Край на лекарската забрана за Рашидов да прави скулптури, показва ги в изложба заедно с 20 акварела
Откриването на експозицията “Играта” е днес от 18,00 ч в Артгалерия “Вежди”
20 картини, нарисувани с техниката акварел, и 4 скулптури ще представи в изложбата си “Играта” скулпторът и бивш министър на културата Вежди Рашидов. Откриването е днес от 18,00 ч в Артгалерия “Вежди”.
Рашидов избира тази техника, защото винаги е “обичал водата”. Според него акварелът е “стихията на водата в цвят и тя трябва да се контролира”. Именно затова много от художниците я избягват. “Отдавна се заигравам с акварела, но не толкова много, колкото сега. Явно имам афинитет към трудните неща”, казва художникът. Така се ражда и идеята за изложба с акварел заедно със скулптура, която до преди 3-4 г. на Рашидов не му е позволено да прави. Забранено му е да борави с химикали, коксови пещи, бронзов прах и всичко друго, което може да влоши здравето му. Но когато на един човек това не му е хоби, а професия, спирането е много трудно, защото е част от живота му. За щастие, този лош период отминава, когато чува от лекуващия го лекар думите: “Вече си добре, заздравяло е всичко. Бавно, с маска, можеш да работиш скулптура”. И все пак важното е не с какъв материал рисуваш или правиш скулптура, а казаното чрез изкуството ти да има смисъл.
А за него то е “една краста, от която човек трудно може да се отърве”. Рашидов често рисува акварели късно вечер, дори посред нощ. През деня минава през ателието си, където прави скулптури. Както с едното, така и с другото, не винаги се получавало. “Това е играта, която при мен е игра на истина”, допълва той.
20-те картини в изложбата Рашидов рисува през последните 2 месеца. Темата им, както и името на експозицията “Играта” му хрумва, след като вижда на масата си откъснато цвете с лилави и червени листа от японската вишна, цъфтяща най-рано в двора му. Заиграва се да изобрази видяното в различни вариации върху бялото платно и резултатът е налице. Не се притеснява и от това кой как ще реагира на произведенията му. Едни ще ги харесат, други - не. Както казва самият Рашидов: “Човек не е любовница на целия свят, за да го харесват всички”.
Замислил е да направи още много изложби. Вече има доста насъбрани графики, непоказвани досега. Затова наесен ще представи още скулптури и черно-бели рисунки. Решил е да се забавлява, а щом излезе от политиката, да се занимава с глина и теракота. “Ще правя скулптури от печена глина, цветни и не само. И пак ще направим една изложба. Така че аз ще си играя и ще забавлявам моите приятели”, казва Рашидов.
Художникът: Вече спрях да правя компромиси
- Доколко мнението на тези, които няма да оценят положително работата ви, е от значение за вас, г-н Рашидов?
- Интересуват ме тези, които ще го харесат, защото това е онзи елит от нацията, който има отношение към изкуството. Тяхното мнение е много важно за един артист и художник. И разбира се, най-важно е мнението на приятелите, защото това е съдът, който произнася присъдата. Ако човек не успее, измами с искреността си и с честността си приятелите си, той ги губи и те не му вярват повече. Те ме държат да бъда искрен на максимум, колкото мога. И в никакъв случай не рисувам и не творя, за да ме хареса някой или пазарът. Това също е много опасно за един художник. Защото влиза в компромис със себе си, а основата е именно това - компромис. Дойде това време, в което аз компромиси почти не си позволявам. Играя си, хубаво ми е, каня приятелите си, черпя ги по едно вино и искам да живея и умра като добър български артист.
- Твърдите, че е важно какво казваш с изкуството си. Какво е вашето послание?
- Изкуството може да каже много неща в зависимост какво иска да чуе всеки зрител поотделно. То се прави и оставя зрителя сам да си отговори. И всеки намира това, което му трябва. Ако не намери себе си в някоя от картините, отива в друга галерия и продължава търсенето. Аз моето го казвам в тишината. Всеки поотделно да си го каже мислено.