Депутатите отвързаха ръцете на ВСС - за махането на Гешев стигат и 13 гласа (Обзор)
- След 5-часово гласуване на НПК и почти без дебат
- Той ще атакува закона в Конституционния съд, както много пъти увери, а това може да спре процедурата по отстраняването му
- Народните представители поправиха “кашата” от правната комисия - председателите на ВАС и ВКС ще се освобождават със 17 гласа
Висшият съдебен съвет (ВСС) вече има зелена светлина за освобождаването на Иван Гешев от поста. Даде я парламентът с окончателните промени в Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) и съдебния закон.
За механизма за разследване на главния прокурор гласуваха 210 народни представители, всички парламентарни групи без БСП. Социалистите напуснаха залата, след като Радостин Василев, който до четвъртък беше от ПП - ДБ, пусна скандален запис, а Корнелия Нинова обяви, че няма “да участва в коалиция на омертата”.
Но тъй като механизмът се отнася до ситуации, при които срещу обвинител №1 има сигнал за умишлено престъпление, депутатите преминаха към план за махането на Гешев по по-бърза писта.
Със 172 гласа “за” те гласуваха избирането и освобождаването на главния прокурор да става с 13 гласа от ВСС. Досега необходими бяха 17. По закон кадровият орган е от 25 души, но от две години са 22-ма.
Предложението беше подкрепено от ГЕРБ-СДС, ПП-ДБ, ДПС и ИТН. “Възраждане” се въздържаха, от БСП ги нямаше.
Освен това народните представители гласуваха
при висящи
процедури
да се прилага
новият текст,
тоест освобождаване на главния прокурор с 13 гласа. За Гешев вече има две висящи процедури.
Първата е по искането на шестимата от Прокурорската колегия затова, че по твърдение на зам. главния прокурор Борислав Сарафов Гешев е наредил на зам.-шефа на следствието Ясен Тодоров да заведе израелски експерт на мястото на атентата срещу него. С 14 гласа “за” ВСС го допусна за гледане по същество.
Втората процедура е по искане за освобождаване на главния прокурор заради уронване на престижа на съдебната власт с изрази като “политически боклук”. Тя още не е гледана по допустимост.
Ситуацията никак не е проста, а се заплита още повече и се превръща в истинско състезание със сроковете.
Много пъти досега Иван Гешев е заявявал, че ще прати механизма на Конституционния съд веднага щом бъде приет. Най-вероятно вече дори е написал аргументите си защо смята, че промените са противоконституционни. Щом КС допусне искането му за гледане, ВСС обаче ще спре процедурата за освобождаването му от поста. Това става по силата на текст, според който административният орган спира производството, когато КС е допуснал разглеждането по същество.
Практиката на ВСС е категорична в тази посока. Преди година кадровиците спряха преназначаването на магистратите от спецсъда и спецпрокуратурата, докато чакаха КС да каже дали закриването е законно. И това питане беше на Гешев.
Не е ясно обаче дали процедурата няма да бъде финализирана преди произнасянето на КС, който не решава допустимостта веднага.
Така че тепърва предстои да се разбере как ще се развие ситуацията около искането за предсрочно освобождаване на главния прокурор.
Покрай Гешев народните представители за малко не приеха и шефовете на ВАС и ВКС да бъдат освобождавани и избирани с 13 гласа. В четвъртък вечерта по предложение на Рая Назарян от ГЕРБ-СДС правната комисия гласува точно това. Надежда Йорданова от ПП-ДБ определи ситуацията като един малък хаос. Зам.-министърът на правосъдието Емил Дачев коментира, че ако ще се приема такъв текст, то по-добре да остане старият закон. Предложението разгневи ПП - ДБ.
В петък народните представители от ГЕРБ се поправиха. Рая Назарян обяви, че прецизира идеята си и предложи шефовете на двете върховни съдилища да се избират и освобождават със 17 гласа от Пленума на ВСС. Така е и сега. Предложението на правосъдното министерство беше за двойно съдийско мнозинство.
Нов момент е, че
магистратите
пак ще избират
своите
представители
във ВСС
Миналата година съдиите, прокурорите и следователите на общи събрания посочиха хората, които да отидат в кадровия орган. Въпреки че мандатът на този ВСС изтече на 3 октомври м.г., депутатите не можаха да попълнят парламентарната квота, за разлика от съдебната. Те дори не направиха опит, вероятно, защото за избирането се изисква констититуционно мнозинство от 160 гласа.
“В срок до три месеца от влизането в сила на този закон Народното събрание и органите на съдебната власт започват процедура за нов избор на членове на ВСС”, записа парламентът в преходните разпоредби.
Така задраска избора на магистратската общност, който обаче също не беше напълно безспорен, защото имаше много обжалвания.
“Не знам дали сте следили обжалването на последния избор на квотата на съдиите и експертизите по делото. Имаше много притеснителна информация. Тази система за гласуване не позволява да проведем нов избор и не гарантира, че няма отново да има манипулации. Нека да оставим време на ВСС да надгради системата, да поправи пропуските и след това да проведе избор, иначе рискуваме да го опорочим”, каза Божидар Божанов от ПП-ДБ.
Отказите от
досъдебно
производство вече
на ревизия в съда
Много съществена промяна, която беше направена с поправките в НПК, гласувани в петък, е, че отказите на прокуратурата да образува досъдебно производство вече ще се обжалват пред съда. Досега това не можеше да стане. Обжалваше се на две прокурорски инстанции и ако втората потвърди - дело нямаше.
Тази важна поправка обаче не се отнася за всички престъпления, а само за тежките и изрично изброените в НПК. Причината е, че иначе съдът ще бъде затрупан с преписки, които на година са около 100 хиляди.
Съдът ще разглежда делото еднолично в закрито заседание не по-късно от един месец от постъпването на материалите по преписката, като ще се произнася с определение. То е окончателно.
Ако отмени отказа, съдът ще връща преписката на прокурора със задължителни указания за прилагането на закона. Отпадна обаче предвиденото в законопроекта правило, че потвърждаването на постановлението от съда не е пречка за образуване на досъдебно производство, ако прокурорът или прокурор от по-горестояща прокуратура установи нови обстоятелства.
Надежда Йорданова от ПП-ДБ определи това като важна мярка за ограничаване на безконтролната власт на прокуратурата.
Петър Петров заяви, че обжалването на отказите пред съд е идея на “Възраждане” . А колегата му Цвета Рангелова поиска да се даде възможност за съдебен контрол над отказите за образуване на досъдебно производство за всички престъпления, но това не беше подкрепено от залата.
Бойко Рашков от ПП-ДБ поиска в списъка от престъпления да се добави и кражбата, защото е най-масовото посегателство. Зарков му отговори, че по този текст, по който наказанието е до 8 години затвор, т.е. кражбите, с изключение на маловажните, са включени в каталога от престъпления, отказите за които може да се обжалват.