Войната е мир. Ротацията е статукво
На мъжка дума държавата се подели между двете големи, които не си вярват
Оруел ще се окаже прав, че войната е мир. Защото под знака на “война” между ПП-ДБ и ГЕРБ редовно правителство най-сетне ще има. И то между тях, и то с ротационен премиер.
А разбирателството се случва на фона на такова продуциране на дългосвирещи плочи, че няма как да не заподозрем, че комунистическият “Балкантон” е жив. Както са живи и комунистическите служби.
Кирил Петков каза: “Този формат е създаден именно защото не можем да направим коалиция с ГЕРБ. Коалицията щеше да е много по-лесна, ако си имахме доверие, но ние, както казах и преди, си нямаме”. Е, как така? Хората вече дори брак сключват с предварително споразумение, в което има клауза за това кой ще вземе кучето, именно защото си нямат доверие. А двете най-големи партии си разделиха цяла държава, но без подпис и без документ, разчитайки на мъжка дума, защото си нямат доверие?!
В конституцията ни наистина не е уредено да има такъв формат, но щом те имат джентълменска договорка... Или по-скоро е балканска - първо единият е шеф, после заместникът му става шеф и така се въртят, докато не се скарат.
Интересно е и решението съставът на кабинета да остава същият при смяната на министър-председателя, освен ако двете партии не се договорят за промени. Не е ли по-логично да се сменя и съставът? Защото какъв по-добър контрол от това да се страхуваш, че след 9 месеца някой друг ще бръкне в шкафа с документи.
В крайна сметка от това идват и всички скандали в държавата с встъпването на ново правителство. Първенци сме по прехвърляне на топката за отговорност, за да не се случи нищо. Сега вече го и официализирахме.
Или да повторим Оруел. Войната е мир. Свободата е робство. Невежеството е сила. Ротацията е статукво.