Бързите промени в конституцията невъзможни, нито пълното отпадане на главен прокурор (Обзор)
- Нинова отряза ПП и ДБ дори за разговори по мнозинство от 180 депутати, така остава “бавната писта” със 160. Нужни са поне 2 месеца
- Проектът да е готов до 10 дни, обещава Кирил Петков
- ИТН бойкотира конституционната комисия
- Дилема да се подкрепи ли ветото на президента върху изваждането на следствието от прокуратурата
Плановете на ПП-ДБ и ГЕРБ да засилят конституционните промени още преди лятната ваканция явно няма да се случат. От БСП и “Има такъв народ” отказват търсената подкрепа засега. В такъв случай не е постижимо мнозинството от 180 депутати, което позволява скоростна промяна. И
реформата може да се задвижи чак наесен
въпреки амбицията на “Промяната” текстовете им да са готови още идната седмица.
За да се инициира промяна в конституцията, са нужни 60 подписа на народни представители. Но за измененията в основния закон е необходимо мнозинство от 180 гласа в пленарната зала. В случай че те не се съберат, поправката може да се направи с мнозинство от 160 гласа (2/3 от депутатите), но това е т. нар. бавна писта - предложението може да бъде внесено отново за обсъждане “не по-рано от 2 месеца и не по-късно от 5 месеца”.
ГЕРБ, ПП-ДБ и ДПС разполагат със 168 народни представители и затова обявиха намерения да преговарят с всички останали в опит да осигурят “бърза писта”.
Лидерката на БСП Корнелия Нинова обаче вчера отклони поканата от Кирил Петков и Христо Иванов за предварителни разговори. “Когато в конституционната комисия бъде внесен проект черно на бяло, ще се произнесем”, отсече тя.
“Бързането крие риск. Това НС е прекалено раздробено, дори управляващото мнозинство не е единно - всеки хвърля идеи, които в някои случаи се изключват една друга.
Конституция не се пише на коляно,
виждате бързането в други закони до какво води”, обясни Нинова.
ПП-ДБ де факто получиха отказ и от ИТН. Ивайло Вълчев също поиска да види конкретни текстове, а след това да се водят разговори. “Само фразата “искаме това” или “не искаме това” не върши работа. Конституцията не е лексикон, в който пишеш какви са ти желанията”, заяви той. ИТН продължават да бойкотират и конституционната комисия и все още не са излъчили нужните двама депутати. От състава ѝ още липсва депутат от БСП, както и човек от ПП-ДБ на мястото на избрания за правосъден министър Атанас Славов.
Така
“Възраждане” остават единственият шанс
за конституционно мнозинство. Те вече казаха, че ще участват във всички разговори, за които получат покана.
Заявка, че ще търси мост към всички, включително и към хората на Костадин Костадинов, които определяха за антисистемни, направи Кирил Петков.
“Конституционната промяна трябва да събере максимално голямо мнозинство. Разговорите, които ще започнем по самите текстове на експертно ниво, пак ще водим с всички партии, защото трябва да има максимална подкрепа”, заяви той. И се закани проектът им за изменения да е готов до 10 дни - другата седмица.
Един от ключовите въпроси в евентуалните конституционни промени е свързан с фигурата на главния прокурор.
От ПП вече обявиха, че идеята им е изцяло да отпадне, но юристи предупреждават, че това няма как да се случи без Велико народно събрание. Така че май се върви към варианта за силно орязвяне на правомощията му, както е залегнало и в проекта на ДПС. Още се водят разговори с конституционалисти, коментира Кирил Петков вчера.
В ГЕРБ също се колебаят
за фигурата на главния обвинител, след като мнозина магистрати предупреждават, че ще настане хаос без никакво централно административно ръководство на прокуратурата.
“Публично често си сменят мненията - от това да няма прокурор до това да е с ограничени правомощия. Напомня първоначалните преговори за съставяне на правителство”, иронизира тезите на ПП по темата Корнелия Нинова. БСП тепърва ще разговарят със специалисти. Тя пак напомни съмненията си, че този парламент има потенциал да променя основния закон.
От “Възраждане” си оставиха вратичка. “Очевидно трябва да се заемем с контрола на тази фигура, да орежем правомощията ѝ, които влияят пряко върху оперативната дейност и разследване, или да няма такава фигура. За мен трябва сериозен дебат”, обясни Петър Петров.
