Мръсните тайни на БГ история: СССР прави специална операция в България през 1949 г.
4030 души съветски спецчасти влизат с кораб през Варна, за да започне чистката срещу Трайчо Костов
В края на 1948 г. става ясно, че Трайчо Костов е укривал търговски данни от Съветския съюз. Истината е, че той се позовава на новоприетия Закон за държавната тайна и отказва да каже на съветския посланик в София Бодров на какви цени страната ни търгува, основно тютюн и селскостопански стоки, със страни от Западна Европа и на какви със Съветския съюз. Българинът му казва, че това не е разговор за телефон, и очаква да се изяснят очи в очи. Вместо това Бодров се оплаква на Сталин, че българите крият важна информация от СССР и това било проява на вражеско поведение. Костов от юли до ноември е фактическият ръководител на партията, тъй като Георги Димитров е в Москва за лечение. В началото на юли пък е сложен край на Балканската федерация между България и Югославия, която е отражение на наивното вярване на Димитров, че било време България да играе сериозна роля в международната политика, което той заявява при посещение в Букурещ през 1947 г. Пред румънския министър-председател Петру Гроза той дори заявява, че
във федерацията в бъдеще ще се включат Румъния и дори Унгария
От 5 до 8 януари 1949 г. по инициатива на Съветския съюз и Румъния в Москва се провежда закрито икономическо съвещание, на което се обсъжда създаването на Съвета за икономическа взаимопомощ. В него участват и делегациите на България, Полша, Чехословакия и Унгария. Протоколът за СИВ е подписан на 18 януари. Българската делегация е от Васил Коларов, Антон Югов и Добри Терпешев, които изразяват официалната позиция: “Селското стопанство в България е изключително претоварено. На 1 кв. км обработваема земя работят 130 души. В селското стопанство на страната ни ще има излишък от 1 млн. работна сила при 7 милиона население (малко повече, отколкото сега живеещите в България, б. а.), ако то се механизира.” Тогава обаче се отчита, че развитието на селото не е възможно без освобождаване на излишната работна ръка, което можело да стане или по пътя на емиграцията, или по пътя на индустриализацията. “Индустриализацията се явява необходимото условие не само за развитието на селското стопанство, но и за съществуването на нашия народ. Тя ще усили относителния дял на работническата класа и ще укрепи нейната отбранителна способност”, преценяват пък не само българските ръководители, но и агентите на ГРУ.
В действителност всички дотогавашни планове за селото са претърпели крах. Предвиждало се е продукцията да се увеличи с 56 на сто спрямо 1939 г., но ръстът е само 8 на сто. За зърното са бил заложен ръст от 20%, но са се оказали само 5. Обработваемите площи пък са нараснали с 15 на сто. Не вървят и нещата с реорганизацията на армията. Настоявянето на руснаците е тя да се реформира и да стане бойна армия. Това е и желанието на тогавашния военен министър Георги Дамянов и на началника на Генералния щаб Иван Кинов, но в Политбюро на партията, което фактически ръководи страната, исканията им са оставени без последствие. В момента, в който разбира, че Трайчо Костов крие информация, Сталин ядно заявява:
“Искате да се биете? Ще се преборим. Това българите скоро болезнено ще го проумеят
Очевидно е, че той не вярва особено на клетвите на родните партийни ръководители за вечната и нерушима дружба и възлага на главният руски военен съветник в България генерал-лейтенант А. В. Петрушевски да опише положението у нас. Генералът със своята 46-а армия участва в битката при Курск, която наред със Сталинградската обръща хода на войната, после е един от ръководителите на Яш-Кишиневската операция и на превземането на Виена и Прага.
Петрушевски констатира, че в България имало “нездрави явления” както в селското стопанство, така и в промишлеността. Слабо развитие на кооперативното движение и на ограничаването на “кулаците” - едрите и средните собственици, заради ниската образованост на низовите кадри и слабата разяснителна работа за политиката на партията в селата. В промишлеността имало незаинтересованост на работниците поради ниски заплати.
Някои лица изтъквали, че ролята на Съветския съюз не била толкова голяма, защото България със свои сили извършила преврата точно така го назовава генералът, на 9 септември, като за такова твърдение се опирала на партизанското движение, пише Петрушевски в анализа си.
Руската помощ след 1944 г. пък излизала скъпо, твърдяли българите,
не всички материали, получавани от там били с високо качество.
Тук вече е мястото на точен цитат: “Мога да предполагам, че лицата, оглавяващи тези настроения, се явяват: в правителството: Заместник-председателят на Министерския съвет Трайчо Костов и министърът на вътрешните работи Антон Югов.
В армията: началникът на политическото управление генерал-лейтенант Боян Българанов, началникът на специалния отдел полковник Игнатов, заместник-началникът на тила полковник Богданов (Стефан, брат на разстреляния в процеса през 1942 г. наред с поета Вапцаров Петър Богданов, б. а.), командирът на Първа гвардейска дивизия в София генерал-майор Славчо Трънски и командирът на Трета пехотна дивизия полковник Джуров (Добри, бъдещ министър на народната отбрана, б. а.)
Какво основание имам за тези предположения, се пита Петрушевски и си отговаря: “За Костов и Югов: 1. Костов и Югов по националност са македонци, т.е. родени в страната, съдбата на която досега е неразрешим въпрос между България и Югославия.
В българската Македония сега е особено развита работата на югославската агентура. 2. Двете посочени от мен лица са много малко свързани със СССР. Цялата им дейност е протекла в България в ръководството на неголямото партизанско движение, което влияе за преувеличеното му значение в освобождението на страната от фашизма на 9. XI. 1944 г.
