Българите живеят средно 71 г. и 9 месеца – най-кратко и с 9 г. по-малко от другите в ЕС (Обзор)
Средната продължителност на живота при жените е 75 години и 8 месеца, при мъжете е 68 години и 3 месеца
Средната продължителност на живота в България е намаляла до 71 години и 9 месеца – най-ниската в целия ЕС. Мъжете живеят средно 68 години и 3 месеца, а жените – 75 години и 8 месеца, показват данните на НСИ.
Трайната тенденция хората да живеят все по-дълго се е прекъснала от ковида, поради което в цял свят продължителността на живота е намаляла. Но в България това се проявява по-силно, защото средната винаги е била по-висока от тази за световното население, а сега почти се изравнява. (Виж инфографиката.)
Ковидът на практика ни е върнал в средата на 70-те години, когато българите са живеели горе-долу също толкова като сега. Рекордът по продължителност от 75 г. е бил постигнат през 2015 г., оттогава този предел не е надминаван.
“Основната причина за по-ниската продължителност на живота е COVID-19. През 2020 г. в България починаха 124 хиляди души, а през 2021 г. - 148 хиляди, което е много голямо увеличение”, заяви Магдалена Костова - шеф на дирекцията за демографска и социална статистика в НСИ.
Тя обясни, че в България през последните години средната смъртност се е движела между 104 хиляди и 108 хиляди души годишно и
този скок по време на пандемията е екстремен
През 2022 г. показателят се е понижил до 118 хиляди, но все още не сме се върнали към обичайните нива.
През 2020 г. COVID-19 се е превърнал в третата поред причина за смъртните случаи у нас. На първо място са инфарктите и инсултите, а на второ – раковите заболявания.
През 2021 г. обаче COVID-19 вече е бил на второ място сред причините за смърт, изпреварвайки рака
Разликата между продължителността на живота при мъжете и жените е другият феномен, който още повече се е засилил от пандемията. През 2022 г. у нас е вече 7 години и 5 месеца. По принцип тя съществува навсякъде по света, като рекордът принадлежи на балтийските държави – 10 г. В Западна Европа през последното десетилетие е започнала да се топи и средно в ЕС жените живеят с около 4 години по-дълго от мъжете.
Другата отчетлива разлика в България е в средната продължителност на живота в града и на село. За градското население тя е 72 години и 8 месеца, докато за селското - 69 години и 8 месеца. Най-голяма е разликата между двата пола в София-област – 8 години и 4 месеца, а най-ниска е в Шумен – 5 години и 9 месеца.
Големи са вариациите за продължителността по области. Най-ниска е тя във Видин – 69 години и 4 месеца, а най-висока в столицата – 74 години и 8 месеца. В 14 области е по-висока от средната за страната.
Според последните данни България е на 89-о място в света по продължителност на живота, като освен от всички държави в ЕС е изпреварена и от всичките си съседи на Балканите. Ако се изключат Русия, Украйна и Молдова, на практика няма нито една народност в Европа, която да живее толкова кратко. Държавите след нас в световната класация до една са от Азия или Африка, както и няколко южноамерикански нации. На дъното е Централноафриканската република, в която средната продължителност на живота е само 54 години.
Най-дълголетни в света се оказват жителите на Хонконг
Там средната продължителност на живота е 85 години и 2 месеца, а ако тенденцията се запази, жените скоро ще живеят средно по 90 години. В момента тяхната продължителност на живота е 88 години и 1 месец.
Останалите държави в топ 5 традиционно са Япония, Макао, Швейцария и Сингапур . (виж инфографиката).
Сред европейските държави с висока продължителност на живота има основно две групи – скандинавските и средиземноморските. И в двете показателят е над 80 години дори след като заради пандемията леко е намалял.
Според демографи обаче причините за високата продължителност на живота в тези държави са различни. В Северна Европа има развити здравни и социални системи, както и добре работеща икономика. Докато в средиземноморските причините са предимно климатични и свързани с културата на хранене.
В Източна Европа продължителността на живота принципно е по-ниска от тази в Западна. След България най-зле в това отношение са балтийските държави.
Според експерти генът играе все по-малка роля по отношение на средната продължителност на живота за сметка на здравеопазване, икономика и социални грижи. Показателно е например, че централноазиатските държави, разположени около Хималаите, които са се славели с дълголетието на жителите си, в момента до една са в по-долната част на класацията, дори под България.
Казахстан например е на 105-о място. Още по-ниска е средната продължителност на живота в Непал – 71 години и 7 месеца, с което се класира на 128-о място.