Призна, че дори да не подобри справедливостта, премахването ѝ “поне ще отговори на обществените очаквания”.
ИТН пък не са се отказали главният прокурор да се избира пряко и все още не са заели страна дали постът на Иван Гешев да бъде закрит.
Нетрадиционен възможен изход даде знаковото някога лице на СДС Екатерина Михайлова, сега професор по конституционно право. В 7-ото ВНС първият план бил прокуратурата да бъде към съда, а
главният прокурор да е към Върховния касационен съд,
припомни тя вчера.
Ситуацията се заплете и от президентското вето на Закона за съдебната власт, което също засяга прокуратурата - с поправките в закона следстивето беше извадено от нея.
Решението на Румен Радев да върне закона бе посрещнато добре от ПП, а Кирил Петков коментира, че така измененията ще се случат според правилата, след като предишния път депутатите ги задвижиха, прескачайки някои процедури. “Не може много бързо между първо и второ четене да се правят тези изменения. Ще призовем другите партии сега, като имаме вето, да минем през целия процес. Има корекции, които трябва да се направят”, анонсира той.
Следствието бе извадено неочаквано по предложение на “Възраждане”, което не бе минало през правната комисия, с гласовете на ГЕРБ и ДПС.
Сега ГЕРБ са резервирани към ветото. В мотивите си към него Румен Радев посочва, че мястото на следствието бе определено преди 14 г. според предписанията на ЕС и изваждането му нарушава договорките ни.
В партията все още се лутат дали да се съобразят с това, или да се върнат към варианта от 2009 г. В ГЕРБ се надяват и Конституционният съд да се произнесе по питането им по темата, проблемът е, че време няма - Законът за съдебната власт вероятно ще мине през правната комисия и в зала преди това.
“Ролята на следствието и прокуратурата трябва да бъде разгледана детайлно в хода на подготвяната конституционна реформа. Мястото на следствието е един от въпросите, които ще настоявам да бъде уреден в предстоящите разговори за промяна на конституцията. Трябва да сме много внимателни в това какви са правомощията на едно обикновено НС за промяна в основния закон”, каза депутатът от ГЕРБ Марин Маринов.
“Възраждане” се надяват да получат 121 гласа за преодоляване на ветото, като юристът им Петър Петров също вижда последващо връщане към механизма от 2009 г.
Радев подписа, Гешев наистина си отива
Иван Гешев вече не е главен прокурор. Три дни след като Висшият съдебен съвет (ВСС) гласува отстраняването му, президентът Румен Радев подписа указ, с който финализира процедурата.
Така Гешев става първият главен прокурор, чийто мандат се прекратява чрез процедура по отстраняване. В понеделник ВСС одобри решението с 16 гласа “за” и само 4-ма “против”. Отстраняването му е заради уронване престижа на прокуратурата, а конкретен повод стана изразът “политически боклук”, изречен от него на 15 май, когато скъса оставката си на пресконференция. Самият Гешев не присъства на обсъждането, тъй като пътуваше за Страсбург, за да бъде изслушан от комисията LIBE. Евродепутатите останали изумени, че е напуснал отворената процедура във ВСС, за да говори пред тях, а самият Гешев остана в залата по-малко от 20 минути.
Ден преди Радев да подпише указа, шефът на Стратегическия му съвет проф. Александър Маринов обяви, че на президента ще му трябва време, за да разгледа внимателно аргументацията. Юристи пък предполагаха, че държавният глава може да изчака решението на Конституционния съд по двете дела, образувани по искане на Гешев. Едното е дали този ВСС е легитимен, след като е с изтекъл мандат, а другото е може ли да бъде освободен с по-малко от 17 гласа. Те обаче изобщо не са насрочени за допускане и КС няма срок, в който да го направи, нито такъв, в който да се произнесе.
Очаква се подписаният от Радев указ да бъде обнародван в “Държавен вестник” още днес. Така ще стартира 7-дневният законов срок, в който ВСС трябва да обяви процедура за избор на нов главен прокурор.
Юристи обаче не са на едно мнение дали това трябва да бъде направено от настоящия ВСС, който е с изтекъл мандат, или от новия. Така големият въпрос е дали този парламент ще успее да събере мнозинство, за да попълни най-накрая своята квота и да обнови състава на ВСС. Според членове на пленума сега е възможно техният състав да започне процедурата, а новият да я довърши.
Преди това обаче ВСС трябва да избере и. д. главен прокурор до избора на нов титуляр.