а) На Костов и на Югов не трябва да се доверяваш.
Георги Димитров малко познава хората и е излишно да се доверява на такива като Костов и Югов.
б) Желателна е най-бърза смяна на министъра на вътрешните работи Антон Югов с когото и да е от надеждните болшевики.
в) Костов и Югов поддържат националистическите настроения на генералите и офицерите от Българската армия.
г) Костов и министърът на търговията Добрев са говорили за това, че стоките, които изпращаме от Съветския съюз, са скъпи и че няма какво особено да научим от Съветския съюз.
д) В ЦК и Политбюро въпросите на изграждането на армията и подготовката на страната за отбрана не получават необходимото развитие, тъй като предложението на Дамянов и Кинов не се приемат.
Един от най-настроените националистически е командирът на Първа гвардейска пехотна дивизия в София генерал-майор Славчо Трънски
кандидат-член на ЦК БРП (к), виден партизански командир в България, тясно свързан с много югославски работници, в това число и с бившия югославски военен аташе подполковник Филипович, изгонен от България за своята нагла протитовска работа, ползващ се с голяма поддръжка в ЦК.
Още през октомври 1948 г. е арестуван председателят на Клуба на патриотичните индустриалци Кирил Славов. В клуба членуват собственици на национализирани заводи и предприятия със закона от 23.XII.1947 г. Замисълът на БКП е те да помагат за увеличаване на производството и така да се реши продоволственият проблем със стоки от първа необходимост за населението. Това е признание, че комунистите нямат подготвени хора в производствената сфера и трябва да се учат. След близо две години клубът е разтуренм, след като се решава, че “учениците” са се оказали прилежни. Хора на Славов през 1948-1949 г. са назначени на възлови места в стопанския и политическия живот на страната. Заради това, че икономиката не върви, именно те са обвинени. След изтезания Кирил Славов уж признава това, което трябва - че се саботира производството. Градират и обвиненията срещу Трайчо Костов. Скоро са арестувани още 12 души и в “показанията” им двамата са свързани във вредителската си дейност.
На 8 юни 1949 г. от Москва в София долитат Лихачов и Шварцман - и двамата от Специалния отдел на Министерството на държавната безопасност на СССР, ръководено от генерал-полковник Виктор Абакумов. Те трябва да окажат помощ при разследването. На 16 юни се срещат с Антон Югов и му казват, че Трайчо Костов трябва да бъде арестуван. На 18 юни излиза Протокол номер 34 за арест на Трайчо Костов. На 31 юли двамата руснаци съобщават, че той признава за вражеската си дейност, и с изпълнена задача си тръгват. При доклада си в Москва те казват на Виктор Абакумов, че българските следователи имат малък опит и заради това още не са арестували финансовия министър Иван Стефанов и управителя на БНБ Цоню Цончев. Шварцман се връща в София с поръката да лансира и нова версия - престъпни връзки на групата на Трайчо Костов с Тито, но влага и свой принос - тайни връзки с югославското посолство в София.
Започва уж обективно разследване, като до октомври ще бъдат арестувани над 80 души. На Трайчо Костов са вменени всички вини - от антисъветска дейност, през тайни връзки с Тито, заговор за убийството на Георги Димитров и служба на английското разузнаване. Междувременно генерал Петрушевски се е оказал добър пророк. След смъртта на Георги Димитров на 2 юли начело на правителството застава Васил Коларов и военният министър Антон Югов е сменен с Руси Христозов. Вълко Червенков пък става втори човек в партията. Заради “правилното” водене на следствието и предстоящия процес през октомври в София пристига и заместникът на Абакумов генерал Сергей Оголцов. Задачата, поставена му в Москва, е
осигуряване на безопасността в страната по време на процеса срещу Трайчо Костов
и оказване на помощ за чистката в армията. По това време в Българската армия на ръководни постове са над 100 югославски офицери.
На 17 октомври Оголцов и Червенков говорят за чистките в армията и руснакът казва, че няма доверие на Българската армия. Тогава се решава в България да пристигне полк от вътрешните войски на руското Министерство на държавната безопасност “Спецназ”. На 21, 23 и 25 октомври бойците му, общо 4030 души, акостират във Варна, а оттам се оказват на всички възлови места, включително и пред ЦК на БКП.
Така безопасността, както я разбират руснаците, е осигурена. Трайчо Костов, единствен от всички обвиняеми, е изкупителната жертва заради всички грешки на БКП, армията е реформирана, а оттогава до 1989 г. никой не се опитва да противоречи на решения, взети в Москва. На 16 декември 1949 г. Трайчо Костов е обесен.
На 11 декември пък се открива мавзолеят на Димитров. В тази връзка Вълко Червенков предлага 13 руснаци, работили по изграждането му, да бъдат наградени с български ордени. Сред тях са бащата и синът Збарски, Борис и Иля, които са правили балсамацията. Докато обсъждат наградите, съпругата на Борис казала, че вместо орден иска да дадат на мъжа ѝ лека кола “Буик”. Вълко Червенков обаче веднага уведомява Андрей Громико, тогава заместник-министър на външните работи. От Москва следва отговор, че смятат за неправилно награждаването на няколко руснаци, а за идеята на съпругата на акад. Збарски пишат: “В Москва считаме за нецелесъобразно да се подари “Буик” на академик Збарски.” Вълко Червенков изпълнява, Борис Збарски и съпругата му се разминават с буика.