирането на коалиция.
Парламентарната група на СДС се бяхме събрали в зала “Изток” и по повод едно изказване на бай Стефан Савов Свободка Стефанова си позволи да каже, ами той е с един крак в гроба. Последва и гробно мълчание от Филип, което беше изтълкувано от колегите, че той така подкрепя Свободка.
Точно затова се приближих до Филип и го попитах защо не реагира някак си и в емоцията си съм закачил очилата на Филип, които паднаха на земята и едното стъкло излезе от рамката.
Имаше и още нещо - той вече преговаряше с Жан Виденов за нови избори. И моят въпрос, който зададох пред всички, беше - ако загубим изборите, ще се обеси ли на полилея.
Аз отдавна нямам проблеми с Филип, даже си говорим, като се видим случайно.