Десислава Комарова: Студентите по медицина са подготвени отлично на теория, неуверени са в практиката
- Имаме много добри специалисти, от които да се учим. Те всяка година внедряват нови лекарства, подход и лечение
- Българските студенти, които завършват годишно, са около 200, а чуждестранните са двойно повече
- Харесвам спешната медицина заради адреналина, бързата мисъл и хладнокръвието, казва студентката по медицина
- Г-це Комарова, студентка сте в пети курс в Медицинския университет, решихте ли вече коя специалност ще специализирате?
- На този етап бих предпочела да специализирам в България, след това в зависимост от специалността може да замина на допълнителна специализация в чужбина.
Харесвам спешната медицина, може би ще се насоча към такава специалност. Но още не съм решила, защото морето от специалности и сфери е необятно и са ми интересни няколко неща.
- Защо спешна медицина? Често върху спешните медици се оказва насилие и агресия.
- Заради адреналина, факта, че трябва бърза мисъл и действие, да запазиш хладнокръвие. Бързите реакции са определящи, а това за мен е истинската медицина. Сблъскваш се с много хора и това ми харесва. Интересна ми е и специалност като “Вътрешни болести”, при които лекарят проследява пациента си и как се повлиява от терапията.
Иначе агресия към мен досега не се е случвала, но съм ставала свидетел на насилие към мой колега. Той бе с лека до умерена телесна повреда. Но в спешната медицина не можеш да избираш пациентите си, има хора от различни социални прослойки с различна съдба. Това винаги е риск и такива са условията на работата. Въпросът е дали можеш да издържиш на напрежението.
- Каква е другата специалност, за която се колебаете да изберете?
- Харесвам анестезиология, хирургия, детски болести.
- Защо тук, в България, а не в чужбина?
- На първо място, защото моето семейство и приятелите ми са тук. Второ, смятам, че българските специалисти са много добри. У нас имаме много качествени и кадърни кадри, от които може да се научи много.
В чужбина по друг начин гледат на чуждестранните студенти дори и самите пациенти. Може би има лека, не силно проявена дискриминация.
Факт е, че студентите в България не се обучават в най-добрите и модерните бази в сравнение със Западна Европа и САЩ. Това обаче има и добра страна - да се научим на основните прийоми на медицината. Трябва първо да научим основите на медицината, които са утвърдени с десетилетия. А те може да бъдат усвоени отлично в България.
- Каква е базата, на която се обучавате в момента?
- Основният ни кампус е в УМБАЛ “Александровска”, но се учим и в други университетски болници. Има много неща за подобряване. По-печелившите отделения са по-модернизирани, но в отделенията, в които няма голям финансов приток, модернизацията е спряла.
- А българското медицинско образование на какво ниво е?
- На доста добро ниво е, показва го големият брой чуждестранни студенти, които избират да учат тук. Някои от тях идват в България, след като са започнали обучението си в тяхната държава. Същевременно дипломата, която получаваме, се признава в Европейския съюз, и това ти позволява да работиш в чужбина. Много голяма част от колегите заминават за Германия, Норвегия.
- Какво трябва да се промени у нас, за да е привлекателна професията за младите и да останат в България?
- Финансовият стимул е от основно значение. Това е много определящо, защото отделяш време, енергия, усилия и знание в продължение на шест години, но впоследствие те удря реалността с много ниска заплата. Тя не оправдава всички усилия. Парите са много малко, а работата е много. Това е основната причина, според която младите колеги избират да отидат в чужбина. Другата причина е, че там да си лекар звучи по-престижно.
- Защо тук не звучи престижно професията лекар?
- За българите като цяло чужбина звучи престижно. Да имаш дете, което учи или живее там, се смята, че то е много умно. Да си завършил там същата специалност, каквато има и в България, се гледа с добро око, макар нивото на образование да не се различава. Може би в другите държави има по-модерни бази, иновациите са по-застъпени. Смята се, че в България темповете на развитие на медицината не са бързи. Според мен обаче голяма част от иновациите и новите технологии се възприемат от специалистите ни веднага и се налагат в клиниките и обучението.
По отношение на апаратурата, която ползваме, сме по-назад от другите. Но в медикаментозна терапия подходът към лечението сме на едно ниво с останалите държави. Специалистите ни внедряват всяка година новите лекарства, подход и лечение, които възникват. Ние не изоставаме от останалите, не ползваме остарели методи, в България има специалисти на световно ниво.
- Във вашия курс какво е съотношението български студенти и чуждестранни?
- Значително повече са учащите от други държави. Българските студенти, които завършват годишно, са около 200, а чуждестранните са двойно повече. В чужбина е по-трудно да завършиш, докато при нас се дават повече шансове да се явяваш отново на изпити, ако не си ги взел. Там им спират правата.
- Трябва ли нещо да се промени в образованието ни?
- Теоретично сме отлично подготвени. Много подробно изучаваме теория, но не мога да кажа същото за практиката. Упражненията почти не протичат практически, там отново се обяснява теория. Не се обръща внимание на студента дали изпълнява правилно правилата за протичане на преглед, движенията му, поведението като цяло. Преподавателите в момента очакват ние да сме ги усвоили, но половината от обучението ни беше онлайн заради пандемията от COVID-19. Тогава не успяхме присъствено да се упражняваме. Затова практически образованието ни куца. Вярно е, че нещата се учат в движение и затова много колеги работим или доброволстваме.
- Къде работите в момента?
- В “Пирогов”, в отделението по коремна хирургия. От първи курс доброволствам там, а сега вече съм назначена като болногледач. Нямаме диплома и правомощията да работим като медицински сестри, затова ни наемат на тази длъжност.
- Трябва ли да има законови промени, с които да сте назначавани като медицински сестри?
- Щом държавата не позволява на човек да работи като сестра, нищо, че е много напред в образованието си като бъдещ лекар, това вероятно е начинът. Все пак е добре да имаме възможност да работим, защото получаваме заплата макар и не много висока. Трупаме опит и усвояваме манипулации, които са базови в медицината.
- Как премина обучението по време на ковид пандемията?
- Първоначално всичко беше онлайн и учихме в онлайн платформа, където ни се провеждаха видео лекции и упражнения. За съжаление, много от по-възрастните преподаватели не успяваха да се справят с видео разговорите, тъй като не са боравили с технологии. Специално на нашия випуск онлайн обучението се отрази зле, защото в трети курс имаме най-важните и основополагащи предмети в обучението.
- И сега бихте ли казали, че нещо куца в обучението ви?
- Определено да, масово колегите се чувстваме неуверени, че може да прегледаме цялостно пациент. Не сме имали възможността да се упражняваме да преслушаме бял дроб например. Едва в края на трети курс ротационно ходихме в болница група от 5-6 души, но това не компенсира цялата година. Същевременно всички изпити бяха присъствени, което звучи абсурдно, при положение че нямахме присъствени упражнения.
- Кога избрахте да учите медицина?
- На 3-годишна възраст заминах в Африка заради работата на баща ми. Живяла съм там до 11-годишна. Заради средата и условията на живот там се роди желанието да уча медицина и да помагам на хората.